О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 06.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1198/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. С. Ц. – от [населено място], [община] и В. С. Й. – от [населено място] срещу Решение № 2449 от 11.12.2015 г. по гр.д.№2831/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение №3233 от 09. 05.2014 г. по гр.д. № 245/2013 г. на СГС в частта, с която е уважен предявения от всеки от ищците над 30 000 лв. до 100 000 лв. искът по чл. 288 ал. 1 т. 2 б. ”а” КЗ(отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] и е постановено друго, с което искът е отхвърлен за тази сума – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им С. В. Й. при ПТП на 29.07.2011 г., по вина на водач на К. К. К., управлявал мотоциклет „Я. М. 250”, собственост на А. С. Ц., без застраховка ”Гражданска отговорност”, с оплакване за неправилност поради прието съпричиняване, и поради занижен размер на обезщетението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че въпросът за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение и въпросът за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, са решени в противоречие със задължителната съдебна практика и се решават противоречиво от съдилищата – първоинстанционното и въззивното решение си противоречат, и становището на жалбоподателите и решението на СОС е подкрепено от практиката на ВКС:Р.№206/06.11.2009 г. по т.д.№35/2009 г. на ІІ т.о.,Р.№45/15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на ІІ т.о.,Р.№58/29.04. 2011 г. по т.д.№623/2011 г. на ІІ т.о.,т.2 от ППлВС №4/1968 г.,Р.№ 83/ 2009 г. по т.д.№795/2008 г. на ІІ т.о.,Р.№1/2012 г. по т.д.№299/2011 г. на ІІ т.о. Излагат оплаквания за неправилно определен размер на обезщетението в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за неправилно възприемане поведението на пострадалия, като съпричиняващо вредоносния резултат. По въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД поддържат, че е налице противоречива съдебна практика, като обжалваното решение противоречи на постановените от ВКС:Р.№206/06.11.2009 г. по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.,Р. №45/15.04.2009 г. по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о., Р.№58/29.04.2011 г. по т.д.№623/2011 г. на ІІ т.о.,ППлВС №4/1968 г., Р.№149/2011 г. по гр.д.№574/2010 г. на ІІІ г.о.,Р.№83/2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о.,Р.№1/2012 г. по т.д.№299/2011 г. на ІІ т.о.
Ответниците по касационната жалба: Гаранционен фонд -гр. София – ответник по делото и К. К. К. – от [населено място] – трето лице – помагач на ответника, не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено обжалваното решение и е постановено друго, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на всеки от които не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, подадена в срок и редовна.
За да отмени решението в частта, с която е уважен над 30 000 лв. до 100 000 лв. искът на всеки от ищците по чл. 288 ал. 1 т.2 б.”а” КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им С. В. Й. при ПТП на 29.07.2011 г., по вина на водач на К. К. К., управлявал мотоциклет без застраховка ”Гражданска отговорност” и да го отхвърли за тази сума, въззивният съд е приел, че със споразумение по НОХД №194/ 2012 г. на ОС – Кюстендил, е установена вината на К. К. К. за причиняване смъртта на сина на ищците, който водач е нарушил правилата на ЗДвП и е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол 1.66 промила, като е безспорно установено, че няма застраховка „Гражданска отговорност”. По съображения, че и пострадалият след употреба на алкохол и наркотични вещества, се е съгласил да пътува на мотоциклета, въпреки пияното състояние на водача, което е било средна степен на алкохолно опиянение, като такова винаги има своето външно проявление и пострадалият при непосредствената близост на мотоциклета с деликвента е могъл лесно да го установи, съдът е приел съпричиняване ?. Решението е влязло в законна сила в частта, в която са установени елементите от фактическия състав на чл. 288 ал. 1 т.2 б.”а” КЗ (отм.), тъй като касационна жалба е постъпила само от ищците в частта, с която всеки от исковете им е отхвърлен над 30 000 лв. всеки, затова предмет на обсъждане е: размера на обезщетението и определянето му при съблюдаване критерия на справедливост по чл. 52 ЗЗД и правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
Формулираните от жалбоподателите материалноправни въпроси: 1. относно определянето на размера на обезщетението, съгласно критериите по чл. 52 ЗЗД и 2. относно приложението на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Следва с оглед данните по делото да се доуточни вторият въпрос, до въпроса: съставлява ли съпричиняване от пострадалия, когато е пътувал при водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, който факт е бил известен на постадалия и за приноса на пострадалия в този случай.
По първия въпрос искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК е основателно, доколкото решението не е съобразено изцяло с разрешенията, дадени в т.11 от ППлВС № 4/1968 г. относно прилагането на критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на неимуществените вреди, като съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По втория въпрос произнасянето от въззивния съд противоречи на приетото с т.7 на ТР №1/23.12.2015 г. по тълк.д.№1 /2014 на ВКС, ОСТК относно съпричиняване на вредата от пострадалия, когато е пътувал при водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт е бил известен на пострадалия; дали поведението на пострадалия е рисково и дали е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай и тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна – делинквент или застраховател. Въззивният съд е приел съпричиняване от пострадалия само като е отбелязал данните, съдържащи се наказателното производство, за употребен алкохол от водача и от пострадалия и без да обсъди събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от третото лице-помагач на ответника за твърдяно съпричиняване от пострадалия. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради решаване на въпроса от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика.
Жалбоподателите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба общо 1400 лв. върху обжалваем интерес 70 000 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят по делото вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2449 от 11.12.2015 г. по гр.д.№2831/2015 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от ищците част за отхвърляне всеки от исковете над 30 000 лв. до 100 000 лв. и в частта за присъдените разноски и държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: