5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 13.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 707 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Д., Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д. и Г. Ц. Д. срещу решение № 2086 от 14.11.2013г. по в.гр.д. № 1985/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1531 от 05.03.2013г. по гр.д. № 4953/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І -12 състав, са отхвърлени предявените против [фирма] искове с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ГПК, както следва: от В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 150 000 лева; от Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 250 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалната ищца Г. П. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 40 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалния ищец Ц. Г. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 100 000 лева, и В. К. Д., Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д., и Г. Ц. Д. са осъдени да заплатят на [фирма] деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 10 193,33 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като присъдените обезщетения са силно занижени. Поддържат още, че въззивният съд е присъдил на ответника разноски за юрисконултско възнаграждение, които не са направени. Молят да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД:
1. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди според обществено-икономическите условия към деня на настъпване на застрахователното събитие и с оглед размера на лимита на обезщетението, актуален към деня на злополуката и валидността на застрахователния договор, вместо към деня на постановяване на съдебния акт – противоречие с решение № 213 от 18.04.2000г. по гр.д. № 1265/1999г. на ВКС, решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ІІ т.о.;
2. Определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди формално, без да бъдат индивидуализирани характера и тежестта на вредите съобразно конкретния ищец и конкретната негова интелектуална, психическа, родствена и друга обвързаност със загиналия наследодател.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в касационната жалба не е формулиран правен въпрос, който е решен при наличието на някоя от алтернативните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд, след като е отменил изцяло първоинстанционното решение на СГС и е уважил частично предявените против [фирма] искове с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ГПК, е отхвърлил исковете, както следва: от В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 150 000 лева; от Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 250 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалната ищца Г. П. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 40 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалния ищец Ц. Г. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 100 000 лева. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за доказано наличието на предпоставките на чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за ангажиране на отговорността на [фирма] като застраховател по застраховка „ГО” , както и липсата на доказателства за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия П. Ц. Д.. Приел е, че първоинстанционният съд не е съобразил първоначално предявените искове и настъпилото в хода на производството приемство в процеса, което налага обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това да се обсъди основателността на всеки един от предявените главно съединени искове. Въззивният съд е посочил, че съобразно критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/1968г. и конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия, близките отношения между него и ищците, както и установения към датата на настъпване на вредите лимит на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – максимален размер от 240 000 лева, при две и повече пострадали лица, справедливото по размер обезщетение за всеки от ищците – съпруга, дете и родители /починали в хода на делото, на чието място са конституирани техните наследници по закон/ възлиза на 36 000 лева. По иска на Ц. Д. въззивният съд е съобразил и това, че ищецът ще израства лишен от бащински грижи.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съобразно задължителните постановки в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване.
В настоящия случай с първоинстанционното решение на ищцата В. К. Д. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. Д. в размер на 100 000 лева, като искът й е бил отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лева. Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни, като ответникът [фирма] обжалва първоинстанционното решение в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение за разликата над 50 000 лева до 100 000 лева. Въззивният съд, в нарушение на чл.269 ГПК, е отменил първоинстанционното решение и в частта, в която на ищцата В. Д. е присъдено обезщетение за разликата над 36 000 лева до 50 000 лева, без да е обжалвано от ответника в тази му част. С оглед на това въззивното решение в посочената част следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента, респ. срещу Гаранционен фонд са значими за изхода на делото. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като даденото от апелативния съд разрешение на тези въпроси е в отклонение от константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение, което в случая апелативният съд не е направил.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса с разпореждане от 06.04.2012г. по гр.д. № 4953/2008г. на СГС, поради което не следва да заплащат държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2086 от 14.11.2013г. по в.гр.д. № 1985/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1531 от 05.03.2013г. по гр.д. № 4953/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І -12 състав, са отхвърлени предявените против [фирма] искове с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ГПК, както следва: от В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 150 000 лева; от Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 250 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалната ищца Г. П. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 40 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалния ищец Ц. Г. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 100 000 лева, и В. К. Д., Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д., и Г. Ц. Д. са осъдени да заплатят на [фирма] деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 10 193,33 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: