6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 22.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2355/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 88 от 03.04.2015 г. по т.д.№109/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №1131 от 02.12.2014 г. по т.д. № 1451/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен искът чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 103 025.11 лв. – цена за достъп на електроенергия, платена на отпаднало основание, и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за необоснованост и неправилност.
В Изложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради превишаване от въззивния съд на правомощията си – в противоречие с т.1 от ТР №1/ 07.11.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд е обсъдил неизложени в жалбата доводи, отменил решението и е отхвърлил иска поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, която не представлява установена в публичен интерес материалноправна норма, и при липса в жалбата на довод за такъв порок. Сочи, че въззивният съд е обсъдил и приел за недоказани обстоятелства и факти, за които страните са приели, че не са спорни и не се нуждаят от доказване -получаването на процесната сума от ответника, в качеството си на цедент; факти, невъведени като довод във възивната жалба. Обосновава, че коментираният от въззивния съд порок не съществува в първоинстанционното решение, поради което решаващият извод в тази насока противоречи на указанията, дадени в ППлВС №1/28.05.1979 г. и Р.№113/29.08.2012 г. по гр.д.№ 396/2011 г. на ВКС – процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, а материалноправната легитимация се обуславя от това кой е носител на правото и кой на правното задължение и касае основателността на иска. По съображения, че в исковата молба е посочил, че е платил на ответника парична сума, въпреки отпадналото затова правно основание и страните не спорят, че ответникът е получил сумата, като цедент, следователно ответникът е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря за връщането й, иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1. Законосъобразно ли е въззивният съд да се произнася по правилността на решението, като обсъжда съдържащи се в него пороци, които не са въведени с въззивната жалба и не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма, 2. Законосъобразно ли е въззивният съд да обсъди и приеме за недоказани обстоятелства, за които са налице изрични съвпадащи се волеизявления на страните, че не са спорни и ги приемат за установени, като във въззивната жалба не е въведено по тях оплакване за незаконосъобразност на решението, 3.Налице ли е пасивна легитимация на ответник по иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, за който ищецът твърди, че е получил парична сума без основание.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото – оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочената съдебна практика, а ако ВКС приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено.
КЕВР – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., който иск е отхвърлен, намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска за 103 025.11 лв. – цена за пренос на електроенергия, платена на отпаднало основание – чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че липсва за ответника пасивна материална легитимация. Съдът е обосновал, че ищецът претендира връщане на платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа поради отмяна с влязло в сила решение на ВАС на Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09. 2012 г. за временни цени на достъп до Е., като поддържа в исковата молба, че всички суми по издадените 9 фактури от [фирма] – [населено място], са плащани на ответника [фирма] – [населено място]. Посочил е, че ищецът е сключил с [фирма] – [населено място] за достъп до Е. от 30.09.2013 г., и че представените фактури, с които е фактурирана на ищеца цена за достъп, са издадени от [фирма] – страна по Договора за достъп. Съдът е заключил, че пасивно материално отговорно по иска е [фирма] -гр. В. и от никъде не следва, че задължението на ищеца било към „Енерго Про Продажби”, но е било заплатено чрез [фирма] за негова сметка; задължението на ищеца за предоставен достъп е към [фирма] – [населено място], което дружество е издало процесните фактури и ако ищецът иска връщане на платените суми, следва да насочи иска си срещу него. Счел е, че първоинстанционният съд е указал на ищеца да обоснове пасивната легитимация на [фирма] – [населено място], което ищецът не е сторил, и няма негови твърдения, нито доказателства за извършени цесии и прихващания,няма и доказателства за извършено плащане, за което съдът също е дал указания на ищеца, което прави искът и недоказан.
С оглед така постановеното решение, релевантни за спора са формулираните от жалбоподателя 1 и 2 въпроси, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
По първия въпрос: с оглед обстоятелството, че в първоинстанционното производство страните са заявили, че не спорят по факта, че ищецът е платил исковата сума на ответника, която сума ответникът е получил и по факта, че е извършена цесия между [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място], за която ищецът валидно е уведомен, като във въззивната жалба на ответника не се съдържа оплакване за порок на обжалваното решение във връзка с приетото за плащането на сумите и че е налице договор за цесия, за която длъжникът е уведомен, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика. С т.1 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК относно правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 изр. 2 ГПК, е прието, че служебната проверка на въззивния съд има за предмет валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси съдът е органичен от посоченото в жалбата; освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма, което съдът може да констатира при проверка правилността на решението и служебно да приложи същата, и в хипотезата, при която се касае за дължима защита на правата на някои частноправни субекти и в защита на друг, публичен интерес.
В т.3 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и в приетите от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№263/ 24.06.2015 г. по т.д.№ 3734/2013 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 255/11.07. 2011 г. по гр.д.№587/2010 г. на ІV г.о. е прието, че доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция, съгласно чл. 269 ал. 2 ГПК, е органичен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако във въззивната жалба се съдържа оплакване, че е погрешно установен релевантен за делото факт. Въззивният съд е ограничен с изложеното в жалбата относно установяване на фактическата страна на спора, той се произнася по правилността на фактическите констатации само въз основа на въведените оплаквания и може да приеме определена фактическа констатация за необоснована, само при оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение.
В нарушение на посочената задължителна съдебна практика въззивният съд при липсата на спор между страните по изложените по-горе факти – за получаване на сумата и за наличието на цесия, възприети от първоинстанционния съд, без да се съдържа относно същите оплакване във въззивната жалба, е приел други факти по делото – че плащането и твърдяната цесия не са доказани.
По изложените въпроси следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По въпрос 3 не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въпросът налице ли е пасивна легитимация на ответника по предявения иск по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД касае правилността на решението и неправилното му решаване е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 88 от 03.04.2015 г. по т.д.№109/2015г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място], на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе 2060.50 лв. държавна такса по сметка на ВКС и да представи по делото доказателства затова в едноседмичен срок от съобщението, при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: