1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
[населено място], 27.07.2017година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу решение № 1756 от 17.08.2016г. по т. дело № 2247/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 476 от 26.03.2014г. по т. дело № 2251/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 51 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер общо 62 129 лв. – възнаграждение по чл. 4 от договор за посреднически услуги от 30.10.2007г. изцяло като неоснователни.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Основания, отнасящи се до иска за присъждане на възнаграждение, основано на чл. 4, ал. 11 от договора за посреднически услуги:
1.1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 и 5 ГПК? – противоречие с Решение № 367/12.12.2012г. по гр. д. № 155/2012г. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
1.2. Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора – по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен? – противоречие с Решение № 354/30.10.2015г. по гр. д. № 1398/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
1.3. Допустимо ли е да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? – противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 24/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Основания, отнасящи се до произнасянето на въззивния съд по частичния иск, основан на чл. 4, ал. 12 от договора за посреднически услуги:
2.1. Възможно ли е да има изменение на иска, когато исковата молба е нередовна или в този случай не се касае за изменение, а за уточнение на иска? Може ли да има изменение на иска по нередовна искова молба? Касаторът твърди, че разрешението, което въззивният е дал, е в противоречие със съдебната практика, обективирана в Решение № 446/06.01.2012г. по гр. д. № 1080/2010г. на ВКС, Решение № 735/13.10.2016г. по т. д. № 1011/2016г. на Окръжен съд Варна, II състав /окончателно/ и Решение № 2091/11.11.2013г. по в. г. д. № 3593/2013г. на Софийски апелативен съд /недопуснато до касация с Определение № 374/02.07.2015г. на ВКС, II ТО/ – основания по чл. 280, ал. 1., т. 1 и 2 ГПК.
2.2. Кому трябва да бъдат възложени неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението на ответника по чл. 190 ГПК да представи посочените от ищеца договори за наем? – противоречие с Решение № 68/05.07.2012г. по гр. д. № 999/2011г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2.3. Основание относно осъществяването на отлагателно условие, чието настъпване е осуетено от страната: Следва ли да се смята за осъществено отлагателното условие по чл. 4, ал. 12 при положение, че ответникът недобросъвестно е попречил на сбъдването му и дължи ли се възнаграждение на посредника за предоставената от него услуга? – според касатора въпросът е решен в противоречие със задължителната съдебна практика в Решение № 12/31.05.2013 г. по търг. д. № 239/2012 г. на ВКС, Решение № 15/22.04.2014 г. по търг. д. № 46/2013 г. на ВКС и Решение № 42/11.05.2015 г. по т. д. № 1357 / 2013 г. на ВКС, 1-во т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2.4. Основание относно извода на съда, че липсват доказателства за отдаване под наем на конферентната зала: Може ли въззивният съд да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция, и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това? – противоречие с Решение № 367/12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Касаторът поддържа по всички правни въпроси и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че нито едно от цитираните от касатора решения не е по въпрос, решен противоречиво от въззивната инстанция; първият въпрос не съответства на данните по делото, тъй като искът не е бил подсъден на районен съд; в изложението не са посочени основания по чл. 281 ГПК; наведени са доводи, които са по съществото на спора. Относно произнасянето на въззивния съд по исковете за присъждане на възнаграждение на основание чл. 4, ал. 11 от договора за посредничество ответникът релевира доводи, че обстоятелството относно датата на изтичане на релевантния период не следва да се обсъжда, тъй като първоинстанционният съд е изяснил тези факти и същите не са оспорени от страните. По отношение на основанието, отнасящо се до произнасянето на въззивния съд по частичния иск на основание чл. 4, ал. 12 от договора за посредничество ответникът излага съображения, че правилно въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че с допълнителната искова молба ищецът е уточнил първоначалната и не е навел искания и аргументи, водещи до разширяване на предмета на спора. Релевира доводи за правилност на обжалваното решение на САС.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Въззивният съд въз основа на исковата молба и направените уточнения и увеличения с допълнителни искови молби и във въззивното производство с молби от 12.10.2015г. и 22.01.2016г. е приел, че предявените от „Вижън У.” срещу [фирма] искове са следните: 1/ иск за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 11 от договора за посреднически услуги от 30.10.2007г. в размер на 27 110, 22 лв. с ДДС за договор, сключен между ответника и [фирма] на 11.07.2008г. и в размер на 10 018, 70 лв. с ДДС за договор, сключен между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г.; 2/ частичен иск за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 12 от договора за посреднически услуги от 30.10.2007г. за отдаване под наем на цялата офисна част от блок офисни площи на блок Б в жилищно – административен комплекс, находящ се в „Г. Д.” 22 в размер на 25 001 лв. – част от общодължимото възнаграждение в размер на 127 832, 85 лв.
Изложил е съображения, че при формиране на претенцията по чл. 4, ал. 12 от договора ищецът се е позовал и на два договора, непосочени в исковата молба – договора с [фирма] от 29.01.2008г. и договора с [фирма] от 05.12.2007г., които не следва да бъдат обсъждани, тъй като представляват нови факти, които по принцип обосноват нови искови претенции. За да направи извод, че следва да се счита обвързан само от тези договори, които са посочени първоначално в исковата молба, съдебният състав е посочил следните аргументи: след подаване на исковата молба ищецът може да уточни иска, да предяви инцидентен установителен иск, или да поиска изменение на основанието или петитума на своя иск, в каквато хипотеза не са заявените от ищеца искания към съда в уточнителната молба; в противен случай би се стигнало до предявяване на нови искове извън правилата на ГПК.
По отношение на иска за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 11 от договор за посреднически услуги въззивната инстанция е приела, че лицата, с които ответникът е договарял по двата договора /„KВС S.” NV на 08.05.2008г . и [фирма] на 11.07.2008г./, са му представени от ищеца. За да отхвърли този иск, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че не е изпълнен фактическият състав на клаузата на чл. 4, ал. 11 от договора за посреднически услуги, тъй като договорът е действал до 30.04.2007г. включително, а договорите с „KВС S.” NV и [фирма] са сключени след прекратяването му – съответно на 08.05.2008г. и 11.07.2008г.
По отношение на частичния иск за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 12 от договор за посреднически услуги, въззивният съд е приел, че посочените в исковата молба четири договора между ответника и конкретни наематели са сключени, както следва: с „KВС S.” NV – на 08.05.2008г., с [фирма] – на 01.07.2009г., с [фирма] – на 13.02.2008г. и с [фирма] – на 11.07.2008г. Посочил е, че за да възникне право на възнаграждение по реда на чл. 4, ал. 12 от договора, е необходимо в резултат на предоставените от ищеца услуги в рамките на срока на договора и една година след прекратяването му да са отдадени под наем всички офисни площи в сградата на блок Б. За да отхвърли иска, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че нито едно от двете условия не е изпълнено. Три от договорите са сключени след изтичане на релевантния срок, а именно тези с дата 08.05.2008г., 01.07.2009г. и 11.07.2008г. Въз основа на съпоставка на отдадените под наем площи с таблицата за площообразуване въззивната инстанция е приела, че липсват доказателства за отдаване под наем на конферентна зала, находяща се на първи етаж в секция Б, която също представлява офисна площ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като ВКС може уточни и конкретизира посочения от касатора правен въпрос.
Посочените в т. 1 от изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси във връзка с иска за присъждане на възнаграждение, основано на чл. 4, ал. 11 от договора за посреднически услуги, са свързани с правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и установяване на фактическата обстановка и могат да бъдат уточнени по следния начин:
1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 и 5 ГПК?
2. Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и допустимо ли е да променя установени в първоинстанционното решение факти, по които страните не спорят?
3. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Така уточнените процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са подготвили формирането на решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Въпросите са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., посочените от касатора решения и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Посочените в т. 2 от изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси се отнасят до частичния иск, основан на чл. 4, ал. 12 от Договора за посреднически услуги.
Въпросите по т. 2.1. от изложението се отнасят до уточнението на предмета на делото, когато е неясен, неточен или непълен, и индивидуализацията му след отстраняване на нередовността на исковата молба и могат да бъдат уточнени по следния начин: Когато исковата молба е нередовна и съдът е дал указания за отстраняване на нередовността, възможно ли е ищецът да измени предявения иск или следва да уточни иска в рамките на твърдените факти и обстоятелства? Така уточненият процесуалноправен въпрос е от значение за делото, тъй като е формирал изводите на въззивната инстанция, че не следва да обсъжда договора с [фирма] от 29.01.2008г. и договора с [фирма] от 05.12.2007г. поради това, че представляват нови факти, които обосноват нови искови претенции. Въпросът е свързан с редовността на исковата молба, процесуалните действия, които следва да бъдат предприети от съда и ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за заплащане на възнагражение на основание чл. 4, ал. 12 от договора за посреднически услуги за извършване на проверка дали е спазена постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /например решение № 185/09.07.2012 г. по т. д. № 146/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.12.2016 г. по т. д. № 2959/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 116/28.11.2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос по т. 2.2 от изложението „Кому трябва да бъдат възложени неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението на ответника по чл. 190 ГПК да представи посочените от ищеца договори за наем?“ е релевантен, предвид задължаването на ответника от първоинстанционния съд да представи договора с [фирма] от 29.01.2008г., непредставянето на договора и направеното в тази връзка оплакване във въззивната жалба. По този начин въпросът е от значение за предмета на спора и е относим към крайния извод на съдебния състав за неоснователност на иска за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 12. от договора за посреднически услуги по аргумент, че договорът с [фирма] е сключен след изтичане на релевантния срок – на 01.07.2009г. По отношение на този релевантен процесуалноправен въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 23/26.04.2017г. по гр. д. № 2732/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 68/05.07.2012г. по гр. д. № 999/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посоченият в т. 2.3. от изложението правен въпрос „следва ли да се смята за осъществено отлагателното условие по чл. 4, ал. 12 при положение, че ответникът недобросъвестно е попречил на сбъдването му“ е във връзка с договора за наем, сключен с „KВС S.” NV на 08.05.2008г. Въпросът за недобросъвестността на ответника по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД не е обсъждан във въззивното решение, същият не е формирал правните изводи на въззивната инстанция, поради което не отговаря на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Втората част от въпроса „дължи ли се възнаграждение на посредника за предоставената от него услуга“ е в зависимост от това дали този договор е сключен по време на релевантния срок, поради което проверката може да бъде извършена след допускане на касационно обжалване на решението и отговорът следва да бъде даден при решаване на спора по същество.
Формулираният в т. 2.4. от изложението процесуалноправен въпрос е от значение за спора, тъй като е включен в предмета и е обусловил изводите на въззивната инстанция за неоснователност на иска за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 12. от договора за посреднически услуги поради това, че липсват доказателства за отдаване под наем на конферентна зала, находяща се на първи етаж в секция Б, която също представлява офисна площ. Въпросът е решен в противоречие с постоянната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 367/12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по частичния иск и по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1756 от 17.08.2016г. по т. дело № 2247/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 242,58 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.