8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
С., 15.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3029/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и по касационна жалба на Д. Д. Д., Ц. Б. С., Н. Т. П., С. Г. С. и Й. Н. Й. – всички от [населено място], чрез адв. К. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 срещу Решение № 960 от 13. 05.2014 г. по т.д. № 430/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 02.12.2013 г. по т.д.№ 655/2010 г. на СГС, в частта, с която исковете по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ срещу [фирма] – [населено място] за възнаграждение за служебно изобретение ”Метод за преработка на пирокондензат от инсталация за производство на нисши олеини” за периода от 26.02.2005 г. до 01.10.2009 г., са уважени: искът на Д. Д. Д. за 12 098 лв. и исковете на всеки от останалите четирима ищци по 4839.32 лв., със законната лихва от 26.02.2010 г., отменено е решението в частта, с която исковете са уважени и същите са отхвърлени, като неоснователни и поради погасяването им до давност за възнаграждение за служебно изобретение на Д. Д. Д. за разликата над 12 098 лв. до 79 467.50 лв. и на всеки от останалите четирима ищци за разликата над 4839.32 лв. до 48 745 лв.
Касационната жалба на ответника е срещу решението в частта, с която исковете са уважени, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2, евентуално т. 3 ГПК по въпросите: по иск за възнаграждение по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ кой е началният момент на давностния срок; за какъв период от време е дължимо възнаграждението, за неговия характер: периодично или еднократно, каква давност следва да се прилага – тригодишна или петгодишна и предявеният частичен иск може ли да спре или да прекъсне давността относно останалата част за вземането. Поддържа, че е налице противоречива съдебна практика, евентуално – че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касационната жалба на ищците е срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че въззивният съд е изготвил своя методика за определяне на дължимото справедливо възнаграждение, която няма нищо общо с изготвената от вещите лица, смесил е метода за определяне на справедливо възнаграждение при използване на икономическия ефект и метода на спестените лицензионни такси (роялти) и е присъдил процент в пъти по-малък от определения от вещите лица, и не е ясно по какъв начин съдът е изчислил дължимото възнаграждение, за което са необходими специални знания и е била назначена експертиза. Сочат съдебна практика за начина на определяне справедливо възнаграждение: Р.№ Т-205/20.04.2010 г. по т.д.№ 17/2010 г. на САС и Р.№ 293/01.06.2010 г. по гр.д. №3212/2009 г. на САС и определения на ВКС по чл. 288 ГПК. По въпроса за възражението на ответника за погасителна давност, жалбоподателите поддържат, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Р.№1055/17.10.2008 г. по гр.д.№ 4458/ 2007 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р.№25/13.03.2009 г. по гр.д.№ 715/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. относно прекъсване на погасителната давност съобразно чл. 116 б. ”б” ЗЗД. Искат да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване по въпросите: 1. Може ли съдът да кредитира заключението на вещите лица и същевременно да използва своя методика, която не е определена от вещите лица; може ли по иск по чл. 15 ал. 5, вр. чл. 61 ал. 4 ЗПРПМ съдът да определи сам процента на справедливо възнаграждение, 2. Какъв е срокът на погасителната давност при вземания, произтичащи от чл. 15 ал. 5, вр. чл. 61 ал. 4 ЗПРПМ и искането за определяне на процент справедливо възнаграждение спира ли погасителната давност.
[фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането на ищците за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната им жалба, а Д. Д. Д., Ц. Б. С., Н. Т. П., С. Г. С. и Й. Н. Й. – всички от [населено място] не изразяват становища по искането на ответника за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на касационната му жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., приема, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ за възнаграждение за служебно изобретение ”Метод за преработка на пирокондензат от инсталация за производство на нисши олеини” за периода от 26.02.2005 г. до 01.10.2009 г.: за 12 098 лв. на първия ищец и по 4839.32 лв. за всеки от останалите четирима ищци, въззивният съд е обосновал, че ищците, докато са били в трудови правоотношения с ответника, в изпълнение на възложено от работодателя решаване на проблем в производството, заедно с други лица, са изобретили посочения метод, ответникът е заявил изобретението в Патентното ведомство, заявката е била публикува на 31.05.2004 г. в Бюлетин №5, а изобретението – патентовано с Патент за изобретение № 65424, публ. на 31.07.2008 г. в Бюлетин №7. Приел е, че в периода 15.11.2001 г. – 15.12.2001 г. е проведен промишлен експеримент, установен със съставения протокол и съгласно Акт за внедряване от м.05.2009 г. изобретението има начало на промишлено използване – в редовна експлоатация е от 04.03.2002 г., като с оглед променената след внедряването схема, е установена от заключението на мнозинството вещи лица от тройната СОПЕ и повторната тройна СОПЕ, както и от Писмо на ответника Ф.1670 235-01/09.07.2009 г.(л.51) идентичност между описаното в изобретението и техническата схема при ответника. Тъй като страните не са уредили отношенията си с договор и не са постигнали съгласие за размера на възнаграждението за внедреното от ответника тяхно изобретение, съдът е счел, че следва да определи справедливо възнаграждение, за което е необходимо да се направи оценка на патента като нематериален актив и да се определи приноса на изобретателите и на патентопритежателя. Посочил е, че следва да се използва метода на спестените лицензионни такси (роялти), свързан с определяне на лицензионната такса в една предполагаема лицензионна сделка с нематериалния актив, който се изразява в определяне на лицензионното възнаграждение като процентни отчисления от постигнатия икономически ефект, като размерът на отчисленията зависи от размера на лицензионните отчисления, приети за съответните отрасли и продукция на база многогодишен практически опит, и от ценността на изобретението; и при определяне на постигнатия икономически ефект от използването на изобретението не следва да се вземат предвид разходите за въвеждането му; освен постигнатите изгоди от използването, следва да се преценят и преките негативни последици настъпили при използването. На основание повторната тройна СОПЕ (л.980) процентът на отчисленията от постигнатия икономически ефект е определен в размер на 11%, като съдът е изложил съображения защо кредитира заключението в тази част, като е приел икономически ефект в размер на 3 246 446 лв. съобразно становището на мнозинството от вещите лица на посочената експертиза; обосновал е защо не следва да се добавя изчисления от мнозинството от вещите лица ефект -намален разход на ел.енергия в инсталация Ксилиоли; аргументирал е подробно защо от получена сума освен разходите за въвеждане на изобретението не следва да се изваждат и посочените от вещото лице, подписало експертизата с особено мнение, стойности на настъпили според него отрицателни ефекти при използване на изобретението; подробно е посочил защо и в кои части кредитира цитираното заключение на мнозинството от вещите лица. Така при приета оценка на служебното произведение като нематериален актив 357 109.13 лв.(11% от 3 246 446 лв.) и съобразно установения от тройната експертиза принос на работодателя и на ищците за създаване на изобретението в съотношение 84.79% към 15.21%, дължимото на ищците възнаграждение общо 54 316.30 лв. съдът е разпределил съобразно постигнатото между тях споразумение:за първия 25% или 13 579.08 лв. и на всеки от останалите по 10% или по 5431.63 лв.
По възражението на ответника за погасяване на исковете по давност съдът е изложил, че правото на изобретателя да иска определяне на възнаграждение възниква след започване на използване на изобретението и ако е налице отказ на работодателя, съдът определя възнаграждението за вече изминал период на използване предвид изискването да се вземе предвид вече реализиран икономически ефект и невъзможността да се определи времето, през което патентът ще се ползва в бъдеще, като изобретателят за бъдещи периоди на използване по време действието на патента, има право да иска определяне на ново възнаграждение. По съображения, че с оглед така изложеното, вземането за възнаграждение за вече изминал период от време, не е за периодично плащане, като възнаграждението е едно, а не множество повтарящи се задължения, чиито падеж настъпва през предварително определени периоди от време, е заключил, че вземането се погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок. Съобразно датата на предявяване на исковете 26.02.2010 г. и при изтекъл 5 годишен давностен срок за времето преди 26.02.2005 г., исковете са отхвърлени като погасени по давност за периода 01.07.2004 г. – 26.02.2005 г. и решението е потвърдено в частта, с която исковете са уважени за периода 26.02.2005 г. – 01.10.2009 г.: за 12 098.26 лв. на първия ищец и по 4839.32 лв. на всеки от останалите четири ищци.
По искането за допускане на касационно обжалване на [фирма] – [населено място]:
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като по въпросите: по иск за възнаграждение по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ кой е началният момент на погасителния давностен срок; за какъв период от време е дължимо възнаграждението по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ; за неговия характер – периодично или еднократно и каква давност следва да се прилага – тригодишна или петгодишна, жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика. Съгласно създадената съдебна практика по приложението на чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ: Р.№ 205/20.04. 2010 г. по т.д.№17/2010г. на САС и Р.№293/01.06.2010 г. по т.д.№ 3212/ 2009 г. на САС, влезли в законна сила, изобретател, който е създал служебно изобретение, съгласно чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ, има право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в договор, като законът сочи критериите, по които да се определи възнаграждението: печалбата, реализирана от използване на изобретението по време на действието на патента, ценността на изобретението, приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Когато така определеното или уговореното с договора възнаграждение е несправедливо с оглед реално получената печалба и ценността на изобретението, в чл. 15 ал. 6 ЗПРПМ е предвидена възможност възнаграждението да се увеличи по искане на изобретателя. Периода, за който може да се присъди започва от ползването на изобретението, тъй като същото зависи от реализираната от ползването печалба и не може да е по -дълъг от 20-годишния срок на действие на патента. С оглед характера на вземането, което не е за периодично плащане, вземането се погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок, съгласно чл. 110 ЗЗД, който тече от започване използването на изобретението.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за което жалбоподателят не излага съображения. Правната уредба за определяне размера на възнаграждението не е неясна, нито може да се приеме, че прилагането й създава затруднения, налице е и съдебна практика по приложението на чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ.
Въпросът предявеният частичен иск може ли да спре или да прекъсне давността относно останалата част за вземането, не е релевантен за делото, тъй като исковете не са предявени като частични, нито са предмет на разглеждане твърдения на ищците за спиране или прекъсване на давностния срок и на какво основание.
По искането за допускане на касационно обжалване на ищците:
С оглед подробните съображения, съдържащи се в обжалваното решение, посочени по-горе, не са релевантни за делото въпросите: може ли съдът да кредитира заключението на вещите лица и същевременно да използва своя методика, която не е определена от вещите лица, и може ли по иск по чл. 15 ал. 5, вр. чл. 61 ал. 4 ЗПРПМ съдът да определи сам процента на справедливо възнаграждение.
Установена е съдебна практика по приложението на чл. 157 ал. 3 ГПК (отм.), съответно чл. 202 ГПК – Р.№108/16.05.2011 г. по гр.д. №1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о. за задължението на съда да допусне експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и да обсъди експертизата наред с всички доказателства и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение; Р.№324/13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на ВКС, І г.о. за преценката от съда на експертното заключение при наличието на противоречиви становища на вещите лица, както и т.3 от на ППВС № 5 от 13.02.1980 г. по въпроса, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго заключение, но когато го отхвърля, е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучните изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства.
В съответствие с тази съдебна практика въззивният съд не е кредитирал заключението на вещите лица и същевременно да е използвал своя методика, която не е определена от вещите лица, нито е определил сам процента на справедливо възнаграждение, както несъстоятелно се поддържа от жалбоподателите. Въззивният съд, както се посочи по горе, подробно е изложил в коя част възприема заключението на повторната тройна СОПЕ и по какви съображения, не е изготвил своя методика, различна от предложената от вещите лица, при извършване оценката на служебния патент е приложил метода на спестените лизенционни такси(роялти) и не е смесил приложимите методи, ясно е посочил по какъв начин е изчислил дължимото възнаграждение въз основа на първоначалната тройна СОПЕ и на повторната тройна СОПЕ.
По въпроса за срока на погасителната давност при вземания, произтичащи от чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ и по въпроса искането за определяне на процент справедливо възнаграждение спира ли погасителната давност, във връзка с който жалбоподателите сочат съдебна практика относно прекъсване на давността по чл. 116 б.”б” ЗЗД, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
В съответствие с посочената по-горе съдебна практика по чл. 15 ал.5 ЗПРПМ въззивният съд е решил въпроса за характера на вземането за възнаграждение от служебно изобретение, което не е за периодично вземане и за срока на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, чието начало е въвеждане на изобретението.
По въпроса: искането за определяне на процент справедливо възнаграждение спира ли или прекъсва погасителната давност на основание чл.116 б.”б” ЗЗД. Не са правени доводи от ищците, нито съдът се е произнасял по такъв въпрос, поради което същият не е релевантен за делото. Въпреки това следва да се посочи, че по въпроса за основанията за прекъсване на давността, съгласно чл. 116 ЗЗД, е създадена задължителна съдебна практика: Р.№72/08.07.2009 г. по т.д.№17/2009 г. на ВКС, І т.о. и Р.№123/07.10.2011 г. по т.д.№ 776/2010 г. на ВКС, І т.о., съгласно която изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД не дава възможност за разширяването им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма.
С оглед изхода на делото и тъй като ищците не претендират разноски по делото за касационната инстанция, на ответника по делото следва да се присъдят разноски за касационната инстанция 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 960 от 13.05.2014 г. по т.д. № 430/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., Ц. Б. С., Н. Т. П., С. Г. С. и Й. Н. Й. – всички от [населено място] да платят на [фирма] – [населено място] 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: