2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
гр. София,_02.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1514 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Д. – Т., [населено място] срещу решение № 14 от 18.02.2014г. по в.т.д. № 20/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 114 от 05.12.2013г. по т.д. № 88/2014г. на Ямболски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 21.06.2013г.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че въззивният съд неоснователно и в противоречие с изискванията на закона е отказал да се произнесе по довода й, че липсата на писмени материали за събранието съгласно изискването на чл.224 ТЗ е възпрепятствало вземането на информирани решения по всички точки от дневния ред и поради тази причина нарушението на чл.224 ТЗ е съществено. Твърди, че по отношение на този довод въззивният съд неправилно е приел, че е налице законовата преклузия по чл.266 ГПК и е отказал произнасяне, въпреки че още в исковата молба е наведен довода за неспазване на разпоредбата на чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ. Поддържа, че е налице нарушение и на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, което е от императивен характер, и неспазването му води до опорочаване на свикването на общото събрание. Твърди, че въззивният съд не е отговорил на всичките й доводи относно липсата на предпоставките на чл.223а, ал.2 ТЗ за овластяване на акционерите И. П. и С. И. да свикат общото събрание на дружеството и за незаконосъобразност на определението на окръжния съд за свикване на общо събрание, която влече незаконосъобразност и на свиканото общо събрание. Поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.272 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, тъй като нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд са изложили мотиви по част от въведените от нея доводи за незаконност на събранието на акционерите. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Преклудиран ли е във въззивната инстанция съгласно ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК доводът, че нарушението на правото на сведения по чл.224 ТЗ е съществено, защото непредставените материали имат отношение към всички точки от дневния ред на събранието, след като още в исковата молба ищецът е навел довод за незаконосъобразност на събранието поради нарушено право на сведение по чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ, а в първоинстанционното решение съдът е приел, че има нарушение на чл.224 ТЗ, но то е несъществено – противоречие с посоченото тълкувателно решение;
2. Може ли допуснато нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ да не засяга съществено законоустановените права на акционерите, които са го упражнили – противоречие с решение № 107 от 13.10.2010г.. по т.д. № 1123/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 1069 от 29.06.1999г. по гр.д. № 127/1999г. на ВКС, V г.о., решение № 567 от 07.10.2004г. по гр.д. № 13/2004г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 959 от 07.11.2006г. по т.д. № 526/2006г. на ВКС, ТК, II т.о.;
3. Съществено ли е нарушението по чл.224 ТЗ, ако на ищцата не са предоставени поисканите от нея материали, но по част от точките по дневния ред не е взето положително решение – поддържа основанието по чл.280, ал.1, 3 ГПК, тъй като отговорът на този въпрос има значение за точното приложение на закона и за развитието на правото;
4. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да отговори на доводите на жалбоподателя с въззивната жалба – противоречие с т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК, както и с решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г на ВКС, ГК, IV г.о.
Ответникът [фирма], [населено място], не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението, е счел за неоснователни оплакванията на въззивницата : за незаконосъобразност на определение № 132 от 25.04.2013г. по ч.т.д. № 56/2013г. на ОК Я.; за нарушение на разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ; за нарушение на чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ. Приел е, двамата акционери, поискали свикване по реда на чл.223а ТЗ на ОС имат качеството на акционери с изискуем минимум акции, че нотариалната покана е получена от дружеството на 19.03.2013г. и че към датата на постановяване на определението на окръжния съд 25.04.2013г. покана за ОС няма обявена в Търговския регистър. Поради това въззивният съд е приел, че са били налице условията за уважаване на направеното искане, тъй като в едномесечният срок от искането на акционерите СД не е свикал ОС и този съдебен акт, постановен в охранително производство, от законен състав и при спазване на законоустановените срокове е законосъобразен, като е споделил и изложените от първоинстанционния съд мотиви. Въззивният съд е изложил съображения, че макар разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ да е императивна, същата не указва степента на конкретност на предложенията за решения, поради което следва да се преценява с оглед всеки отделен случай в зависимост от вида и съществото на конкретните решения, чиято законосъобразност се атакува. Приел е, че в настоящия случай по всяка от точките от дневния ред е предложен проект за решение, по т.3 от дневния ред – промените в състава на СД е предвидено да се правят по предложение на акционерите на самото ОС и не е възможно там да са посочени конкретни предложения за членове като име и съответно липсата на такива не може да опорочи свикването и провеждането на общото съобрание. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че доколкото е допуснато нарушение на чл.224 ТЗ, същото не е довело до нарушаване на законоустановеното право на ищцата на сведение, тъй като ОС не е приело решение по т.1 и т.2 от дневния ред. Изложил е съображения, че правото на сведение по смисъла на чл.224 ТЗ не следва да се разглежда само за себе си, без да се държи сметка за приетите на ОС решения като краен резултат. Въззивният съд е приел, че оплакването във въззивната жалба, че в материалите е следвало да се намира информация за роднински връзки, съдимост и т.н. е неоснователно, а е и направено след срока по чл.74 ТЗ и в противоречие със забраната по чл.266 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи, че освобождаването от отговорност и прекратяване на правомощията на членовете на СД е свързано с информация за финансовото състояние на дружеството, т.е. липсата на ГФО е възпрепятствала вземането на информирано решение по т.3 и т.4, че липсва копие от акциите и устава на [фирма], с оглед преценка на качеството на акционер на [фирма] и т.н., тъй като е приел, че това представляват нови твърдения, които не са посочени пред окръжния съд. Изложил е съображения, че не следва да бъдат разглеждани основания за отмяна на решенията на ОС, с които съдът не е бил сезиран в срок, както и допълнително въведените в рамките на съдебното производство такива. Приел е, че дори и да следва да се разгледат тези твърдения, те са неоснователни, защото дали е налице родство между членовете на СД, дали има конфликт на интереси и дали финансовото състояние на дружеството е добро и как това ще се отрази върху възнагражденията на членовете на СД е преценка от изключителната компетентност на ОС и е изключена от съдебния контрол за законосъобразност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че първият процесуалноправен въпрос, който следва да бъде уточнен в следния смисъл : Преклудиран ли е изложен във въззивната жалба довод, че нарушението на правото на сведения по чл.224 ТЗ е съществено, защото непредставените материали имат отношение към всички точки от дневния ред на събранието, след като още в исковата молба ищецът е навел довод за незаконосъобразност на решенията на ОС поради нарушено право на сведение по чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ, а в първоинстанционното решение съдът е приел, че има нарушение на чл.224 ТЗ, но то е несъществено? – е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствие на изводите на въззивния съд с ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК.
Вторият и третият въпроси, следва да бъдат уточнени в следния смисъл с оглед решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение: Съществено ли е допуснато нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ, изразяващо се в неизготвяне на писмени материали, ако по точките от дневния ред, за които материалите се отнасят, не е взето положително решение? Представените от касаторката решения не съдържат отговор на този въпрос и са постановени при различна фактическа обстановка. Не е налице и задължителна съдебна практика. С оглед на това и с цел предотвратяване създаването на противоречива съдебна практика по формулирания материалноправен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Четвъртият процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с постоянната съдебна практика – Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС , ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, излагайки и съгласие с изводите на първоинстанционния съд. Доколко преценката му е обоснована и законосъобразна, в каквато насока са изложени доводи в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3 ГПК, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на обсъждане в стадия за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторката следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 18.02.2014г. по в.т.д. № 20/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на Ж. С. Д. – Т., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 40 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: