1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 08.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 735 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците [фирма], [населено място], Ц. К. Т. и Д. Г. Т., двамата от [населено място], всички чрез процесуален представител адв. Мария П. Д. срещу решение № 140 от 26.11.2013г. по т. дело № 323/2013г. на Апелативен съд Б., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 261 от 15.07.2013г. по т. дело № 532/2012г. на Окръжен съд Бургас и ответникът /въззивник/ е осъден да заплати на ищеца /въззиваем/ [фирма], [населено място] сумата 4 200 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма], [населено място] има вземания против [фирма], [населено място], Ц. К. Т. и Д. Г. Т., двамата от [населено място] за сумата от 24 417,83 евро, дължима при условията на солидарност по запис на заповед без протест, издаден от [фирма] на 05.11.2007г. в [населено място] и авалиран от останалите ответници, с падеж 10.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2011г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане/ до окончателното изплащане на вземането, и ответниците по иска са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски за първоинстанционното производство в размер 1 455,20 лв.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. „Когато е безспорно, че абстрактната сделка обезпечава изпълнението на каузалната, в рамките на спорното съдебно производство относно вземането, следва ли да бъдат събрани доказателства и изложени мотиви относно обезпеченото вземане?“
2. „Следва ли в случаите, в които абстрактната сделка обезпечава изпълнението на каузална сделка с периодично, продължително изпълнение, обезпеченото вземане да бъде установено с всички свои компоненти, включително период на възникване?“
3. „При обезпечение със запис на заповед на задължения на лизингодателя по договор за лизинг, може ли лизингодателят да се ползва от обезпечението и за други свои вземания?“
4. Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос касаторът поддържа, че е решен в противоречие с решение № 159/15.12.2011г. по т. д. № 1048/2010г. на ВКС, ТК, Първо т. о. и решение № 86/18.06.2013г. по т. д. № 139/2012г. на ВКС, ТК, Второ т. о. Относно втория и третия правни въпроси касаторът твърди, че са решени в противоречие с решение № 86/18.06.2013г. по т. д. № 139/2012г. на ВКС, ТК, Второ т. о., а четвъртият процесуалноправен въпрос – в противоречие с решение № 7/08.02.2012г. по гр. д. № 510/2011г. на ВКС, ГК, Второ г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от страни, имащи правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че записът на заповед е редовен, издаден е от [фирма] и е авалиран от Ц. К. Т. и Д. Г. Т.. Установил е наличието на каузални отношения по сключен между [фирма] и [фирма] договор за финансов лизинг от 05.11.2007г., последващо допълнително споразумение от 05.01.2009г. за изменение на първоначалния погасителен план, изготвени два погасителни плана – Приложение № 1а в евро и Приложение 1б в лева и допълнително споразумение от 12.03.2010г., в което страните са приели, че лизингополучателят дължи такса преструктуиране 352,31 евро, платима при условията на новия погасителен план, като задължението възлиза на 93 420,61 евро. Решаващият съдебен състав е обсъдил договорните клаузи и е констатирал, че лизингополучателят е поел задължение да заплаща освен лизинговите вноски и други парични задължения, свързани с ползването на лизинговата вещ съгласно чл. 3 и 7 от договора – застраховки, данък МПС, неустойки и лихви за забава, уточнени в приложение № 1 към допълнителното споразумение, а съгласно чл. 11, ал. 4 от договора за гарантиране на вземанията по него е издал 5 бр. записи на заповед на стойност общо 122 089,08 евро, които е уговорено да бъдат върнати на лизингополучателя при пълно изпълнение на всички задължения по договора за лизинг.
Възражението на въззивниците /ответници по иска/, че не е установено кое точно вземане обезпечава всеки един от издадените 5 бр. менителнични ефекта и в случая процесният запис на заповед кое вземане от лизинговия договор обезпечава, е прието за неоснователно. Този извод е аргументиран със съдържанието на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от лизинговия договор, съгласно която тези 5 бр. записи на заповед на обща стойност 122 089,08 евро се издават, за да гарантират вземанията по настоящия договор. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че няма пречка за обезпечение на един договор на определена стойност да се издадат повече от 1 менителнични ефекта, които да гарантират изпълнението на задълженията именно по този договор. Въззивният съд е приел, че петте броя записи на заповеди обезпечават определена част от вземането по лизинговия договор. Отчитайки общия размер на гарантираното вземане на ищеца в качеството му на лизингодател, за което са издадени петте броя записи на заповед 122 089,08 евро, размера на вземането по процесния запис на заповед 24 417,83 евро и размера на неизплатените суми по договора за лизинг към датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК /15.06.2011г./ и към датата на връщане на МПС, която съвпада с датата на прекратяване на лизинговия договор /16.08.2011г./ общо 62 844,38 лв. /32 131 82 евро/ съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, въззивният съд е направил извод за дължимост на претендираната сума.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два процесуалноправни въпроса се отнасят до връзката между записа на заповед, каузалното отношение като причина за неговото издаване и конкретните вземания по каузалното правоотношение, които менителничният ефект обезпечава, и могат да бъдат уточнени по следния начин: При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение /договор за лизинг/, но възникнал спор относно обезпечените вземания на лизингодателя спрямо лизингополучателя, следва ли съдът да установи конкретните обезпечени вземания, т. е. кое точно задължение на лизингополучателя и за кой период е обезпечено с конкретния запис на заповед? Така конкретизиран, релевантният правен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 86/18.06.2013г. по т. д. № 139/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 108/22.07.2014г. по т. д. № 2418/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият, посочен от касаторите, правен въпрос „при обезпечение със запис на заповед на задължения на лизингодателя по договор за лизинг, може ли лизингодателят да се ползва от обезпечението и за други свои вземания“ не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него. Решаващият съдебен състав е приел, че процесният запис на заповед и останалите четири броя записа на заповед са издадени за гарантиране вземанията на лизингодателя по договора за финансов лизинг от 05.11.2007г., а не е изложил съображения, че издаденият за обезпечение на задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг запис на заповед може да се ползва от лизингодателя за обезпечаване на вземания, произтичащи от други правоотношения извън договора за лизинг.
Третият процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните е свързан с оплакването, че въззивният и първоинстанционният съд не са се произнесли по възраженията на ответниците по исковата молба, че в общия размер на дълга са включени вземания, които от една страна са недоказани по основание, а от друга, не са обезпечени с процесния запис на заповед, а именно вземанията за неустойка за забава и вноски по застраховки „Гражданска отговорност” и „Каско”, „фактурирани вземания”, данък МПС и съдебни разноски. Отговорът на този въпрос е в зависимост от отговора на релевантния правен въпрос, по който следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, и в този смисъл е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт.
Предвид изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер 955,14 лв. и да представят вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 26.11.2013г. по т. дело № 323/2013г. на Апелативен съд Б., търговско отделение.
УКАЗВА на касаторите [фирма], [населено място], Ц. К. Т. и Д. Г. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер 955,14 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.