О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 06.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия В. т. дело № 559 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Министерство на образованието и науката, [населено място] чрез процесуален представител младши експерт И. И. срещу решение № 237 от 26.10.2016г. по в. т. дело № 487/2016г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 489 от 22.06.2016г. по т. дело № 60/2016г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от Министерство на образованието и науката срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 76 409,64 лв., представляваща дължима неустойка по т. 9.1 от договор № Д01-122/08.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, и ищецът е осъден заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 2 600 лв. – съдебни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 164 от 03.02.2016г. по т. дело № 1890/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Н. И. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подробни съображения за правилност на обжалвания съдебен акт излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение по договор от 08.09.2014г. за доставка и гаранционна поддръжка на 30 броя автобуси – Акиа У. 2014, въз основа на рамково споразумение от 02.04.2014г., сключено след проведена открита процедура по реда на глава седма „а“ от Закона за обществените поръчки. По силата на договора ответникът [фирма] се е задължил да достави МПС – предмет на договора на ищеца Министерство на образованието и науката /касатор в настоящото производство/ в срок от 120 дни от сключване на договора и да ги регистрира на името на възложителя. Съдебният състав е изложил съображения относно регистрацията на МПС – същата следва да се извърши от изпълнителя, упълномощен от възложителя, след приемането, респективно одобряването на автобусите. Приел е, че автобусите са доставени, като 10 автобуса са приети с приемо-предавателен протокол от 28.07.2014г., 10 автобуса – с приемо-предавателен протокол от 05.09.2014г., а последните 10 автобуса са предадени на ищеца с приемо-предавателен протокол на 25.09.2014г., т. е. със забава от 19 дни. Позовавайки се на свидетелски показания, е констатирал, че съобразно устна договорка между страните МПС са били изтеглени поетапно от сервиза на изпълнителя в [населено място] в този в [населено място], за да бъдат регистрирани в КАТ, след което отново са били върнати в базата в [населено място], за да бъдат разпределени от възложителя по крайни получатели. Въззивният съд е направил извода, че забавата на ответното дружество да изпълни своевремнно поетото с договора задължение за предаване на МПС в уговорения срок е следствие от действията на ищеца, който поради по – късното преиздаване на пълномощното за регистрация в КАТ със забава е приел процесните автобуси, въпреки тяхната наличност в базата в [населено място].
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, който според твърдението му е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочената в изложението към касационната жалба част от изречение „дали точното изпълнение на задължението за доставка е било обусловено от изпълнението на задължението на кредитора да упълномощи изпълнителя за регистрация на автобусите” не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът е свързан с преценка на конкретните факти и доказателства, поради което се отнася до правилността на обжалвания съдебен акт, чиято проверка е предмет на касационния контрол, но не и на производството по допускането му.
По смисъла на задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационната производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 26.10.2016г. по в. т. дело № 487/2016г. на Апелативен съд В., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.