1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 27.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 653 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Иванова В. – П. срещу решение № 99 от 03.11.2014г. по в. т. дело № 250/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 246 от 16.07.2014г. по т. дело № 306/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от ,,Арастрой” Е. против А. Д. Д. като ЕТ ,,А. – 1 – А. Д.“, [населено място] иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., заявена като частична претенция от такава в общ размер на 82 000 лв., представляваща стойността на 177.39 кв. м. в идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 81178.9.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, като е придобил същите без да ги заплати на последния, и ищецът е осъден да плати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000 лв., представляващи възнаграждение на адвокат.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и е обусловил решаващите изводи, в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 5 на ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г.:
Каква следва да е връзката между обедняването и обогатяването в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД – пряка причинно-следствена или е достатъчно двете състояния да произтичат от общ факт или от обща група факти?
Ответникът А. Д. Д. като ЕТ ,,А. – 1 – А. Д.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. П. Т. оспорва касационната жалба по същество и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд в съответствие с ППВС № 1/1979г. и Решение № 43/05.05.2011г. по т. д. № 495/2010г. на ВВКС, ТК, I т. .о. е приел, че обедняването и обогатяването не са последица на осъществяването на един общ факт или на обща група факти, и изводите на съда са в унисон със задължителната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е установил наличието на възникнало между физическите лица – собственици на терена и [фирма] в процес на учредяване правоотношение по предварителен договор от 17.07.2006г., с което страните са се задължили да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж за построяване на сграда, като прехвърлителите си запазят в собственост 30% от нейната Р., приобретателят се е задължил да извърши строителството на обектите в сградата, а като насрещна престация и срещу изпълнение на строителството прехвърлителите са се задължили да прехвърлят на дружеството и 50% от правото на собственост върху целия терен. Със споразумение към предварителния договор от 01.08.2006 г. същите страни са постигнали съгласие, че ако придобитото от приобретателя право на строеж, респeктивно право на собственост върху някой от обектите в сградата бъде прехвърлено в полза на трето лице, те се задължават да прехвърлят в полза на третото лице правото на собственост върху идеална част от терена, определена като част от онези 50%, които приобретателят следва да получи в собственост по силата на чл. 14 от предварителния договор, пропорционална на съответните общи части от сградата за съответния самостоятелен обект. Съдебният състав е констатирал изпълнение на поетото задължение за учредяване право на строеж с нотариален акт № 130, том ІІ, рег. №3413, дело № 237 от 27.12.2007г. на нотариус под № 533 на НК.
С въззивното решение е прието, че в резултат на извършена публична продан с три постановления за възлагане на недвижим имот, едното от 05.01.2012г., а другите две от 09.03.2012г., ответникът е придобил право на собственост върху три самостоятелни обекта в сградата, реализирана в резултат на учреденото право на строеж в поземлен имот № 81178.9.27. Впоследствие с нотариален акт № 121/2012г. на нотариус под №133 на НК от 18.04.2012г. собствениците на терена са прехвърлили на три лица – ответника, ищцовото дружество и трето за спора лице [фирма], идеални части от правото на собственост върху терена. Прехвърлените на ответника идеални части са 177,39/4006 кв. м. в изпълнение на задължението на прехвърлителите съгласно подписания между тях и ищеца предварителен договор и нотариалния акт за учредяване право на строеж срещу договореното и изпълнено задължение за строителство.
Въззивният съд е констатирал, че ищцовото дружество [фирма] е учредено като О. от физически лица, които впоследствие са прекратили участието си в дружеството и в търговския регистър по партидата на ищеца са вписани променените обстоятелства относно съдружниците, представляващите дружеството и промяната в правно-организационната форма.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, решаващият съдебен състав на основание чл. 274 ГПК е препратил към мотивите в първоинстанционното решение и е изложил и собствени мотиви. Приел е, че с прехвърлянето на процесните идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 81178.9.27 ответникът се е обогатил, тъй като в неговия партимониум е постъпила имуществена облага, оценимо в пари право. Поради изпълнение на задължението да осъществи строителството на сградата в посочения поземлен имот ищецът е очаквал физическите лица – негови съконтрахенти да му прехвърлят 50% от правото на собственост върху целия терен в уговорения срок, което задължение те не са изпълнили точно, тъй като са се разпоредили с правото си на собственост върху тази част от терена с нотариален акт № 121/2012г., но не само в полза на ищеца, а и в полза на ответника и [фирма], при което ответникът е придобил 177,39 кв.м.ид.ч. от правото на собственост. Въззивната инстанция е заключила, че резултатът от разпоредителното действие, извършено с нотариален акт № 121/2012г., е пропускане на възможността на ищеца да увеличи имуществото си, т. е. обедняване.
Изводът за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е аргументиран с липсата на връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца от един или няколко юридически факта, тъй като обогатяването и обедняването са опосредени от незабранени от закона действия на трети за спора лица по разпореждане с притежавано от същите право на собственост.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен за делото, тъй като е включен в предмета на спора, от значение е за неговото решаване и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 5 на ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г., поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 03.11.2014г. по в. т. дело № 250/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 520 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: