1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 09.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2576 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [община] чрез процесуален представител адв. П. П. срещу решение № 38 от 02.06.2014г. по т. дело № 250/2013г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 104 от 27.12.2013г. по гр. дело № 10050/2013г. на Пернишки районен съд в обжалваната му част са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от [община] против [фирма], [населено място] искове за плащане на следните суми: 7 025.44 лв. – обезщетение за ползване на наетия терен с площ от 14 кв. м., находящ се в [населено място], ЦГЧ, [улица]след изтичане на срока на Договор за наем № 58/17.07.2007г. за определен период; 852.44 лв. – мораторна лихва върху дължимото обезщетение от датата на дължимост на всеки наемоподобен доход след 30.06.2010г. до датата на подаване на иска – 15.05.2013г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска – 15.05.2013г., до окончателното изплащане на дължимото; 324.90 лв. – неплатен наем по същия договор за наем за определен период, 98.99 лв. – лихва за забава върху всяка една неплатена наемна цена от датата на дължимост съгласно договора след 30.04.2007г. до датата на подаване на иска – 15.05.2013г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска – 15.05.2013г., до окончателното изплащане. Касаторът претендира присъждане на направените разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът В. П. З. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Надежда Х. оспорва касационната жалба и прави възражение за недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него съдът след отмяна на първоинстанционното решение е уважил предявените на основание чл. 232, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД искове. В настоящия случай се касае за търговско дело – искове по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за наем на недвижим имот за търговска дейност. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 07.07.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а същият трябва да заплати на ответника /ответник в първоинстанционното производство/ направените от последния разноски за касационното производство в размер 900 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] срещу решение № 38 от 02.06.2014г. по т. дело № 250/2013г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА В. П. З. като [фирма], [населено място], [улица][жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 900 лв. /деветстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.