6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 22.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 146 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от юк. П., срещу решение № 558 от 18.03.2014г. по т.д. № 2960/2013г. на САС, ТО, 3 състав, с което след частична отмяна на решение № 69 от 14.01.2013г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 705 от 28.03.2013г., постановени по т.д. № 2140/2012г. на СГС, ТО, 12 състав, касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 21 180 лева, представляваща разликата над сумата 20 856 лева до пълния размер на иска за сумата 42 036 лева, дължимо възнаграждение от ответника за изработени от ищеца комплект форматираща тръба, шнек, яка и закрепваща стойка за диаметър ф.50 и комплект форматираща тръба и шнек за диаметър ф.32 за машина „Корестильов”, ведно със законната лихва за забава от 31.10.2011г. до окончателното й изплащане, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 20 856 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото, както и да даде аргументиран отговор на доводите и възраженията на страните, което е довело до неправилни фактически констатации и до неправилни правни изводи. Поддържа, че напълно безмотивно въззивният съд е приел за неоснователно възражението му за пълно неизпълнение на договора, като решението е постановено при липса на мотиви. Твърди, че като е приел за доказано наличието на пълно доказване на факта на получаване на всички изработени от ищеца детайли, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата:
1. В какво се изразява приемането на работата на поръчващия и може ли безспорно да се прави извод за приета работа по представени товарителници от куриер, при условие до поискване, за получена незнайно от кого и каква точно пратка? Счита ли се, че е изпълнено точно на поръчващия и че съдържанието на пратката е точно поръчаната работа? Поддържа противоречие с решение № 121 от 27.09.2013г. по т.д № 621/2012г. на ВКС, определение № 583 от 16.08.2011г. по т.д. № 1046/2010г. на ВКС, определение № 761 от 19.12.2009г. по т.д. № 491/2009г. на ВКС, ТК, определение № 625 от 30.11.2009г. по т.д. № 625/2009г. на ВКС, ТК, решение № 48 от 31.03.2011г. по т.д. № 822/2010г. на ВКС.
2. Каква е доказателствената стойност на свидетелските показания за доказване на факта на изработването на поръчаната работа и за предаването й на поръчващия, за изпълнението на задължението на изпълнителя? По този въпрос поддържа противоречие с решение № 1100 от 04.07.2003г. по гр.д. № 1876/2002г. на ВКС, V г.о., решение № 1661 от 06.12.1999г. по гр.д. № 972/1999г. на ВКС, V г.о., определение № 407 от 09.07.2009г. по т.д. № 337/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.
3. Трябва ли решаващият съд да обсъди всички фактори при определянето на факта на изпълнението на задължението от страна на изпълнителя, след като последният не е изпълнил точно на поръчващия или овластено от него лице? Поддържа противоречие по този въпрос с определение № 789 от 17.12.2009г. по ч.т.д № 766/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 601 от 24.08.2011г. по т.д. № 981/2010г. на ВКС, решение № 586 от 03.11.2008г. по т.д. № 282/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 715 от 18.11.2009г. по т.д. № 680/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 344 от 27.05.2011г. по т.д. № 940/2010г. на ВКС, определение № 265 от 15.04.2011г. по т.д. № 973/2010г. на ВКС, определение № 91 от 17.02.2011г. по т.д. № 574/2010г. на ВКС, решение № 55 от 22.04.2010г. по т.д. № 817/2009г. на ВКС, определение № 61 от 02.02.2010г. по т.д. № 854/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 26 от 22.01.2010г. по т.д. № 820/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 302 от 09.04.2009г. по гр.д. № 2399/2008г. на САС.
4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при изясняване на фактическата обстановка, както и доводите на страните при изясняване на фактическата обстановка? Поддържа противоречие по този въпрос с ППВС № 7/65, ТР № 1/2001г. на ОСГК, решение № 65 от 16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 258 от 24.03.2010г. по гр.д. № 871/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 199 от 17.12.2009г. по т.д .№ 286/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 30 от 30.01.2009г. по гр.д. № 5601/2007г. на ВКС, II г.о., решение № 31 от 23.02.2009г. по гр.д. № 6414/2007г. на ВКС, II г.о., решение № 79 от 24.02.2009г. по гр.д. № 3604/2007г. на ВКС, IV г.о.
5. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви какво приема за установено и въз основа на кои доказателства? Поддържа противоречие с ППВС 1/1953г., решение № 1713 от 15.03.2010г. по гр.д. № 1654/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 323 от 18.05.2010г. по гр.д. № 1338/2009г. на ВКС, IV г.о.
Твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като евентуалното преодоляване на грешното разбиране в практиката за приложението на института за „точното изпълнение на поръчаната работа” винаги, когато става въпрос за „приемане на свършена работа”, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация Х. Х. като [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. Твърди, че в изложението не е мотивирано нито едно от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за установено по спорния въпрос, дали изработеното от ищеца е прието от ответника като възложител, че протокол от проведени изпитания от 11.04.2011г. свидетелства, че описаните в него произведени от ищеца детайли са предадени и приети от възложителя. Приел е, че доколкото за детайла ф.32 са констатирани визираните в т.1.1 недостатъци, то правата на възложителя в този случай са изчерпателно изброени в чл.265 ЗЗД, но по делото липсват доказателства ответникът да е предприел действия по реализацията на някое от тях. Изложил е и съображения, че предвидените в чл.265 ЗЗД права се погасяват в шест месечен срок от установяване на недостатъците, при което релевирането на възражения досежно размера на възнаграждението за първи път в хода на делото са погасени по давност и не следва да бъдат вземани предвид. Въззивният съд е приел, че във всяка от товарителниците на „С.” е вписано, че ще бъде връчена при изискване от [фирма] чрез И. Здравковски и при тази клауза за оператора няма задължение да посещава адреса на получателя, нито да го известява за наличието на пратката, но това не означава, че ангажираността му да я предаде точно на посоченото лице е занижена, като съобразно общите условия на „С.”, достъпни за всички потребители, когато доставката не е извършена лично до посочения по име, тя се предава на лице, което е упълномощено да я достави на указания в товарителницата получател. Поради това съдът е достигнал до извода, че обстоятелството, че само една от тях е получена лично от Здравковски, участвал и в комисията, съставила протокола за изпитвания от 11.04.2011г., не разколебава факта на достигането до възложителя и на останалите четири пратки по приложените товарителници. Взел е предвид, че с доказаните за безспорно приети с протокола от 11.04.2011 детайли ф.38, ф.60 и ф.32, ответникът се е сдобил именно посредством процесните доставки, като не е доказал по какъв разичен начин е придобил детайлите, нито както „друго” е получил с тези пратки от ищеца. Приел е, че показанията на св. К., както и включването от ответника на издадените за всички изработени от ищеца детайли фактури в дневника за покупките и справките декларации за ДДС, също доказва достигането на стоката до възложителя. Посочил е, че счетоводството на ответника е погрешно водено, след като и възнагражденията за детайлите, чието получаване е безспорно доказано, се водят като „временни” задължения, за които не е получил стоката, и поради това не е кредитирал счетоводните записвания. С оглед на това въззивният съд е приел за доказано получаването на всички изработени от ищеца детайли, поради което е достигнал до извода, че съгласно чл.266 ЗЗД възложителят следва да заплати възнаграждение за приетата работа.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивното решение.
Първите три материалноправни въпроси, формулирани от касатора в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради превратно обсъждане на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалването на въззивното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените въпроси не са формулирани общо и не предполагат принципен отговор на правен въпрос, а са свързани с обсъждането и преценката на конкретните доказателства по делото. По начина, по който са формулирани, въпросите съдържат твърдения на касатора, че изпълнената работа не е предадена на него като възложител или на овластено от него лице и не е приета, които твърдения не са възприети от въззивния съд. Съгласно постоянната съдебна практика приемането на работата по чл.264, ал.1 ЗЗД може да се установява с различни доказателствени средства. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в това число товарителници, свидетелски показания, както и счетоводното отразяване на съставените фактури и включването им в дневника за покупките и справките-декларации за ДДС, е формирал извода си за изпълнение на договора от страна на ищеца и приемане на изпълнението от ответника. Следователно въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика, а дадените от него разрешения са обусловени от конкретните факти по делото, като по оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на тези изводи настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. Тъй като формулираните материалноправни въпроси не отговорят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на поддържаните от касатора допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставените процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си приетите в производството и относими към предмета на делото доказателства, както и доводите на страните, са от значение за решаване на спора, но по отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По тези въпроси е налице постоянна съдебна практика – Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС , ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Касаторът формулира въпроса си във връзка с твърденията, че въззивният съд не е извършил преценка на всички доказателства по делото, което е довело до неизясняване на спора от фактическа и правна страна и до незаконосъобразни правни изводи, както и че не е посочил каква фактическа обстановка е приел за установена и въз основа на кои доказателства. Тези твърдения не кореспондират със съдържанието на въззивното решение и мотивите на въззивния съд, съдържащи обсъждане на събраните по делото доказателства и формираните въз основа на тях изводи относно приетите за установени правнорелевантни факти, както и правните изводи, до които съдът е достигнал след обсъждане на доводите на страните и при съобразяване с относимите разпоредби. Изложеното обуславя извода, че въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 558 от 18.03.2014г. по т.д. № 2960/2013г. на САС, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: