4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
С., 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3303/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Х. К. – от [населено място] срещу Решение №323 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 453/ 2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 936 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 783/ 2013 г. на Хасковски районен съд, в частта, с която по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу С. Х. К. – от [населено място] е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца 20 778.13 лв. по два записа на заповед, издадени на 09.01.2008 г., които обезпечават задължение по договор да финансов лизинг на л.а. „С. Й. Рекстон” с рег. [рег.номер на МПС] , със законната лихва от 24.08.2012 г. – датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№2221/2012 г. на ХРС и разноски 415.57 лв.(д.т.), за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение към касационна жалба жалбоподателят сочи, че решението противоречи на Р.№103/24.06.2009 г. по т.д.№717/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., на Р.№121/ 01.07.2009 г. по т.д.№ 55/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№5/02.02.2012 г. по т.д.№75/2011 г. на ВКС, І т.о. и Р.№149/05.11.2010 г. по т.д.№49/2010 г. на ВКС, І т.о. – по втори и трети въпрос. По четвърти въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК обосновава искането с Р.№127/20. 03.2012 г. по т.д.№ 88/2012 г. на П. и Р.№ 573/30.11.2010 г. по т.д. №1506/2010 г. на В.. Сочи, че въз основа изложеното се формират следните правни въпроси на основание чл. 280 ГПК: 1.Ищецът длъжен ли е когато по каузалното правоотношение претенциите му не са еднородни, да ги индивидуализира по основание и размер и кога следва да го направи; 2.Как се разпределя доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК за вземане, основано на запис на заповед, по което ответникът е въвел каузално правоотношение, за което са издадени конкретните записи; 3.Докъде се простира задължението на ищеца да докаже и длъжен ли е да посочи и установи договорно основание на вземането си или е достатъчно да установи принципна дължимост на суми по каузалното правотношение, без да сочи основанието и вида им; 4. Към кой момент следва да се установи съществуване на вземане по каузалното правоотношение – на предявяване на записа на заповед или на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;5. При безспорно установена обезпечителна функция на записа на заповед за вземания по каузално правоотношение, което е прекратено към момента на предявяване, следва ли да се приеме, че задължението е изискуемо по запис на заповед или че е погасено; 6.Когато каузалното правоотношение е договор с продължително изпълнение, допустимо ли е за де използват записи на заповед за принудително изпълнение на вземания, възникнали след падежа на записите на заповед; 7.Към кой момент по делото ответникът следва да се позове на погасителна давност по каузалното правоотношение, ако ищецът не е индивидуализирал претенциите си по същото; 8. Когато в доклада съдът е приел, че искът е по чл. 422 ал.1 ГПК, допустимо ли е с решението да измени основанието на търсената защита без да има искане за изменение на иска; 9.Нарушено ли е правото на ответника на защита, когато съдът не допуска икономическа експертиза за остатъчната стойност на лизинговата вещ, при условие, че с договора за финансов лизинг лизинговите вноски не се приравняват на наемни.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, като възразява, че по въпроси 5 до 9 жалбоподателят не сочи основания за разглеждането им по същество от съда, по останалите въпроси счита, че решението е съобразено с практиката на ВКС; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди в обжалваната от ответника част първоинстанционното решение, с което е уважен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, включително чрез препращане към мотивите на обжалваното решение, че ищецът претендира установяване на вземане по два записа на заповед, издадени на 09.01.2008 г., въз основа на които по ч.гр.д.№2221/2012 г. на ХРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК за 10 624 евро, като страните не спорят, че записите на заповед обезпечават договор за финансов лизинг, прекратен на 13.01.2011 г. По съображения, че до прекратяването на договора ответникът дължи неплатените лизингови вноски, като ищецът претендира вноски за период, предхождащ прекратяване на договора, съдът е заключил, че ответникът не е доказал да е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора за лизинг, което е в негова тежест и е уважил иска за установяване вземане по записите на заповед 20 778.13 лв. – левовата равностойност на 10 624 евро.
Тъй като ищецът е основал иска си вземане, основано на записи на заповед, а не на каузално правоотношение, неотносими към спора са изведените от жалбоподателя въпроси: 1, 3, 4, 6, 7.
Неотносим към делото е въпрос 9, какъвто не е разискван от съда и който както и да се реши, това няма да се отрази на изхода на спора.
Не отговаря на данните по делото въпрос 8, тъй като съдът е разгледал предявеният иск, който е по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК.
По останалите релевантни за делото въпроси: 2. Как се разпределя доказателствената тежест в производството по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, основано на запис на заповед, по което ответникът е въвел каузално правоотношение, за обезпечаване на който са издадени записите на заповед и 5. При безспорно установена обезпечителна функция на записа на заповед за вземания по каузално правоотношение, което е прекратено към момента на предявяване, следва ли да се приеме, че задължението е изискуемо по запис на заповед или че е погасено, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване с оглед приетото в т.17 на ТР №4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ВКС, ОСГТК: Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
Възззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези указания. Ищецът е заявил предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск въз основа на издадените два записа на заповед, на които е основал и искането за издаване на заповед по чл. 417 т. 9 ГПК по ч.т.д.№ 2221/2012 г. на ХРС, ответникът не е оспорил редовността на записите на заповед, с което ищецът има установено вземане, възникнало въз основа на записите на заповед. Ответникът е въвел каузално правоотношение – договор за лизинг, изпълнението на който записите на заповед обезпечават, което обстоятелство ищецът не е оспорил. Задължение на ответника е да установи изпълнение на задълженията си по каузалното правоотношение, което не е сторил, поради което искът за установяване на вземането по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е уважен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №323 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 453/ 2014 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: