О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 08.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 217/ 2017 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №3432 от 13.10.2016 г. по ч.д.н. № 4680/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане №18874 от 08.07.2016г. по т.д.н.№7173/2014 г. на СГС, с което поради невнесена държавна такса му е върната въззивната жалба срещу Решение №864 от 12.05.2016 г. по т.д.№4095/2014 г. на СГС. Жалбоподателят излага, че не се е позовал на разпоредбата на чл. 620 ал. 5 ТЗ, а на чл. 620 ал. 3 ТЗ и съгласно чл. 723 ТЗ разноски по несъстоятелността са държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което счита, че е била основателна подадената частна жалба. Не споделя изложеното от САС, че молбата за оспорване на разпореждането за оставяне въззивната жалба без движение с указания за внасяне на държавна такса, няма характер на молба за продължаване на срока по чл. 63 ГПК, поради което неуведомяването на страната, че не е уважена, не опорочава разпореждането за връщане на въззивната жалба, като поддържа, че съгласно чл. 620 ал. 3 ТЗ не е дължал държавна такса по въззивната жалба, посочил е това в молбата, с която е оспорил разпореждането за внасяне на държавна такса, поради което съдът е следвало преди да върне въззивната жалба, да се произнесе по искането за отмяна на разпореждането за внасяне на държавна такса.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: дължи ли кредиторът държавна такса по подадена въззивна жалба срещу решението, с което се открива за длъжник производство по несъстоятелност и представлява ли държавната такса по въззивната жалба „разноски” по см. на чл. 620 ал. 3 ТЗ и чл. 723 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането за връщане поради невнесена държавна такса подадената от [фирма] – [населено място] въззивна жалба срещу Решение №864 от 12.05.2016 г. по т.д.№4095/2014 г. на СГС, с което по искане на [фирма] – [населено място] е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] с начална дата 31.12.2014 г. и е открито производство по несъстоятелност, като са отхвърлени молбите на [фирма] и на [фирма]. Изложени са съображения, че подадената въззивна жалба съдът е оставил без движение за внасяне на държавна такса 125 лв.;съдът не е уважил искането на жалбоподателят на основание чл. 620 ТЗ да отмени разпореждането за дължима държавна такса, което е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 620 ал. 5 ТЗ и с последващо разпореждане е върнал въззивната жалба поради невнасяне на посочената държавна такса, което определение е правилно, тъй като нередовността на въззивната жалба не е отстранена. Въззивният съд е аргументирал, че не е приложима разпоредбата на чл. 620 ал. 5 ТЗ, относима към дела, които се водят за попълване масата на несъстоятелността, каквото не е настоящото дело и че молбата за оспорване на разпореждането за оставяне въззивната жалба без движение за внасяне на държавна такса, няма характер на молба за продължаване на срока по чл. 63 ГПК, поради което неуведомяването на страната, че молбата не е уважена, не опорочава разпореждането за връщане на въззивната жалба.
И. от жалбоподателя въпрос: дължи ли кредиторът държавна такса по подадена въззивна жалба срещу решението, с което се открива за длъжник производство по несъстоятелност, е релевантен за делото, тъй като обуславя развитието му по подадената въззивна жалба и по този въпрос се съдържа произнасяне във въззивното определение. Д. на жалбоподателя, че той не се е позовавал на разпоредбата на чл. 620 ал. 5 ТЗ, е неоснователен, тъй като въпросът дължи ли държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решение, с което е обявена неплатежоспособност на длъжника и е открито производство по несъстоятелност, съставлява процесуален въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 620 ал. 5 ТЗ, съгласно която държавната такса не се внася предварително по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността и по отменителен иск. Създадена е от ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции съдебна практика по въпроса кои искове и дейности са насочени към попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620 ал. 5 ТЗ, по които не се дължи предварително внасяне на държавна такса: Опр.№209/21.11.2008 г. по ч.т.д.№312/2008 г. на І т.о., Опр.№479/29. 12. 2008 г. по ч.т.д.№339/2008 г. на ІІ т.о., Опр.№1086/30.12.2011 г. по ч.т.д.№765/2011 г. на ІІт.о., Опр.№860/03.12.2010 г. по ч.т.д.№863/ 2010 г. на ІІ т.о., в съответствие с която е постановено обжалваното определение, затова не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което основание следва да се обсъжда дали е налице при създадена задължителна съдебна практика, тъй като не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 620 ал. 3, вр. чл. 723 т. 1 ТЗ, за да обоснове довода, че не дължи държавна такса по подадената въззивна жалба. Разпоредбата на чл. 723 т. 1 ТЗ за разноски по несъстоятелността, е включена в глава 47 р.І „Разпределение на осребреното имущество” и касае реда за разпределение, при което вземанията се изплащат в посочения в закона ред – в чл. 722 ал. 1 т. 3 ТЗ са посочени разноските по несъстоятелността, които съгласно чл. 723 т. 1 ТЗ включват и направените разноски до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност, включително държавната такса. В случая не се касае за платена държавна такса, за да се отчете същата като вземане за разноски при разпределение на осребреното имущество, а за дължима държавна такса по подадена въззивна жалба, затова доводът на жалбоподателя е неоснователен. В този смисъл следва да се отговори на поставения от жалбоподателя въпрос: представлява ли държавната такса по подадена въззивна жалба „разноски” по см. на чл. 620 ал. 3 ТЗ и чл. 723 т.1 ТЗ, въпреки че въпросът не е разискван в обжалваното определение, поради което и не е релевантен за делото.
Тъй като неоснователно частният жалбоподател поддържа, че не дължи внасяне на държавна такса по подадената жалба, което извежда от разпоредбата на чл. 620 ал. 3 ТЗ, ирелевантен е формулираният въпрос при оспорване на разпореждането за внасяне на държавната такса, следвало ли е въззивният съд преди да върне въззивната жалба, да се произнесе по искането за отмяна на разпореждането.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №3432 от 13.10.2016 г. по ч.д.н. № 4680/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: