1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр. София, 09.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2664 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. П. Т. срещу решение № 232 от 16.04.2014г. по в. т. дело № 1111/2013г. /погрешно посочено в. т. дело № 32/2014г./ на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 1234/03.07.2013г. по т. дело № 1877/2012г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] /сега в несъстоятелност/ и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за признаване за недействителна спрямо него на следната сделка: Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 181, том I, рег. № 2479, н. д. № 176 от 2012г. на нотариус с рег. № 233, вх. рег. № 12088 от 05.06.2012г. на Агенция по вписванията, по силата на който [фирма], [населено място] продава на [фирма], [населено място] собствения си недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт и въззивното решение, за сумата от 251 000 лв., платими от купувача чрез прехвърляне правото на собственост върху 251 000 броя акции с номинал 1 лев от капитала на [фирма] на продавача, и ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата 14 141,60 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 639/06.10.2010г. по гр. дело № 754/2009г. на ВКС, IV г. о. и решение № 149/12.11.2013г. по т. д. № 422/2012г. на ВКС, I т. о.:
Налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД при недоказана еквивалентност на имуществените престации на страните, ако разпоредителната сделка затруднява удовлетворяването на кредиторите? Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Ч. оспорва касационната жалба и прави възражения за липса на предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният от касатора правен въпрос не може да доведе до решение, с което искът да бъде уважен, поради това, че въпросът се отнася само до един от елементите от състава на чл. 135 ЗЗД.
Ответникът [фирма], в несъстоятелност, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от страни, имащи правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е кредитор на ответника [фирма] – въз основа на запис на заповед, издаден на 02.09.2011г. от [фирма], представлявано от Л. С. С., с който издателят се е задължил безусловно и неотменимо, без представяне за плащане, без протест, без разноски, такси и възражения да заплати на [фирма] сумата от 500 000 лева на падеж 02.04.2012г., на основание чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7324/2012г. на Пловдивски районен съд и изпълнителен лист за дължимата по записа на заповед сума. Решаващият съдебен състав е констатирал, че разпоредителната сделка – предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, е осъществена на 05.06.2012г. с нот. акт № 181, том 1, рег. 2479, нот. д. № 176/2012г. на нотариус с рег. № 233, въз основа на решение, взето от Общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 19.03.2012г. По сделката продавачът е престирал описания в исковата молба недвижим имот на стойност 251 000 лв., а купувачът – 251 000 акции с номинал по 1 лев от капитала на [фирма].
На същото събрание и взето решение и за освобождаване на дотогавашния Съвет на директорите в състав: „Финансово индустриален концерн АКБ Ф.” Х., [фирма], „Ф. Г. – 2003” Холдингово АД и на изпълнителния директор Л. С. С. и е избран нов Съвет на директорите в състав: [фирма], [фирма], „И. фонд [фирма] и изпълнителен директор Славей П. Т., които обстоятелства са вписани в Търговския регистър по партидата на [фирма] на 21.03.2012г.
За да отхвърли иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не са налице следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1/ не е доказан увреждащ ефект за кредитора от атакуваната сделка, тъй като липсват доказателства за действителния актив, който материализират акциите при доказателствена тежест на ищеца, поради което не може да се прецени нееквивалентност на имуществените престации на страните по сделката, респ. дали е налице увреждащ за кредитора ефект от нея; 2/ презумпцията за знание на увреждащия ефект на сделката по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е оборена. – ръководството на [фирма] и на [фирма] към датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот не са знаели за съществуването на процесния запис на заповед, респективно за вземането на ищеца спрямо продавача, и увреждащата кредитора цел на сделката. Относно оборването на презумпцията за знание съдебният състав е изследвал представителната власт на продавача и купувача, смяната на членовете на Съвета на директорите и изпълнителния директор на [фирма], съобразил е, че страните по сделката са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, но е направил извод, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждащия ефект на сделката е оборена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обуславил правните изводи на въззивната инстанция, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора съдебни актове – решение № 639/06.10.2010г. по гр. дело № 754/2009г. на ВКС, IV г. о. и решение № 149/12.11.2013г. по т. д. № 422/2012г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 10 910,52 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 16.04.2014г. по в. т. дело № 1111/2013г. на Апелативен съд П., търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 10 910,52 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.