1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 22.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1601 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. И. Г. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. З. Д. З. срещу решение № 1789 от 24.10.2014г. по в. гр. дело № 1672/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав, с което след отмяна на решение № 557 от 07.02.2014г. по гр. дело № 4538/2013г. на Районен съд Пловдив, 19 състав е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К. И. Г. срещу [фирма], [населено място] на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 24 999 лв., частично от цялата сума 25 000 лв. по сключен договор за заем, обективиран в квитанция към ПКО от 16.04.2010г. за сумата от 5 000 лв. и в квитанция от 04.05.2010г. за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2013г., както и сумата 499,98 лв. – държавна такса по заповедното производство и 1 950 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство, и К. И. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 499,98 лв. – направени разноски за въззивното производство, представляващи платена държавна такса.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
І. Процесуалноправни въпроси:
1. Достатъчно ли е ищецът /заемодател/ да представи квитанции към приходни касови ордери /ПКО/, съставени от ответника /заемател/, в които като основание сам ответникът при съставянето им е посочил „заем”, както и лицето, от което са получени, за да се приеме, че е провел пълно главно доказване на правопораждащия факт?
2. Какви доказателства следва да представи ответникът, за да се приеме, че е провел пълно главно доказване на възраженията си, че сумите, получени по квитанциите по приходните касови ордери /ПКО/ са получени на основание различно от удостовереното в тях?
По отношение на посочените процесуалноправни въпроси касаторът поддържа, че са решени в противоречие с решение № 150/25.06.2012г. по гр. д. № 574/2011г. на ВКС, решение № 20/02.02.2011г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС и решение № 546/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, както и решение № 445/07.02.2012г. по гр. д. № 10650/2011г. на ПРС, потвърдено с решение № 959/08.06.2012г. по гр. д. № 1165/2012г. на ПОС, и решение от 04.11.2013г. по гр. д. № 7824/2012г. на СГС /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
ІІ. Материалноправни въпроси:
1. Заемодателят – кредитор с парично вземане може ли да получи вместо пари прасета, без да е дал съгласие за това и това получаване на прасета да има погасителен ефект по отношение на паричното задължение? – противоречие с решение № 192/28.05.2014г. по в. гр. д. № 213/2014г. на Добрички окръжен съд /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и решение № 132/08.07.2013г. по гр. д. № 653/2012г. на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Заемодателят – кредитор трябва ли да приема не само нещо различно от дължимото, а и частично изпълнение до „изчистване” на задължението си, като се предполага, че под изчистване се разбира пълно погасяване на паричното задължение? – противоречие с решение № 818/11.06.2010г. по гр. д. № 1944/2009г. на ПОС, ХХІІ гр. с., решение № 611/24.06.2009г. по гр. д. № 528/2009г. на РС Стара Загора /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, Тълкувателно решение № 30/17.06.1981г. на ВС на НРБ, ОСГК и решение № 111/27.10.2009г. по т. д. № 296/2009г. на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. Може ли да се предяви иск за вземането, когато е можело да се извърши прихващане? – противоречие с решение № 225/28.05.2011г. по т. д. № 631/2010г. на ВКС, ІІ т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Д. Г. оспорва касационната жалба и излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че при изследване на спорното материално право въззивният съд правилно е разгледал всички наведени от страните доводи и възражения и решението е в съответствие с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 119/22.12.2010г. по гр. д. № 232/2010г. на АС Бургас, решение № 37/25.06.1969г. по гр. д. № 32/1969г. на ВС, ОСГК и решение № 390/20.05.2010г. по гр. д. № 134/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че не е налице договор за заем поради следните съображения: между страните са били налице търговски взаимоотношения, като ответникът е продавал на ищеца прасета за угояване; ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване претенцията си, предвид представените по делото други квитанции към приходни касови ордери, които са след посочения период на исковата претенция, и приемо-предавателни разписки, установяващи, че страните са продължили да търгуват помежду си. Съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че ако ищецът е предал суми на ответника на заем, то в един последващ момент същият е могъл да получи сумите без да заплаща получените прасета от ответника до изчистване на задължението, тъй като отношенията между страните са продължили.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни или конкретизира посочените от касатора правни въпроси съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси се отнасят до начина на доказване на договор за заем и доказателствената сила на съставени и подписани от страната частни документи, в които е удостоверила получаване на определена сума на заем, и са от значение за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Тези въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин:
Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД?
Обективираното в квитанциите към приходни касови ордери изявление, че при подписването им лицето, което ги е издало /заемател/, е получило посочените в тях суми като заем, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?
Обективираното в двустранно подписани предавателно-приемателни разписки предаване на стока и обективираното в други квитанции към приходни касови ордери изявление, че лицето, което ги е издало, е получило авансови суми за стока, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме, че ответникът е провел насрещно доказване на правоизключващите си възражения, че удостоверените от него като получени на заем суми в други квитанции към приходни касови ордери са получени на основание, различно от удостовереното в тях?
Така конкретизираните процесуалноправни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 546/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 20/02.02.2011г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 174/23.07.2010г. по гр. д. № 5002/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 317/23.02.2015г. по гр. д. № 1238/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други.
Посочените от касатора първи и втори материалноправни въпроси се отнасят до приложението на чл. 65, ал. 1 ЗЗД и са релевантни за спора поради това, че са от значение за изхода на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Тези въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин:
Възможно ли е уговореното задължение по договор за заем за връщане на предоставената на заем сума да бъде заменено с нещо друго без съгласието на заемодателя?
Има ли погасителен ефект по отношение на паричното задължение престирането на стока без съгласието на заемодателя?
Конкретизираните релевантни материалноправни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 132/08.07.2013г. по гр. д. № 653/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивски окръжен съд по уточнените процесуалноправни и материалноправни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен поради наличието на постоянна практика на ВКС по релевантните правни въпроси.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в т. ІІ.3. материалноправен въпрос, защото не е релевантен. Въпросът „може ли да се предяви иск за вземането, когато е можело да се извърши прихващане” не е от значение за изхода на спора и същият не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция – съдът не се е аргументирал с недопустимост на иска поради възможност за извънсъдебно прихващане на насрещни вземания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1789 от 24.10.2014г. по в. гр. дело № 1672/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 499,98 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.