6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
С., 17.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1809/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 483/22.01.2015 г. по гр.д.№9386/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено в обжалваната от ищеца част Решение №І-49-34 от 28. 03.2014 г. по гр.д.№20400/2011 г. на СРС, 49 с., с която е отхвърлен искът по чл. 59 ЗЗД срещу [фирма] – [населено място] за връщане на сумата 19 949.48 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил поради неизвършена доставка на товарен автомобил и е постановено друго, с което ответникът е осъден да плати на ищеца на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД сумата 9 974.74 лв., платена по фактура 200000- 0184/31.05.2006 г. и сумата 9 974.74 лв., платена по фактура [ЕГН]/ 06.02.2006 г., със законната лихва, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Основания за допустимост на касационното обжалване поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса:когато въззивният съд прецени, че дадената от първо – инстанционния съд квалификация е неправилна, следствие което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства, който въпрос поддържа, че е решен в противоречие с т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Като излага несъгласие с извода на съда, че съставените фактури нямат значение на предварителен договор за покупко-продажба на МПС, сочи съдебна практика за договора за търговска продажба: Р.№211/30.01. 2012 г. по т.д.№1120/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и за възможността фактурата да се приеме като доказателство за възникнало отношение по договор за продажба – Р.№23/07.03.2011 г. по т.д.№ 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: въпросът: включването на фактурата в месечните регистри по ЗДДС на купувача може ли да се тълкува като съгласие за сключване на сделката, в хипотези на подписана от купувача фактура и на неподписана от купувача фактура; въпросът: вписването във фактурата на продавача и купувача на: предмет, дата, цена на сделката, начин на плащане, може ли да формира извод за сключване в писмена форма на предварителен договор за продажба на МПС, въпросът: при липса на подпис на купувач под фактурата, но при включване в счетоводните му регистри и в месечните регистри по ЗДДС, това негово действие може ли да се приеме, че замества липсата на подпис, съответно, че е съгласие за сключване на предварителен договор. По същите въпроси евентуално поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Като прави оплакване за неправилност на приетото, че приемо-предавателният протокол от 02.12.2005 г. не обвързва ищеца, жалбоподателят поддържа, че ищецът е въвел възражение затова едва с въззивната жалба, и въззивният съд е приел за разглеждане претенция, която не е била част от предявения иск. Затова по въпроса: допустимо ли е въззивникът да твърди и въвежда нови обстоятелства и възражения за първи път във въззивната инстанция, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Отново извежда въпросите, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и затова иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба синдикът А. А. В. на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар.Д.в.бр.50/2015 г.) и редовна.
За да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД иска за връщане на сумата 9 974.74 лв., платена по посочената фактура и на сумата 9 974.74 лв., платена по посочената фактура, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил поради неизвършена доставка на товарен автомобил, въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал твърдението си за основанието, на което да е получил сумите. По съображения, че в чл. 144 ЗДвП е установена форма за сключване на сделки за прехвърляне собственост върху МПС: писмена форма за тези, които нямат регистрация и писмена форма с нотариална заверка на подписите за МПС, които имат към датата на сделката извършена регистрация, като в случая се касае за МПС с първа регистрация на 13.01.2003 г., съдът е обосновал, че прехвърлянето на собствеността трябва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите и че съгласно чл. 19 ал. 1 ЗЗД предварителният договор следва да се сключи в писмена форма – форма за действителност, липсата на която прави сделката нищожна. Не е уважил довода на ответника, че едностранно съставените от него и неподписани от ищеца фактури могат да имат значение на предварителен договор за продажба, каквато стойност няма и приемо-предавателният протокол от 02.12.2005 г., несъдържащ воля на ищеца за прехвърляне собствеността на МПС. По съображения, че дори и да се приеме, че страните са постигнали договореност за сключване на предварителен или окончателен договор за продажба на МПС, доколкото двете фактури са осчетоводени от двете дружества, поради липса на законовоизискуема писмена форма за предварителен договор и писмена форма с нотариално заверка на подписите за окончателен договор, съдът е заключил, че сделките са нищожни и ответникът следва да върне авансово получените при начална липса на основание суми.
С оглед изложеното, релевантен за делото, като обуславящ изхода на спора, е въпросът: за правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация е неправилна, съответно въпросът: ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли съдът служебно, без оплакване, да им даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства. По тези въпроси е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Съгласно т.2 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация е неправилна, следствие на което на страните са били дадени неточни указания за подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалноправна норма, като даде на страните указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Тези правомощия на въззивния съд налагат преценка дали дадената от първоинстанционния съд правна квалификация съдържа и дадени неточни указания за подлежащите на доказване факти и за ангажиране на доказателства. Въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и със съдържанието по чл. 146 ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания относно възможността страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада.
Съгласно т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение квалифицирането на спорното право и когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба, възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание.
Съдът има задължение да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум и да се произнесе по спорното право. Въззивният съд в рамките на правомощията си, ако установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е квалифицирал погрешно иска, трябва да разреши материалноправния спор по същество в съответствие с действителното правно основание, като определи правилната правна квалификация.
В случая първоинстанционният съд в доклада по чл. 146 ал. 1 ГПК е дал правна квалификация на първия предявен иск по чл. 59 ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест, като е посочил, че ищецът следва да докаже, че е платил на ответника сумата, а ответникът да докаже твърдението си за сключен предварителен договор за продажба на МПС, съответно – възражението си, че ищецът не е платил сумата. Така по иска за неоснователно обогатяване първоинстанционният съд не е дал неточни указания относно подлежащите на доказване факти и не е разпределил погрешно доказателствена тежест, за да се налага въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалноправна норма, като даде отново указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на доказателства. За доказване на твърдяните от страните факти са събрани доказателства, които страните са поискали и за което са им дадени указания от първоинстанционния съд. Въззивният съд, като е приел, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон поради дадена неправилна правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, е квалифицирал иска съгласно указанията, дадени в ППлВС№1/28.05. 1979 г. на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, по съображения, че към предаване на престацията липсва основание за преминаването на блага – налице е предаване на нещо при начална липса на основание. Така въззивният съд разгледал иска съобразно посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства – предмет на делото е иск за връщане на суми, дадени на ответника, и в тежест на ищеца е да докаже единствено даването на сумите, а в тежест на ответника – на какво основание ги е получил. Ищецът е доказал даването, а ответникът не е доказал твърдяното основание за получаване на сумите, поради което въззивният съд въз основа твърденията на ищеца и установената по делото и безспорна между страните фактическа обстановка, правилно е разгледал спора по същество, като е квалифицирал иска по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, която квалификация съдът не е обосновал с факти и обстоятелства, различни от изложените и поддържани от ищеца. Посочената в доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционният съд правна квалификация и дадени указания при разпределението на доказателствената тежест страните да установят твърденията си, посочени по-горе, по който доклад те не са възразили, не правят въззивното решение недопустимо, като основано на факти, невъведени от ищеца. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение с погрешна правна квалификация на иска, е отстранено от въззивния съд. Подлежащите на доказване факти с оглед доказателствената тежест на ищеца, въведени в първоинстанционното производство, са доказани, въз основа на тези факти въззивният съд е разгледал предявения иск, който иск правилно е квалифицирал като иск за връщане на даденото при начална липса на основание. Правната квалификация на иска е правилно изведена от въззивния съд въз основа на обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, която е направила решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона, е довела до задължението на въззивния съд да даде вярната правна квалификация, което е сторил, и с което е отстранил допуснатото нарушение от първоинстанционния съд.
Не са релевантни за делото останалите поставени от жалбоподателя въпроси във връзка с довода, че съставените фактури имат значение на предварителен договор за покупко-продажба на МПС и несъгласието с приетото от съда. Не могат да се възприемат като материализиращи съгласие съдържанието на фактурата относно предмет, дата, цена, начин на плащане и включването от ищеца, като купувач, на фактурата в счетоводните му регистри и в месечните регистри по ЗДДС, тъй като липсва изразена воля на ищеца за прехвърляне право на собственост върху МПС; при липса на изискуема от закона писмена форма за сключен предварителен договор за продажба на МПС и писмена форма с нотариално заверка на подписите за окончателен договор за продажба на МПС, няма извършена продажба и ответникът следва да върне авансово получените при начална липса на основание суми. Неотносима е към спора посочената от жалбоподателя съдебна практика относно договора за търговска продажба и възможността фактурата да се възприеме като доказателство за възникнало продажбено правоотношение, която не се отнася за договор за продажба на МПС.
Не е релевантен за спора въпросът дали е правилен изводът на съда, че приемо-предавателният протокол от 02.12.2005 г. не обвързва ищеца, и въпросът: допустимо ли е въззивникът да твърди и въвежда нови обстоятелства и възражения за първи път във въззивната инстанция, с оплакването, че въззивният съд приел за разглеждане претенция, която не е била част от предявения иск. Значението на приемо-предавателният протокол съдът е обсъждал само досежно довода на ответника, че този протокол материализира съгласие на ищеца за сключване на предварителен договор за продажба, по който въпрос съдът е приел, че такова съдържание приемо-предавателният протокол няма и решението не съдържа съображения обвързва ли протокола ищецът, а и възражение затова, че протоколът е подписан от лице, различно от тези, които представляват дружеството, ищецът е направил още с Отговора с дата 07.12.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 483/22.01.2015 г. по гр.д.№9386/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: