1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 06.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 17 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца Канон К. К., Т., Я. чрез процесуален представител адв. М. Л. Г. – Т. срещу решение № 1096 от 27.05.2014г. по т. дело № 2565/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1 от 03.02.2011г. по т. дело № 1492/2008г. и ищецът Канон К. К., Т., Я. е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] направените във въззивното производство разноски в размер общо 3 309 лв. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени следните предявени от Канон К. К., Т., Я. срещу [фирма], [населено място] искове: за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху марка на Общността C. – фигуративна с рег. № 00346172 и национални словни търговски марки C. рег. № 7779, № 11349 /погрешно посочено № 11340/ и № 15348, чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на стоки – 930 бр. тонер касети и пълнители за принтери, обозначени с търговските марки C.; за осъждане на ответника да преустанови нарушението; за постановяване на изземване на предмета на нарушението; за възлагане на ищеца унищожаване на стоките – предмет на нарушението; за осъждане на ответника да заплати разходите за съхранение и унищожаване на посочените стоки в размер на 231 лв. и 3 000 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Кое тълкуване следва да се приложи от националния съд по конкретно дело при противоречие между Решения на Съда на Европейския съюз, обективирани в Определение на Съда на Европейския съюз, постановено по реда на чл. 104, § 3, ал. 1 от Процедурния правилник въз основа на отправено преюдициално запитване по същото дело, и Тълкувателно решение на Върховния касационен съд, и съответно кое тълкуване има превес? Основанието за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано със следните твърдения и доводи: следва да се осигури единно прилагане на общностното право и решаването на делото в съответствие с обвързаното тълкуване от С. на разпоредбите на общностното право; въпросът е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 633 ГПК и по него липсва създадена съдебна практика.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. А. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй както не съществува противоречие между решенията на Съда на ЕС, обективирани в постановеното определение на Съда на ЕС по отправеното по делото преюдициално запитване, и Тълкувателно решение № 1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. на ОСТК на ВКС, което е констатирано и в Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСТК на ВКС. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна с решение № 72 от 25.06.2013г., постановено по т. дело № 1197/2011г. от ВКС на Р. България, ТК, І отделение на решение № 1436 от 03.08.2011г. по т. дело № 1178/2011г. на САС, ТО, 5 състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция е приела, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 2, т. 1 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО.
Въз основа на приложените по делото удостоверения, издадени от Патентното ведомство на Р. България, съдебният състав е установил, че Канон К. К. е притежател на правото върху търговска марка на Общността C. – фигуративна с рег. № 00346172, регистрирана за стоки от класове 2 и 9 по МКСУ, в т. ч. тонер касети и пълнители за принтери, и национални словни търговски марки C. рег. № 7779 и № 11349, регистрирани за стоки от клас 9, и № 15348, регистрирана за стоки от класове 1 – 34 вкл., със срок на защита съответно до 28.10.1.2013г., 02.09.2010г., 17.10.2017год. и 28.01.2013г.
Констатирал е, че на 22.04.2008г. на територията на страната ни през пристанище Б. е въведен контейнер от Китай по ЕАД № 08BG00100100077124/20080422 със стоки, представляващи 930 бр. тонер касети и ленти за принтери, обозначени с марката C., които са задържани от митническите власти на основание чл.79а от ЗМГО във връзка с Регламент № 1383/2003/ЕО. Като изпращач на стоката са посочени две китайски дружества, а като получател – ответника [фирма]. По повод допуснато обезпечение на бъдещите искове на Канон К. К. срещу [фирма] задържаните 930 бр. Т. касети и ленти за принтери са иззети и предадени на ищеца за отговорно пазене с протокол от 21.05.2008г. за изземване и предаване на движими вещи по изпълнително дело № 20088040400123 по описа на ЧСИ Н..
Въззивният съд е обсъдил приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните заключение на съдебно – марковата експертиза и въз основа на него е приел, че знаците C., поставени върху задържаните стоки с получател [фирма] са идентични на регистрираните от Канон К. К. фигуративна търговска марка C. с рег. №[ЕИК] и словни търговски марки C. с рег. № 7779, № 11349 и № 15348; стоките са идентични и/или сходни на стоките, за които са регистрирани марките; стоките са оригинални и не са предназначени за разпространение на европейския пазар,тъй като не носят идентификаторите на продуктите C. за този пазар и задължителната маркировка за съответствие съгласно Наредбата за маркировката за съответствие.
Съдебният състав е изложил съображения, че ищецът съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО е носител на правомощията да използва регистрираната търговска марка, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без неговото съгласие да използват в търговската си дейност сходни или идентични на регистрираната от него марка знаци за обозначаване на стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана марката.
Въззивната инстанция в изпълнение на дадените в решение № 72 от 25.06.2013г. от ВКС на Р.България, І отд. задължителни указания е обсъдила доказателствата, установяващи или опровергващи твърдения внос, респективно твърдения от ответника по исковата молба „външен транзит” /митническата декларация ЕАД, заявка № [ЕГН]/ 10.03.2008г., нареждане за експедиране без дата, заявка за автомобилен транспорт на контейнер от Пристанище Б. с дата 21.04.2008г., със заявител [фирма], адресирана до [фирма], фактура за дължими суми за транспорт от Б. до С. от м. юни 2008г./ и е направила извод, че не е налице външен транзит на процесната стока, а е осъществен от [фирма] внос на оригинални стоки с неизчерпани права.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 76 ЗМГО са неоснователни, тъй като съгласно задължителната практика на ВКС на Р. България, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2009г. и Тълкувателно решение № 1/2012г., правата на притежателя на марката срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализират чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО, с които е сезиран съда.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, т. 1 и Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10 ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост.
Формулираният от касатора правен въпрос е от значение за правилността на решението, която преценка може да бъде извършена, ако обжалваният въззивен съдебен акт е допустим.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1096 от 27.05.2014г. по т. дело № 2565/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 150 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.