6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр. София, 29.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2920 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника С. с нестопанска цел „С. на ловците и риболовците – Л.-рибарско дружество А. 2001“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Зарева срещу решение № 51 от 19.06.2015г. по в. т. дело № 108/2015г. на Апелативен съд Б., търговски състав, с което след отмяна на решение № 458 от 24.02.2015г. по гр. дело № 576/2013г. на Окръжен съд Бургас са уважени предявените искове, както следва: 1/ признато е за установено по отношение на С. „С. на ловците и риболовците – Л.-рибарско дружество А. 2001“, [населено място], че С. „С. на ловците и риболовците Л.“ е носител на правото по чл. 30, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча да регистрира ловна дружина [населено място] като свой член и да поддържа регистрацията с произтичащите от това правни последици; 2/ признато е за установено по отношение на С. „С. на ловците и риболовците Л.“, че С. „С. на ловците и риболовците – Л.-рибарско дружество А. 2001“ не е носител на правото по чл. 30, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча да регистрира ловна дружина [населено място] като свой член и да поддържа регистрацията с произтичащите от това правни последици; 3/ С. „С. на ловците и риболовците – Л.-рибарско дружество А. 2001“ е осъдено да заплати на С. „С. на ловците и риболовците Л.“ сумата 1 040 лв. – разноски по делото за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение релевира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Чрез възприемане на постановката, че след добиване качеството „член на сдружение „Л.“ ловна дружина – [населено място] е изцяло подчинена на устава на сдружението, включително и относно начина на формиране на воля за напускане на сдружението, въззивната инстанция в противоречие на определение № 577/13.07.2011г. по ч. гр. д. № 347/2011г. на ВКС е отрекла възможността за свободно и самостоятелно вземане на решение от страна на ловната дружина;
2. Доколкото според въззивния съд процедурата за вземане на решение на общото събрание на дружината е същата, каквато е при вземане на решение за учредяване на ловно сдружение, е налице противоречие с определение № 733/03.10.2013г. по т. дело № 75/2013г. на ВКС.
Касаторът релевира доводи, че по определени правни въпроси, които са от значение за правилното формиране на решаващата воля на съда липсва задължителна практика, а съществуващата законова уредба е непълна и неясна, поради което се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
1. Когато една ловна дружина стане член на ловно сдружение, тя губи ли собствената си, макар и ограничена, правосубектност и подчинена ли е на организационната структура и статут, предвидени в Устава на сдружението?
2. Какви са изискванията за законност на взетото от членовете на ловната дружина решение за промяна на членството на дружината чрез напускане на едно сдружение и преминаване към друго сдружение – кой трябва да свика събрание на дружината, какви са изискванията за кворум, представителство и мнозинство?
3. Кой е член на сдружението по чл. 30 ЗЛОД – ловната дружина като доброволно обединение на физически лица – ловци, или физическите лица – ловци?
Ответникът С. „С. на ловците и риболовците Л.“, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. К. Н. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е установил, че на проведеното на 09.08.2013г. общо събрание на ловна дружина [населено място] е взето решение за преминаване от С. „С. Л.“ към С. „С. – Л. А. 2001“, като от присъствалите на събранието 36 души от общо 52 членове за прекратяване членството в сдружението – ищец са гласували 25 ловци, а за преминаване към С. „С. – Л. А. 2001“ са гласували 26 ловци от присъствалите на събранието. Управителният съвет на С. „С. Л.“ не е приел взетото решение на общото събрание на дружината поради нередовно проведено общо събрание. С решение на Управителния съвет на „С. – Л. А. 2001“, взето на 15.08.2013г., ловна дружина [населено място] е приета за редовен член на ответното сдружение. Във въззивното решение е констатирано, че на 18.10.2013г. ловна дружина [населено място] е провела още едно общо събрание, на което е прието решение за оставане в ищцовото сдружение, като от присъствалите лично и чрез пълномощници 24 от ловците в дружината при проведеното тайно гласуване 23 ловци са гласували за оставане на дружината в С. „С. Л.“.
Въззивната инстанция е обсъдила разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 27 от Правилника за неговото приложение и е направила извод, че в закона липсва изрична нормативна уредба, която да урежда начина на вземане на решенията от общото събрание на ловната дружина в случаите, когато се цели преместването й от едно ловно-рибарско сдружение в друго. Изложила е съображения, че дори при съществуването на такава разпоредба, то същата не би била приложима, ако е диспозитивна и в Устава на сдружението, чийто член е ловната дружина, е предвидено друго. Счела е, че субсидиарното прилагане на разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД относно реда за провеждане на общото събрание на дружината е допустимо само в случаите, когато в Устава на сдружението не са предвидени конкретни правила.
Поради липсата на изрична императивна законова разпоредба, уреждаща процедурата за вземане на решение за преместване на ловна дружина от едно сдружение в друго, въззивният съд е направил извод, че решението на ловна дружина [населено място] от 09.08.2013г. е следвало да бъде взето съобразно установения ред в Устава на сдружението, в което е регистрирана, а именно С. „С. Л.“. Приел е, че приложимостта на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Устава на С. „С. Л.“ произтича от членството на ловна дружина [населено място] в същото сдружение. Изводът за незаконосъобразно решение на общото събрание на ловна дружина [населено място] от 09.08.2013г. за преминаването й от С. „С. Л.“ към С. „С. – Л. А. 2001“ е аргументиран с неспазване на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Устава на С. „СЛД Л.“ и предвиденото в нея квалифицирано мнозинство от 2/3 от списъчния състав на дружината за вземане на решение за преместване в друго сдружение. При списъчен състав на ловната дружина [населено място] от 52 ловци, необходимо мнозинство 35 гласа и гласували за преместването на ловната дружина в ответното сдружение 26 ловци е прието, че този брой не е достатъчен да бъде взето валидно решение, поради което решението не може да породи целените с него последици, а именно преминаване на дружината от състава на С. „С. Л.“ в състава на С. „С. – Л. А. 2001“.
Поради уважаване на главните искове въззивният съд не се е прозинесъл по предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на решението на Общото събрание на ловна дружина [населено място] от 09.08.2013г.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Във връзка с доводите, посочени в І.1 от изложението настоящият съдебен състав счита, че въззивната инстанция не е отрекла възможността за свободно и самостоятелно вземане на решение от страна на ловната дружина, а е приела, че следва да вземе решение с квалифицирано мнозинство – 2/3 от членовете от списъчния състав на конкретната ловна дружина. Определение № 577/13.07.2011г. по ч. гр. д. № 347/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не дава отговор на въпроса как следва да се определя мнозинството при вземане на решение на ловна дружина за прекратяване на членството й в определено ловно сдружение, а разглежда въпроси по приложението на разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗЛОД, уреждащи статута, правосубектността на ловните дружини и последиците от решението на членовете им за членуване в ловно сдружение в контекста на преценка за допустимост на предявени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК при възникнал правен спор между две ловни сдружения относно титулярството на правото по чл. 30, ал. 3 ЗЛОД.
Относно доводите на касатора, посочени в т. І.2 от изложението – цитираното и приложено от касатора определение № 733/03.10.2013г. по т. дело № 75/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед решаващите мотиви на въззивната инстанция формулираният в т. ІІ.2 материалноправен въпрос в частта относно изискванията за кворума, представителството и мнозинството при вземане на решение от ловната дружина за прекратяване на членството й в определено ловно сдружение и преминаване към друго ловно сдружение е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос, с оглед обуславящите изхода на спора мотиви на въззивната инстанция, може да бъде уточнен по следния начин: Коя правна норма е приложима при определяне на кворума за вземане на решение от ловна дружина – член на определено ловно сдружение, за прекратяване на членството й в ловното сдружение и преминаването й към друго ловно сдружение – разпоредбите на Устава на сдружението или разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД?
Посоченият в т. ІІ. материалноправен въпрос е във връзка с отговора на уточнения правен въпрос, по който следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът по т. ІІ.2 от изложението „кой трябва да свика общото събрание на ловната дружина” и посоченият в т. ІІ.3 въпрос „кой е член на сдружението по чл. 30 ЗЛОД – ловната дружина като доброволно обединение на физически лица – ловци, или физическите лица – ловци” не са обсъждани от въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 19.06.2015г. по в. т. дело № 108/2015г. на Апелативен съд Б., търговски състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40,00 лв. /четиридесет лева/ на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.