3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 28.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 458 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 ГПК.
С молба от 27.02.2015г. ответникът по касационната жалба Д. В., гражданин на И., представляван от адв. Й. Г., е направил искане за допълване на постановеното по делото определение № 35 от 28.01.2015г., като съдът се произнесе и по отношение на разноските по делото, претендирани от него, съгласно заявеното искане, представените доказателства и формираната от съда воля за присъждането им. Молителят поддържа, че в мотивите на определението си съдът е формирал воля относно присъждане на направените в производството разноски, но определението не съдържа изричен диспозитив в този смисъл.
Постъпил е отговор от касатора [фирма], с който оспорва направеното искане. Поддържа, че в предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок не е направено искане за допълване на постановеното определение в частта за разноски, тъй като молбата от 27.02.2015г., съдържаща такова искане, е подадена от лице без представителна власт – към този момент не е било представено пълномощно на адв. Г. за процесуално представителство пред касационната инстанция, а представеното с молба от 06.03.2015г. пълномощно не съдържа дата. Поради това моли подадената молба да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
Производството по делото е образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу решение № 1978 от 31.10.2013г. по в.гр.д. № 2237/2013г. на САС.
С определение № 35 от 28.01.2015г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В мотивите на определението си настоящият състав е приел, че с оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 13 136 лева, чието заплащане в брой е удостоверено в договора за правна помощ, но в диспозитива не се е произнесъл по този въпрос.
Предвид изложеното следва да се приеме, че съдът е формирал воля по направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство, но не е отразил така формираната воля в диспозитива на постановения съдебен акт. Следователно е налице несъотвествие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на определението, т.е. е налице очевидна фактическа грешка. Поради това и с оглед изложените в молбата на ответника твърдения направеното от него искане следва да се квалифицира като искане по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, а не като искане по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на 247, ал.1 ГПК допуснатите в решението очевидни фактически грешки може да бъдат поправени по инициатива на съда или по молба на страните, като упражняването на това право не е ограничено със срок. Предвид изложеното е неоснователно възражението на касатора, че направеното искане е просрочено и поради това – недопустимо. От друга страна, с молба от 06.03.2015г. е представено пълномощно на адв. Г., поради което следва да се приеме, че молбата от 27.02.2015г. е подадена от лице, разполагащо с представителна власт.
По изложените съображения настоящият състав приема, че направеното искане е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 35 от 28.01.2015г., постановено по т.д. № 458/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение, като в диспозитива на определението се допълни следният текст:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], ВЕЦ – С., № 999 да заплати на Д. В., гражданин на И., съд. адрес: [населено място], [улица], сумата 13 136 лева /тринадесет хиляди сто тридесет и шест лева/ – разноски за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: