1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 03.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1604 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата В. Н. Л., [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Х. срещу решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което след отмяна на решение № 1905 от 19.11.2015г. по гр. дело № 118/2015г. на Окръжен съд Варна са отхвърлени следните предявени от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] осъдителни искове: 1/ за заплащане на сумата 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП; 2/ за заплащане на сумата 1 000 лв. – неимуществени вреди; 3/ за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. С въззивното решение ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 585 лв. – разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е прознесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени по делото? – противоречие с ППВС № 1/1953г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, т. 19, решение № 24/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 796/02.02.2010г. по гр. д. № 1660/2009г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 65/30.07.2014г. по т. д. № 1656/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 125/29.05.2012г. по гр. д. № 534/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Явява ли се процесуално необходимо ищецът по дадено дело, по което претендира авторство /съавторство/ или пък съсобственост върху някоя движима вещ, изработена от няколко лица, но непопадаща под нормите на ЗАПСП например, да установява и възможност за „проследяване“ на „всяко едно действие“ по създаването на своите изобретения, които са станали част от общия продукт?
Или: В процеса на установяване на авторство /съавторство/ върху програмен продукт /какъвто е видеоиграта по характера си/ има ли задължението ищецът да доказва и всеки конкретен детайл, „всяко свое действие“ по изготвянето на своята част, включена в общия програмен продукт?
Необходимо ли е при доказване на авторството върху графичен продукт /или друг обект на интелектуалното право/ да са налице във всеки случай данни за определени индивидуализиращи признаци на техническите и други средства, послужили за изграждането на конкретния резултат /като сериен номер на производство; данни за производител; лиценз за търговия с такива продукти от търговеца, който го е продал на автора и други подобни/?
Къде следва да се сложи граница относно дейността по доказването на фактите и връзките между тях, за които говори чл. 153 ГПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК?
Касаторът поддържа, че отговорът на тези въпроси ще допринесе за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона съобразно принципа на чл. 5 ГПК, за избягване на неточно му тълкуване и прилагане – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира и довод за допускане на касационно обжалване на решението по посочените в т. 2 от изложението въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в други влезли в сила решения е прието, че обсегът на доказване се свежда до установяване на правно релевантните факти без да се навлиза в периметъра на закрепване по делото на данни за детайлното, в подробности, „последователности“, свързани с работните процеси по създаване на продукта, за средствата, послужили за създаването на продукта и техните качествени характеристики, правни основания за съществуването им и т. н. – решение № 203/11.04.2013г. по гр. д. № 1094/2012г. на ОС Плевен, в сила след потвърждаването му; решение № 722/03.05.2011г. по в. гр. д. № 923/2010г. на Софийски апелативен съд, потвърдено с решение № 106/11.07.2012г. по т. д. № 769/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 1168/31.05.1956г. по гр. д. № 269/1956г. на ВС, IV г. о.
3. Касаторът поставя и въпрос, който касае доказателствената значимост на направеното от управителя на ответното дружество признание на факти от значение за делото: Имат ли според въззивния съд дадените отговори от управителя на ответното дружество на въпросите по чл. 176 ГПК характер на признание на неизгодни за страната факти или не? Ценят ли се по делото или не? Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС – решение № 475/08.06.2010г. по гр. д. № 1311/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 98/21.03.2011г. по гр. д. № 952/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 117/08.07.2011г. по т. д. № 1076/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 199/05.10.2011г. по гр. д. № 1171/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 65/30.07.2014г. по т. д. № 1656/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради това, че не е конкретизирано по коя точка на чл. 280, ал. 1 ГПК е направено произнасяне по съществен въпрос, нито има ясно формулиран въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл.
Касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима в частта, с която въззивният съд е отхвърлил предявения от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 95б ЗАПСП, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., бр. 50/03.07.2015г./. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай се касае за гражданско дело, предвид характера на спора – защита на авторски права. Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 95б ЗАПСП е предявен в размер 2 000 лв. ,т. е. под определения минимален размер за касационно обжалване – 5 000 лв., поради което въззивното решение в частта по този иск не подлежи на касационно обжалване. Разноските за двете съдебни производства, изчислени съразмерно на иска за обезщетение за неимуществени вреди, са в размер общо 640 лв., поради което в посочената част въззивното решение също не следва да се допуска до касационно обжалване.
В останалата част касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и приложеното изложение са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е констатирал наличието на приети от Окръжен съд Варна за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, а именно: 1/ компютърната видеоигра „Mahjong S. – Classic” /A. L./ е пусната за разпространение в световната мрежа през м. юни 2013г.; 2/ ответното дружество е ползвател на видеоигрите и разполага с неизключителното авторско право на разпространение на трите видеоигри в интернет; 3/ ответникът има сключени договори за разпространение на видеоигрите в интернет с „A.”, “S.”, A..com., Ing., сключени при общи условия на съответните разпространители, като липсват отделни индивидуални договори между страните и са в онлайн формат.
Въз основа на показанията на свидетелката С. Л. съдебният състав е приел наличието на уговорки между страните да започнат да правят видеоигри за съвместно разпространяване по интернет, като ищцата изпълни дизайна, а ответникът изготви програмата. Установил е, че в изпълнението на дизайна се включила и свидетелката; файловете с изготвените картинки били изпращани на Б. Т. по скайп; продуктът бил пуснат на пазара от ответното дружество, учредено през м. април 2013г.; ищцата получила пари от Т. само за два месеца след разпространението на игрите; към м. декември прекратили съвместната работа, спрели общите проекти, но уговорката по отношение получаване от двете дизайнерки на половината от приходите от разпространението на трите процесни игри останала; ищцата се разстроила след като констатирала, че има промени в нарисуваните от ищцата картинки за първото и коледното нива на играта, извършени без нейно съгласие /в заглавната страница и в менюто на играта/, както и че не била спазена уговорката имената на ищцата и свидетелката да фигурират в информацията за дизайна на игрите и на самите нива, където били до определен момент.
Въз основа на обясненията на представляващия ответното дружество, дадени по реда на чл. 176 ГПК въззивният съд е приел, че същият е получавал по скайп дигитални файлове, които е ползвал при съставяне на игрите, променял е дизайна на процесните видеоигри, като не е считал за необходимо да получава нечие съгласие, доколкото е едноличен собственик на игрите; признава, че част от картинките са на ищцата и сестра й; сменял е част от картинките с различни от техните, счита се за автор на някои от тях, както и че ищцата и сестра й имат участие във видеоигрите, но само по отношение на картинките, използвани във видеоигрите.
Въз основа на заключението на съдебно-компютърната експертиза въззивната инстанция е приела за установено, че ищцата е предоставила информация за кореспонденция с лице – потребител на програмата S. с име, съвпадащо на това на представляващия ответната фирма; в кореспонденцията присъства информация за изпратени файлове, както и че ищцата има достъп до компютъра, от който са изпратени файловете. Констатирала е, че графично, стилистично и цветово дизайнът на „Mahjong S. – Classic”, “Mahjong S.: S. V.” и “Mahjong S.: C. C.” в част от версиите на софтуерните продукти, съвпада с графичните материали, предоставени от ищцата по делото, като точно определяне на датата на извършване на промените в графичния дизайн според вещите лица не е възможно. Съдебният състав е установил, че софтуерните продукти – обект на делото, присъстват в електронните магазини на A., S. и A. за мобилни приложения с титуляр ответното дружество, и че в доказателствата по делото фигурира снимка на екран от софтуерен продукт с наименование Mahjong S. с името на ищцата, отбелязана като 2D дизайнер.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че по делото не са представени доказателства относно авторството на графичните продукти, сочени като част от видеоигрите в исковата молба, както и доказателства къде и как са създадени изпратените по „Скайп” графики, предвид неограничената възможност за свободно сваляне на всякакви видове изображения от сайтове в интернет, като изпращането на файл по „Скайп” не установява авторството на този файл.
Изложил е съображения, че съществуването на законовата презумпцията, че авторското право върху едно съавторско произведение принадлежи общо на всички, независимо от приноса на всеки от съавторите – чл. 36, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, пр. I вр. чл. 8, ал. 1 ЗАПСП, изисква като предпоставка пълно и главно доказване на авторството на ищцата, което не е извършено в процеса.
Съдебният състав е посочил, че ищцата не е доказала валидно възникнали договорни отношения между страните, като евентуалните уговорки за изработване на отделни графични елементи не води до извод за съавторство върху крайния продукт, нито е установила предвидените от страните възможности за корекции на графиките и за обема на тези корекции, както и до каква степен те биха се отразили на първочалния им облик, нито е доказала твърдението си за извършени от ответника плащания и основанието за това. Приел е, че единствените писмени доказателства са приложените към исковата молба цветни картинки – всички извлечени от готовия програмен продукт; не е представен нито един оригинал, създаден от ищцата, с посочване на името на продукта, послужил за създаването му; не е извършено конкретизиране на кои точно графики е създател ищцата, с посочване на конкретен файл, участващ в общата програма. Изложил е съображения, че такъв оригинален дигитален файл с информация за серийния номер на програмния продукт би дал възможност за проследяване на всяко действие по създаването на графичния продукт и би установил авторството му.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Първият, формулиран от касатора в изложението, процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства е релевантен за спора, предвид направеното оплакване във въззивната жалба на ответното дружество и отговора на ищцовата страна и значението му за формиране на фактическите изводи и правни доводи и решаващата воля на въззивната инстанция. Този въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, когато страните спорят относно конкретни факти и доказатества и пред въззивната инстанция, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и изложените в отговора на въззивната жалба съображения всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на част от представените в първоинстанционното производство доказателства относно спорните пред двете инстанции факти и обстоятелства обуславя извод за наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия процесуалноправен въпрос.
Посочените от касатора в т. ІІ.1 от изложението въпроси се отнасят до подлежащите на доказване факти за установяване на авторството/съавторството на графичен дизайн на видеоигра и в този смисъл са релевантни, тъй като са от значение за спора и са формирали правните изводи на въззивната инстанция. Въпросите могат да бъдат уточнени по следния начин: Кои факти за установяване на авторството/съавторството на графичен дизайн на видеоигра подлежат на доказване? Необходимо ли е ищецът, който твърди авторство/съавторство на графичен дизайн на програмен продукт /видеоигра/, да докаже всеки конкретен детайл, „всяко едно действие” по създаването на отделните изображения, които са станали част от общия програмен продукт? Необходимо ли е при доказване на авторството/съавторството върху графичен дизайн да са налице във всеки случай данни за определени индивидуализиращи признаци на техническите и други средства, послужили за изграждането на конкретния резултат /напр. сериен номер на производство, данни за производител, лиценз за търговия с такива продукти от търговеца, който го е продал на автора и други/?
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване по тях по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен поради това, че цитираните в изложението решения не дават отговор на значимия за настоящия спор правен въпрос и същите са постановени при друга фактическа обстановка.
По посочените от касатора правни въпроси относно подлежащите на доказване факти за установяване на авторството/съавторството на графичен дизайн на видеоигра не е създадена постоянна практика на ВКС, поради което и предвид недостатъчно ясните относими правни норми и възможността въпросите да бъдат решавани противоречиво от съдилищата, е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посочените от касатора в т. ІІІ от изложението въпроси „Имат ли според въззивния съд дадените отговори от управителя на ответното дружество на въпросите по чл. 176 ГПК характер на признание на неизгодни за страната факти или не? Ценят ли се по делото или не?” са фактически и отговорът им е обусловен от конкретна преценка на дадените отговори, която не може да бъде извършена в производството по допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Действително съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения по чл. 290 ГПК и други съдебни актове, изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание, представлява доказателствено средство, което следва да бъде обсъдено заедно с другите доказателства и преценено с оглед всички обстоятелства по делото съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Доколко с дадените от управителя на ответното дружество отговори са признати неизгодни за ответника факти и доколко същите са обсъдени във връзка с останалите доказателства и обстоятелства, преценката може да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] осъдителни искове за заплащане на сумата 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП, за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, както и в частта за присъдените разноски за двете инстанционни производства на основание чл. 78, ал. 3 ГПК над 640 лв. до 1 585 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която са отхвърлени следните предявени от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] осъдителни искове: 1/ за заплащане на сумата 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП; 2/ за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП; както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 640 лв. до 1 585 лв. – част от присъдените разноски за двете съдебни производства.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 160 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Н. Л. срещу решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] осъдителен иск за заплащане на сумата 1 000 лв. – неимуществени вреди по чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 95б ЗАПСП като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която частично е оставена без разглеждане касационната жалба, пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.