7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София, 03.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 457 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца В. Л. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. С. Ч. и ответника ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. срещу решение № 1862 от 10.10.2013г. по гр. дело № 2252/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
Ищецът обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено решение № 2326 от 29.03.2013г. по гр. дело № 17609/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. И. срещу ЗК [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 24 000 лв. до предявения размер 80 000 лв. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
„1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка?
2. При определяне на размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания съдът следва ли да се съобразява с практиката на другите съдилища?
3. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?“
Касаторът поддържа, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 1/26.03.2013г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, а вторият и третият въпроси се решават противоречиво /по втори въпрос – противоречие с решение № 532/20.03.2013г. по в. гр. д. № 3374/2012г. на САС, решение № 67/27.12.2012г. по в. гр. д. № 1158/2012г. на САС и решение № 1505/17.07.2013г. по гр. д. № 1319/2013г. на САС; по трети въпрос – противоречие с решение № 22/03.01.2013г. по в. гр. д. № 2815/2012г. на САС, решение № 181/01.03.2010г. по гр. д. № 1856/2009г. на САС и решение № 712/28.07.2010г. по гр. д. № 2267/2009г. на САС/.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба на ищеца и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част, като излага подробни съображения в писмен отговор.
Ответникът обжалва решението в осъдителната му част. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на предпоставките на чл. 280 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, по които няма произнасяне на ВКС:
„1. Следва ли при определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат да се прилагат обективни критерии, аналогични с тези, определящи понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД?
2. И ако не какви обективни фактори съдът следва да вземе предвид и изследва, съответно обсъжда при определяне на процентното изражение на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат?
3. Касае ли се до приложение на този институт, уреден в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, единствено въз основа на вътрешното убеждение на съда?“
Ищецът не изразява становище по касационната жалба на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 12.02.2011г. в [населено място] между селищен път С. шосе, в района на паметника „Т.” при управление на МПС Форд – О. с рег. [рег.номер на МПС] М. С. М. е нарушил правилата за движение на ЗДвП /чл. 20 ЗДвП/ – поради управляване на лекия автомобил с несъобразена скорост е изгубил управлението върху него, напуснал е пътното платно вдясно по посока на движението му и е реализирал ПТП, като лекият автомобил е паднал в крайпътната пропаст, в резултат на което е загинала майката на въззивника /ищец в първоинстанционното производство/ Ц. Д.. Водачът на автомобила е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3, връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК – споразумение от 10.06.2011г. по нохд № 2366/2011г. на СГС, НО, 13 състав. Виновният водач е имал сключен договор с ответника по застраховка „Задължителна отговорност“ на автомобилистите, по който застрахователят е платил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на неговата майка в размер 40 000 лв.
За да направи извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца е 80 000 лв., решаващият съдебен състав е изложил съображения, че същото се определя по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, събраните по делото доказателства за търпените от ищеца болки и страдания и изискванията на ППВС № 4/1968г., като този размер не следва да се влияе от икономическото положение в страната. Така определеният размер на дължимото обезщетение е намален с 20 % поради приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, което не е спазило разпоредбите на ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан, с което е допринесло за вредоностния резултат – пътувало е на задната седалка зад шофьора без предпазен колан.
Направеното от ищеца възражение, че пострадалата е била без предпазен колан, тъй като е имала заболяване, което не позволявало същата да пътува с предпазен колан, е прието за неоснователно поради това, че по делото няма убедителни доказателства, които да обосноват прилагането на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП и поради това, че от заключението на СМЕ не се установява, че заболявания на сърдечната система, които е имала пострадалата, не са й позволявали да използва предпазен колан.
След приспадане на приетия процент съпричиняване на вредоносния резултат и доброволно платеното обезщетение от 40 000 лв. въззивният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца останалата част от дължимото обезщетение, а именно сумата от 24 000 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на касатора – ищеца:
Посочените от касатора – ищец първи и трети правни въпроси са релевантни за спора, тъй като са от значение за делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Първият въпрос „следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка” е свързан с критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посоченият въпрос при определяне размера на обезщетението за претърпените болки и страдания от касатора – ищец, е разрешен в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и постоянната практика, обективирана и в решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о, решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202/16.01.2013г. по т. д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Третият въпрос „при направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт” е процесуалноправен и е свързан с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 17/1963г. /т.7/ и в постановените при действието на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и други. Поради изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд в отхвърлителната му част по посочения трети въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводът на касатора – ищец за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като по релевантните правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, чието нарушаване е основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият въпрос „при определяне на размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания съдът следва ли да се съобразява с практиката на другите съдилища” не е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди във всеки отделен случай зависи от конкретните факти и обстоятелства, установени с различни доказателства по всяко отделно дело, от различните увреждания, техните вид, характер и степен, различния интензитет и продължителност на болките и страданията.
По касационната жалба на касатора – ответник:
Формулираните от касатора – ответник правни въпроси са релевантни, поради това, че са включени в предмета на спора с възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и са обусловили правните изводи на съда по настоящото дело. Не са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да посочи не само правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, но също и да изложи точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което изложение може да бъде инкорпорирано в самата касационна жалба или представено като приложение към нея. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен релевантния правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, с изключение на валидността и допустимостта на въззивното решение, за които съдът следи служебно.
В настоящия случай касаторът – ответник не е изложил точно и мотивирано основанията, на които иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочените от него правни въпроси. Релевираните в касационната жалба доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, по които няма произнасяне на ВКС, биха могли евентуално да се квалифицират по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочените от касатора – ответник правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответното дружество част.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1862 от 10.10.2013г. по гр. дело № 2252/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 2326 от 29.03.2013г. по гр. дело № 17609/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. И. срещу ЗК [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 24 000 лв. до предявения размер 80 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1862 от 10.10.2013г. по гр. дело № 2252/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в обжалваната от ЗК [фирма], [населено място] част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.