О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр. София, 30.05.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 922 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. „НОВ ЧИВОТ”, [населено място], обл. П., представлявана от адв. К., срещу решение № 624 от 11.12.2014г. по гр.д. № 941/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 79 от 23.06.2014г. по гр.д. № 140/2014г. на Районен съд – Никопол са отменени на основание чл.58 ЗК взетите решения на общото събрание на Ч. „Нов живот”, [населено място], проведено на 15.03.2014г., по т.6 от дневния ред, в частта относно избирането за председател на УС на кооперацията на Ю. Г. К. и за членове на УС : Г. М. Р., Д. Н. Д., И. Ф. Х., К. Ф. Т., С. П. Д., Ц. М. Т..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Твърди, че въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за липса на кворум при избора на председател и на членове на УС съгласно чл.17, ал.1 и ал.2 от Устава на Кооперацията вр. чл.18 ЗК. Поддържа, че въззивният съд е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства – протокол от ОС, списъка на присъствалите член-кооператори, списъка на гласувалите член-кооператори. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради произнасянето по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация Р. Ц. Я., [населено място], представляван от адв. Й., оспорва касационната жалба. Поддържа, че наведените от касатора основания не представляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците М. Р. П. и С. Т. П. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства – протокол от проведено на 15.03.2014г. общо събрание, списък на присъстващите член-кооператори и списък на новоприетите членове, е приел, че общият брой на лицата, които са имали право да гласуват за избор на нов председател, са 169 или 170 член-кооператори. Обсъдил е чл.18, ал.1 и ал.3 ЗК и чл.15, ал.1, т.3, чл.16, ал.1 и чл.17, ал.1 и ал.2 от Устава на Ч. „Нов живот” и е приел, че необходимото квалифицирано мнозинство за избор на председател на УС е 113 или 114 гласа. Достигнал е до извода, че тъй като никой от предложените четирима кандидати за председател на УС не е събрал необходимото квалифицирано мнозинство от броя на присъстващите член-кооператори, това е налагало да бъде проведен нов избор между двамата кандидати, получили най-много гласове, като при новият избор кандидатът, получил по-голям брой гласове, се смята за председател. Приел е, че тъй като управителният съвет е колективен орган, то незаконосъобразността на решението на общото събрание относно избора на председател на УС на кооперацията рефлектира и при избора на управителния съвет. С оглед на това е счел, че следва да бъдат отменени взетите по т.6 от дневния ред решения на проведеното на 15.03.2014г. общо събрание на кооперацията – за избиране на председател на УС и за избиране на нов УС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Изложените в касационната жалба оплаквания – за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства, за нарушения на материалния закон и за необоснованост, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е заплатено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 624 от 11.12.2014г. по гр.д. № 941/2014г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: