4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С., 25.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 523/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], [община] срещу Решение №V-137 от 22.10.2013 г. по гр.д.№1507/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №89 от 08.05.2013 г. по гр.д. №17/ 2013 г. на Несебърски районен съд, с което е са отхвърлени исковете на [фирма] – [населено място], [община] срещу К. Валерьевич В. – гражданин на Руска федерация, [населено място], чрез процесуален представител адв. П. Б. – АК [населено място] за сумата 22 287.50 евро – неизплатени възнаграждения по седем договора за управление и поддръжка за 2010 г. и 2011 г., за 46 575 евро – договорни неустойки за забава върху неизплатените възнаграждения, за 681.09 евро – невъзстановени разноски за застраховане на обектите, със законната лихва от 14.02.2012 г., с оплакване за недопустимост, за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят обосновава, че съдът не се е произнесъл по надлежно депозираната жалба по претенциите за главниците, а само по отношение на тези за неустойките и за разноските по застраховането на апартаментите и като е отказал да се произнесе по всички заявени претенции, е постановил недопустимо решение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Сочи, че съдът е отказал да се произнесе по отношение претенцията за главниците, което прави решението недопустимо, подробно е обсъдил наличие на договор за цесия, въпреки че ищецът не е имал твърдение в този смисъл, а изрично е заявил, че не черпи правата си като цесионер и въз основа на подобно правоотношение – този въпрос съдът е решил в противоречие със съдебната практика и е налице и погрешна правна квалификация, която прави решението недопустимо. Като обосновава, че се касае за прехвърлени права и задължения и е налице активна субективна новация, която поставя множество важни и съществени правни въпроси от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона, както за промяна на съдебната практика, доколкото подобна е налице, и е от значение за развитие на правото, жалбоподателят формулира въпроси за субективната активна новация, за които поддържа, че не са намерили отговор в обжалваното решение и сочи Р.№5343/03.08.2000 г. по адм.д.№ 1019/ 2000 г. на ВАС и Р.№748/21.01.2005 г. по гр.д.№ 23/2004 г. на ВКС и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Валерьевич В. – гражданин на Руска федерация, [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Н. С. и адв. П. Б. – АК [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не сочи задължителна съдебна практика, не доказва да е налице противоречива такава и не обосновава да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да потвърди решението, с което са отхвърлени исковете за сумата общо 22 287.50 евро – неизплатени възнаграждения по седем договора за управление и поддръжка за 2010 г. и 2011 г., за 46 575 евро – договорни неустойки и за 681.09 евро – невъзстановени разноски за застраховане на обектите, въззивният съд е изложил, че със сключения между [фирма] и [фирма] Договор от 22.06.2007 г., който е със смесен характер и проявява белези на договор за поръчка, включващ и задължение за отчет на възложеното изпълнение, и на договор за услуга, на ищеца е възложено изпълнението на задълженията за поддръжка на общите части на сградите и на общодостъпните части и съоръжения, изградени в курортния комплекс „Е. ризорт” -с.Р., които задължения са подробно изброени в договора, срещу възнаграждение, като с договора не са възложени на ищеца права за събиране на възнаграждение за тези услуги от собствениците на апартаменти и на други обекти в курортния комплекс. Съдът е заключил, че на ищеца не е възложено нито да събира възнаграждение за услугата по поддръжката, нито правото да получи неустойка при забава на изпълнението, нито му е възложено задължение да плаща застраховки за обектите на ответника. При обосноваване на извода за несъстоятеленост на довода на ищеца, че с процесния договор са му прехвърлени правата, придобити от правоотношенията със собствениците на апартаменти, включително тези по събиране на възнаграждението за поддръжката и за неустойките за забавено изпълнение, съдът е обсъдил подробно и възражението на ответника, че ако ищецът поддържа, че е налице цесия, същата е недействителна относно прехвърляне на бъдещи вземания, и няма данни за съобщаване на цесията.
По оплакването за недопустимост на решението поради отказа на съда да се произнесе по въззивната жалба срещу решението в частта относно отхвърления иск за главниците по договорите:
В подадената въззивна жалба се съдържат изрични оплаквания за неправилност на решението в частта, с която са отхвърлени исковете за 45 575 евро – неустойки за забавено плащане по договорите за поддръжка и управление за 2010 г. и 2011 г. и за 681.09 евро – невъзстановени разноски за застраховки. С определение от 24.07.2013 г. въззивният съд е възприел, че подадената жалба е срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за неустойки и разходи за застраховки, и в съдебно заседание на 26.09.2013 г. жалбоподателят е заявил, че е запознат с това определение, че няма възражения срещу него и че поради издължаване на сумите за поддръжка за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., е подал въззивната жалба срещу цялото решение, но в хода на производството е налице изпълнение в частта за главниците.
С оглед изложеното, въззивният съд, като е обосновал, че делото е висящо по въззивна жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за неустойка и за разходи за застраховки, и е влязло в законна сила, като необжалвано, в частта, с която са отхвърлени исковете за главниците по седемте договора, не е постановил недопустимо решение, с което да не се е произнесъл изцяло по подадената въззивна жалба, ако може да се приеме, че при такъв порок, би се касаело за недопустимост, а не за необходимост от допълване. От размера на внесената по въззивната жалба държавна такса не следва да се правят изводи за частта от решението, срещу която е насочена въззивната жалба, а и жалбоподателят изяснява, че първоначално е подал жалбата срещу цялото първоинстанционно решение, но я поддържа в една част поради издължаване на претендираните суми за главниците.
По искането за допускане на касационно обжалване.
Както сочи и жалбоподателят, въззивното решение не съдържа произнасяне по въпросите за активната субективна новация, посочени в Изложението. Тези въпроси може да са важни, но както и да се решат, това няма да се отрази на правилността на обжалваното решение, те не обуславят изхода на спора, не са релевантни за делото. По тях е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №V-137 от 22.10.2013 г. по гр.д.№1507/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: