4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 22.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3414 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В. С. срещу определение № 488 от 25.09.2015г. по ч.т.д. № 2040/15г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане от 25.02.2015г. по ч.гр.д. № 13965/2014г. на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата й за продължаване на срока за изпълнение на разпореждането на съда за внасяне на 15 лева държавна такса по частната й жалба.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие със закона и е неправилно. Поддържа още, че определението следва да бъде обезсилено, тъй като, бидейки съдебен акт, постановен от последна инстанция, е с невярно съдържание и поради това не може да породи правни последици. Твърди, че частната й жалба е подадена не само против отказа на СГС да уважи молбата за удължаване на срока за внасяне на държавна такса, но и с други аргументи – че особените представители не дължат държавни такси по силата на закона и на ТР по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което, дори и да не бъде уважена молбата с аргумента, че е била тежко болна, определението само и единствено на това основание следва да бъде отменено от ВКС. Счита, че определението следва да бъде обезсилено поради допусната фактическа грешка при изписване на името на жалбоподателката – не Виолетна, а В., която освен това действа в качеството си на особен представител на надлежна страна, но и като адвокат, и в това си именно проявление, в съответствие с Х. за правата, има основното право да брани своето достойнство както на юрист, така и на човек, на когото съдиите отказват за присъдят съответно заплащане на нейния труд. Прави искане, преди да се произнесе по частната жалба, ВКС да направи преюдициално запитване до С. с молба за тълкуване на посочените от нея правни и фактически въпроси, като съобрази, дали е налице въпрос от правото на ЕС, който е съотносим в националното ни право, дали е необходимо националният върховен съдия да си отговори на този въпрос, за да реши правилно делото, дали делото се намира в последна инстанция, дали окончателният съдебен акт по този спор, повдигнат пред ВКС, е свързан с прилагането /тълкуването/ на правото на ЕС и дали има валиден правен акт в общностното право, относим към искането да бъде обжалвано определение, чрез което адвокат-особен представител да атакува неправилен съдебен акт, чрез който му се прегражда процесуалното право по същество да получи законосъобразно и съответно на труда му заплащане на своя труд.
С допълнителна молба моли съдът да определи въпросите за праюдициално запитване до С., като предлага то да се счита зададено под нормите на Х. на основните права на ЕС, дял 1, чл.1 и чл.5, т.2 вр. чл.47, ал.3.
Ответницата Ваня Божилова К. не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от адв. В. С. частна жалба срещу разпореждане от 25.02.2015г. по ч.гр.д. № 13965/2014г. на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата й от 27.01.2015г., съставът на ВКС е приел, че отказът за продължаване на срока, определен от закона или съда, е действие по движение на делото, поради което разпореждането, с което се оставя без уважение искането за продължаване на срока, не е преграждащо развитието на делото, като законът не е предвидил и изрично неговата обжалваемост. В определението липсва произнасяне по законосъобразността на останалата част от постановеното от СГС разпореждане – частта, с която е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.275, ал.2 ГПК частната жалба на адв. В. С. срещу разпореждане от 22.08.2014г. по гр.д. № 6971/2012г. на СРС, 40 състав.
Неоснователно е направеното с частната жалба искане за обезсилване на обжалваното определение. На обезсилване подлежат недопустимите съдебни актове. Недопустим е съдебен акт, който е постановен при ненадлежно сезиране /такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск, респ. на жалба, или ненадлежното му упражняване/, при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, както и ако съдът е бил десезиран. Обжалваното определение не страда от такъв порок, тъй като то е постановено по подадена частна жалба от легитимирана страна в процеса. Допуснатата очевидна фактическа грешка не води до недопустимост на съдебния акт, а подлежи на поправяне по реда на чл.247 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
С него е оставена без разглеждане частна жалба, с която се обжалва разпореждане на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за продължаване на срока за внасяне на държавна такса съгласно дадените й от съда указания. Разпореждането, с което се оставя без уважение искане за продължаване на срока, не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Този съдебен акт е по движение на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а правилността му може да бъде проверена при обжалване на постановения от съда краен съдебен акт. Поради това частната жалба, подадена срещу разпореждането, с което е оставено без уважение искане за продължаване на срока, е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на преценка в настоящото производство е дали частната жалба, която е върната с обжалваното определение на друг тричленен състав на ВКС, е от кръга на посочените в чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК и е допустима. Извън предмета на производството е дали обжалваният с тази частна жалба съдебен акт е правилен, поради което изложените от частната жалбоподателка доводи за незаконосъобразност на оспорения акт не следва да бъдат обсъждани.
Молбата на частната жалбоподателка за отправяне на запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 628 ГПК и чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. С оглед посочения по-горе предмет на настоящото производство въпросите относно дължимостта на държавна такса по частната жалба, с която е бил сезиран СГС, и определянето на възнаграждение на назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, са неотносими, а разрешаването на въпроса относно реда за защита срещу разпореждане, с което е оставено без уважение искане за продължаване на срока, не е обусловен нито от тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, нито от тълкуване или валидност на акт на органите на Европейския съюз, а е свързано с прилагане на българския Граждански процесуален кодекс.
В частната жалба са изложени твърдения, че с определението си съставът на ВКС не се е произнесъл по останалите доводи на частната жалбоподателка, относими съм правилността на разпореждането на СГС, с което е върната частната й жалба срещу разпореждане от 22.08.2014г. по гр.д. № 6971/2012г. на СРС, 40 състав – че особените представители не дължат държавни такси по силата на закона и на ТР по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК, като се поддържа, че дори и да не бъде възприет аргументът, че е била болна, обжалваният акт е следвало да бъде отменен само на това основание. Настоящият състав намира, че тези доводи съставляват не оплакване за неправилност, а за непълнота на обжалваното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане от 25.02.2015г. на СГС, с което е оставено без уважение искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса и е върната частната жалба срещу разпореждане от 22.08.2014г. по гр.д. № 6971/2012г. на СРС, 40 състав. По това искане компетентен да се произнесе е съставът на ВКС, постановил обжалваното в настоящото производство определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 488 от 25.09.2015г. по ч.т.д. № 2040/15г. на ВКС, ТК, I т.о..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. С. за отправяне на запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО.
ИЗПРАЩА делото на състава на Търговска колегия, Първо отделение, постановил определение № 488 от 25.09.2015г. по ч.т.д. № 2040/2015г. по описа на ВКС, за произнасяне по искането за допълването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: