6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 30.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3581 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 822 от 28.04.2014г. по в.гр.д. № 4060/2013г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено решение № 4685 от 21.05.2013г. по гр.д. № 7054/2010г. на СГС в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на Х. С. С. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева до 98 000 лева, и след частична отмяна на първоинстанционното решение [фирма] е осъдено да заплати на Х. С. С. още 22 000 лева, ведно със законната лихва от 07.12.2008г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2008г., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и направените по делото разноски от 0,74 лева. Подадена е и насрещна касационна жалба от Х. С. С., [населено място] срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от нея против [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ над присъдената сума от 120 000 лева до 170 000 лева.
Касаторът [фирма] поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил обстоятелствата за противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди 80“, защото ги е счел за ирелевантни, мотивирайки се, че доколкото увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно и поради това пострадалият има право да търси плащане на цялото обезщетение не само от когото и да е от деликвентите, но и от който и да е от застрахователите. Поддържа, че този извод на въззивния съд е неправилен. Твърди още, че присъденото обезщетение в частта над 50 000 лева до 120 000 лева противоречи на законовия критерий за справедливост и не е съобразено с фактите по делото и с икономическата конюнктура в страната към процесия период. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване с наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид съществуващата непълнота в закона: „Когато в ПТП са участвали две или повече превозни средства и е налице т.нар. съизвършителство, а увреденият ищец е насочил прекия си иск срещу застрахователя по гражданска отговорност на единия извършител, каква е отговорността на този застраховател спрямо увреденото лице – за целия размер на следващото се обезщетение или съобразно квотата на извършителя?“. По този въпрос поддържа наличие и на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд е дал разрешение на въпроса в противоречие с приетото от други съдилища – решение № 617 от 13.04.2012г. по в.т.д. № 3864/2011г. на САС, решение № 195 от 10.12.2013г. по т.д. № 157/2012г. на СОС, решение № 582 от 06.07.2010г. по гр.д. № 802/2009г. на ВКС, III г.о. Поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса за размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, като по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/68г.
Ответницата по касация Х. С. С. представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният от касатора първи правен въпрос не е решаван от въззивния съд, който не е приел наличието на съизвършителство в конкретния случай. Счита че липсва формулиран от касатора друг правен въпрос. Поддържа, че не са налице и сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Подадена е и насрещна касационна жалба от Х. С. С., която поддържа, че въззивното решение в обжалваната от нея част е неправилно. Твърди, че при определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е отчел всички увреждания и негативни последици върху здравословното й състояние, както и върху качеството й на живот, намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Материалноправния въпрос относно обстоятелствата и критериите, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – противоречие с ППВС № 4/68г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 172 от 07.10.2013г. по т.д. № 700/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 17 от 27.02.2013г. по т.д. № 266/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 184 от 08.11.2011г. по т.д. № 217/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.;
2. Процесуалноправния въпрос относно съдържанието на мотивите на съдебното решение и излагане в мотивите на исканията и възраженията на страните и преценката на доказателствата, както и за задължението на съда да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните – противоречие с т.19 на ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК, ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985г., решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на ВКС, ГК, IIг.о., решение № 67 от 19.06.2009г. по т.д. № 634/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 93 от 06.07.2010г. по т.д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 216 от 04.01.2011г. по т.д. № 87/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.
Не е подаден отговор на насрещната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е счел за неоснователно направеното от застрахователя оплакване, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, тъй като не е редуцирал размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, предвид безспорното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, в който е пътувала пострадалата. Изложил е съображения, че когато увреждането е причинено от неколцина, отговорността помежду им е солидарна и пострадалият може да претендира цялото вземане от когото и да е от солидарно задължените лица, без последните да разполагат с правото да правят възражение за разделяне на дълга. Посочил е, че отговорността на застрахователя е функционална с тази на прекия причинител на увреждането, поради което същият следва да отговаря за пълния размер на задължението и в случая, в който пострадалият е насочил срещу него претенцията си в нейната цялост, а начинът, по който следва да се разпредели отговорността между солидарните длъжници, респ. техните застрахователи, е въпрос на вътрешни отношения.
Въззивният съд е съобразил заключенията на допуснатите по делото СМЕ и е приел, че инсултът, който ищцата е получила, е пряка и непосредствена последица от деянието на застрахования водач и следва да бъде включена в обема на отговорността му, но при определяне размера на обезщетението за това увреждане следва да се отчете фактът, че ищцата е страдала от хипертонична болест, което заболяване е било основният отключващ фактор за появата на инсулта. Приел е за частично основателно оплакването на пострадалата ищца, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е несъответно на получените при ПТП увреждания, като не са съобразени в пълна степен видът и тежестта на получените увреждания и естеството на предприетите в хода на лечението интервенции, претърпените болки и страдания, както и фактът, че част от уврежданията са пожизнени. Въззивният съд е взел предвид, че от инцидента ищцата е получила следните увреждания: „Контузия на гърдите. Счупване на 5-то, 6-то, 7-мо ребра в ляво и 8-мо ребро в дясно. Контузия на белия дроб. Счупване на двете раменни кости. Мозъчен инсулт. Двустранна флеботромбоза на двете бедрени вени. Белодробна тромбоемболия“; че болки и страдания са търпени по време на целия лечебен и възстановителен процес, който е продължил в рамките на година, като през първите четири месеца същите са били много интензивни; че през по-голямата част от лечението ищцата е била на постелен режим и през първите 4-5 месеца се е нуждаела от чужда помощ; че е налице остатъчна деформация в областта на гръдния кош и невъзстановена фрактура в областта на двете шийки на раменните кости, които са зарастнали с остатъчни деформации, довело до трайно намаление на движенията на горните крайници при отвеждане встрани само до 15 градуса; че тежкото състояние след инцидента е обусловило освидетелстването й като инвалид с 80% трайна нетрудоспособност /пожизнена/, като задължително е необходим придружител както за помощ при обслужване на ежедневните грижи, така и за контрол на поведението и лечението; че към момента на освидетелстването е било констатирано, че ищцата е депресирана и отчаяна от тежкото състояние, в което се намира. Поради това въззивният съд е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 120 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 121 от 18.09.2014г. по т.д. № 2859/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., в което е прието, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. Въззивният съд не се е отклонил от това разрешение, което настоящият състав споделя, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед формираната по поставения въпрос постоянна съдебна практика, не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението си касаторът не е формулирал друг правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за изхода на спора. Дори и да се приеме, че касаторът е поставил въпрос относно критериите за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, по отношение на този въпрос не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд не се отклонил от създадената съдебна практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетенията е взел предвид момента на настъпване на ПТП и следователно е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от застрахователя част. С оглед на това и на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да се обсъжда подадената от ищцата насрещна касационна жалба.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.38, ал.2 ГПК на адв. Д. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2630 лева, определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 822 от 28.04.2014г. по в.гр.д. № 4060/2013г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на адв. Д. М. Д., [населено място], [улица], ет.3 адвокатско възнаграждение в размер на 2 630 лева /две хиляди шестстотин и тридесет лева/, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: