О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 18.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1099 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Михалчова В., [населено място], представлявана от адв. Н. Д. и адв. П. С., срещу решение № 202 от 29.01.2016г. по в.гр.д. № 3086/15г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2248 от 03.04.2015г. по гр.д. № 12269/14г. на СГС, ГО, I-15 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие претърпяно на 12.12.2013г. ПТП за разликата над 30 000 лева до 60 000 лева.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице съпричиняване от 50%, като твърди, че принос от нейна страна въобще не е налице, а дори и да се приеме, че такъв е доказан, то размерът му е по-малък. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство е било установено, че виновният водач е управлявал своя автомобил с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост в жилищна зона, за което е осъден. Твърди, че въззивният съд неправилно не е възприел за доказаното нейно твърдение, че е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, която, макар да не е била очертана, е била пешеходна пътека по смисъла на т.54 от ДР на ЗДвП. Позовава се на трайната практика на ВКС, според която отговорността на водачите на МПС е завишена в сравнение с тази на уязвимите участници в движението. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за прилагането на чл.113 ЗДвП при преценка за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че въззивното решение противоречи на решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като сочи, че не е формулиран конкретен материалноправен въпрос, който е формирал решаващите изводи на съда. Поддържа, че изложените оплаквания касаят възприетата от касатора интерпретация на приобщените по делото доказателства, не и неправилното приложение на материалния закон, респ. противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че в представените четири решения определеният принос на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат е съобразен с конкретиката при настъпване на ПТП. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно между страните, че към момента на ПТП, състояло се между ищцата като пешеходка и автомобил, по отношение на последния е имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като е приел, че с оглед на конкретното кръстовище и траекторията на движение на пешеходката не може да се приеме, че тя е пресичала на разрешено за пешеходци място. Посочил е, че проекцията на тротоара е в различна посока от линията на движение на пешеходката и същата, ако се следва, се достига до движение по диагонал на пътното платно, което противоречи на изикването за пресичане по най-краткия път. Въззивният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин наличието на второ превозно средство, препятстващо видимостта на водача към пешеходката, но е счел за установено, че тя е предприела пресичането с бърз ход, което намалява времето за реакция на водача, облечена в тъмни дрехи, което намалява възможността да бъде възприета, и на оживена улица в тъмната част на денонощието, без да изчака преминаването на конкретното ПТП /зад което се твърди, че не е имало пътуващи коли/. Взел е предвид становището на автоексперта, че при възприемане на автомобила пешеходката е могла да не предприеме пресичането или да преустанови движението и така е щяла да избегне удара. Въззивният съд е приел за установено и противоправното поведение на водача, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, която не му е позволявала да предотврати удар с внезапно възникнали препятствия на пътя. С оглед на това е възпрел извода на първинстанционния съд, че съпричиняването на вредоносния резултат е равностойно.
При определяне на размера на доказаните в производството неимуществени вреди – многофрагментно счупване на ръката с двукратна операция, болки, свързани с оперативните манипулации, вредно въздействие на упойката, изискващ допълнителна физиотерапия и рехабилитация, възстановителен период, увреждане на активната ръка на пострадалата, както и мозъчна травма, въззивният съд е приел, че сумата 60 000 лева е справедлив еквивалент на страданията на ищацата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента е постановена задължителна съдебна практика – решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение доказването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. При произнасяне по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд се е отклонил от формираната задължителна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса с разпореждане от 02.10.2014г. по гр.д. № 12269/2014г. на СГС, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 29.01.2016г. по в.гр.д. № 3086/15г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2248 от 03.04.2015г. по гр.д. № 12269/14г. на СГС, ГО, I-15 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Михалчова В. против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие претърпяно на 12.12.2013г. ПТП за разликата над 30 000 лева до 60 000 лева.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: