О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 24.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 151/ 2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 7392 от 07.10.2016 г. по гр.д. № 5652/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № ІІ-55 от 01.09.2015 г. по гр.д.№31509/2013 г. на СРС, 55 с., с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място], на основание чл. 208 ал. 1 КЗ (отм.) сумата 24 999 лв. – част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на 60 000 лв. по Договор за имуществена застраховка ”каско” от 06.12.2012 г. за л.а.”Ауди Ку 7” с д.к. [рег.номер на МПС] , със законната лихва от 24.07.2013 г., с оплакване за неправилност.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1.Може ли плащането на застрахователната премия да дерогира последиците от неизпълнението на другото допълнително условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато то изрично е договорено и 2. Предвиденото в договора отлагателно условие, изискващо представянето на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211 ал. 2 КЗ (отм.). Поддържа, че по въпроса за огледа, като отлагателно условие, от изпълнението на което зависи влизането на застрахователния договор в сила, е налице противоречива съдебна практика: в Р. на САС по т.д.№3103/2014 г. е прието, че е неоснователен иск за застрахователно обезщетение, когато не е изпълнено предвидено в него условие за влизането му в сила – предоставяне на автомобила за оглед – и договорът не е породил действие; в Р.№391 на ОС-Пловдив по гр.д.№180/2016 г. е прието, че непредоставянето на автомобила за оглед и заснемане при подписване на Договора, не може да обоснове извод, че договорът не е влязъл в сила, при положение, че застрахователят с конклудентни действия не е оспорвал съществуването му до момента на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че липсва практика на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса за приложението на чл. 211 т. 2 КЗ относно сключен договор за застраховка ”каско” при изрично договорено отлагателно условие за влизането му в сила – предоставяне на автомобила за оглед – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] възразява, че същата е недопустима, тъй като въззивният съд е приел за установено, че е извършен оглед на МПС при сключване на застрахователния договор – жалбата касае обосноваността и правилността на решението, каквито оплаквания не съставляват основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че приетото в посочените от жалбоподателя съдебни решения, е различно от приетото от въззивния съд – последният въз основа на събраните доказателства е приел, че оглед на л.а. е извършен при сключване на договора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен частичен осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което искът по чл. 208 ал. 1 КЗ (отм.) е уважен за сумата 24 999 лв. – част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на 60 000 лв. по Договор за застраховка ”каско” от 06.12.2012 г. за л.а.”Ауди Ку 7” с д.к. [рег.номер на МПС] , въззивният съд, като е тълкувал съобразно чл. 20 ЗЗД сключения от страните застрахователен договор, е приел, че застрахователят носи отговорност за уговорените застрахователни рискове, в това число риска „кражба”; че с осчетоводяване от застрахователя на плащането на застрахователната премия, договорът е породил действие, като от събраните гласни доказателства е установено, че автомобилът е предоставен за оглед. Направил е въз основа съдържанието на клаузите по т. 3.10 и т. 4.1.2 от Общите условия извод, че относно предоставянето на МПС за оглед, страните са уговорили клауза за неизпълнение на договора, а не отлагателно условие за влизането му в сила – ако се приеме, че се касае за отлагателно условие, липсва клауза ако същото не се сбъдне до датата, на която договорът следва да породи действие, застрахователят да възстанови получената сума. Съдът е заключил, че възражението на ответника по същество е възражение по чл. 211 ал. 2 КЗ(отм.), което е недоказано и е приел, че е основателен в предявения размер искът за застрахователно обезщетение, предявен като частичен, съобразно заключението на техническата експертиза за средната пазарна цена на автомобила 54 900 лв. към датата на настъпване на застрахователното събитие.
С оглед изложеното формулираните от жалбоподателя материално-правни въпроси не са релеванти за делото. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на В., ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора – въпрос, включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящ правната воля на съда, обективирана в решението.
Поставените от жалбоподателя въпроси нямат характеристиката на обуславящи за изхода на спора въпроси, защото жалбоподателят ги извежда съобразно своето виждане за доказаните в процеса факти и като не държи сметка за фактическите и правни изводи на съда – въззивният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че оглед на автомобила е извършен при сключване на застрахователния договор и с оглед клаузите на ОУ – че страните не са уговорили отлагателно условие за влизане на договора в сила – предоставяне на автомобила за оглед. Въззивният съд не е разрешил въпросите в смисъла, който жалбоподателят поставя, поради това формулираните въпроси не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, не са релевантни за делото, не са въпроси, изведени от правните аргументи на съда по същество.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като посочените от жалбоподателя решения се отнасят за случаите, когато автомобилът не е предоставен за оглед при сключване на застрахователния договор. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят иска да се създаде задължителна съдебна практика по въпроса прилага ли се чл. 211 т. 2 КЗ (отм.) при договор за застраховка ”каско” при договорено отлагателно условие за влизане на договора в сила – предоставяне на автомобила за оглед и заснемане, който въпрос не касае настоящия случай, в който оглед е извършен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 7392 от 07.10.2016 г. по гр.д. № 5652/ 2016 г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 4400 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: