3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С., 17.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1839/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община – [населено място] срещу Решение № 265 от 13. 01.2015 г. по гр.д. № 4294/ 2014 г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от ищеца част е потвърдено Решение № І-25-250 от 09.01.2014 г. по гр.д. № 30 678/2011г. на СРС, 25 с., с което е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД, предявен от Столична община срещу Х. К. Х. – от [населено място] за 23 100 лв. – неустойка по чл.12 ал.1 т.2 и чл. 8 ал. 4 от Договор № 259-00/28.07.2003 г. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. и за 443.63 лв. – обезщетение за забавено плащане на неустойката за периода 10.05.2010 г. – 14.07.2011 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят по въпроса: приложима ли е разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, когато падежът на едно задължение не е настъпил поради недобросъвестното поведение на страната, която следва да изпълни поето задължение и дължи ли ответникът неустойка за неразкриване на уговорения брой работни места при негово виновно неизпълнение да разкрие работни места и да въведе обекта в експлоатация, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като е решен в противоречие с Р.№62/10.12.2009 г. по гр.д.№12010/2008 г. на СРС, 44 с. и Р. от 23.12. 2009 г. по гр.д.№ 30 099/2007 г. на СРС, 39 [населено място] и основание по чл. 280 ал1 т.3 ГПК по изведения въпрос, както и по въпроса: приложим ли е принципът на правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Ответникът по касационната жалба Х. К. Х. – от [населено място] оспорва касационната жалба, като неоснователна, поради което счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в обжалваната част, с която е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди в обжалваната от ищеца част решението, с което е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД за 23 100 лв. – неустойка по чл.12 ал.1 т. 2 и чл.8 ал. 4 от Договор № 259-00/28.07.2003 г. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. и за 443.63 лв. – обезщетение за забавено плащане на неустойката за периода 10.05.2010 г. – 14.07.2011 г., въззивният съд е приел, че купувачът е санкциониран за неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация. Посочил е, че задължението за разкриване и поддържане за 10-годишен период на 2 бр. работни места на трудов договор по чл. 8 т. 4 възниква след като обектът бъде въведен в експлоатация – началният момент на задължението е обвързан с въвеждането на обекта в експлоатация и след като обектът не е въведен в експлоатация от ответника, за него не е възникнало задължението да разкрие работни места. Съдът е аргументирал, че моментът на въвеждане в експлоатация е от значение да започне да тече срока – страните са уговорили относително определен срок, който е обвързан с настъпване на едно бъдещо несигурно събитие, което не е настъпило, затова искът за неустойка е неоснователен.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса: приложима ли е разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, когато падежът на едно задължение не е настъпил поради недобросъвестното поведение на страната, която следва да изпълни задължението и дължи ли ответникът неустойка за неразкриване на уговорения брой работни места при свое виновно неизпълнение да разкрие работни места и да въведе обекта в експлоатация. С представените копия от Р.№62/10.12.2009 г. по гр.д.№ 12010/2008 г. на СРС, 44 с. и Р. от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 30 099/2007 г. на СРС, 39 с. жалбоподателят доказва, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата: с посочените решения съдът, като е приел, че купувачът по приватизационния договор не е изпълнил задължението да въведе в уговорения срок обекта в експлоатация, е уважил иска за неустойка за неизпълнение на задължението за разкриване на определен брой работни места, а с въззивното решение искът за неустойка е отхвърлен по съображения, че поради невъвеждането на обекта в експлоатация от ответника, за него не е възникнало задължението да разкрие работни места – че моментът на въвеждане в експлоатация е от значение да започне да тече срока – относително определен срок, който е обвързан с настъпване на едно бъдещо несигурно събитие, което не е настъпило.
С оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 92 ЗЗД и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, по което е основателно искането за допускане на касационно обжалване, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изведените от жалбоподателя правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 265 от 13. 01.2015 г. по гр.д. № 4294/ 2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Столична община – [населено място] на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр.22/28.11.2008 г.), да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 470.86 лв., след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: