1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. София, 03.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2371 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, предл. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 334 от 30.01.2009г. по арб. дело № 334/2008г. /погрешно посочено арб. дело № 334/2009г./ на арбитър Б. Г..
Ищцата Анна С. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Т. С. поддържа становище, че е узнала за арбитражното решение на 24.02.2014г. с връчването на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138410410793/2013г. на частен съдебен изпълнител Н. М. с рег. № 841, район на действие СГС, придружена с копие на изпълнителен лист, издаден по т. дело № 4456/2013г. на СГС, ТО, VI-19 състав.
Относно основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА в исковата молба се релевират доводи, че арбитражното споразумение е недействително съобразно закона и противоречи на обществения ред на Република България, както и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Поддържа се становище, че българският съд има произтичащо от правото на ЕС задължение за служебна проверка на неравноправните клаузи от типовите договори и общите условия на институциите за кредитиране, като необвързващият характер на неравноправната клауза настъпва ipso jure /по право/, без да е необходимо да се подаде възражение от длъжника. Ищцата излага аргументи за приложение на разпоредбите на чл. 6, § 1 и чл. 7 от Директива 93/13/Е. на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и практиката на Съда на ЕС: Решение от 27.06.2000г. по дело С-240/98 и С-244/98, Oc?ano G. E. и Salvat Editores; Решение от 26.10.2006г. по дело С-168/05, Mostaza C.; Решение от 04.06.2009г. по дело С-243/08, Pannon GSM; Решение от 06.10.2009г. по дело С-40/08, Asturcom Telecomunicaciones; Решение от 21.11.2002г. по дело С-473/00, Cofidis.
Ищцата релевира доводи за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА поради противоречието му на обществения ред на Република България.
Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА е аргументирано с твърдението, че ищцата не е уведомена за арбитражното производство, за предявените претенции от [фирма], не е уведомена за назначаване на арбитър, не е призовавана, не е получила книжа относно арбитражното производство, нито арбитражното решение, поради което е била лишена от право на участие в арбитражното производство.
Ищцовата страна моли арбитражното решение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Л. – М. прави възражение за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен тримесечен срок – арбитражното решение е връчено надлежно на ищцата на 25.03.2009г., предвид изпращането му от арбитър Б. Г. на 24.03.2009г. на посочения в договора адрес за кореспонденция [населено място], [улица] съгласно чл. 18.4 от Общите условия. Като евентуален довод за недопустимост на иска поради изтичане на преклузивния срок е изложено, че с получаване на поканата за доброволно изпълнение на 24.02.2014г. ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение, а исковата молба е депозирана на 28.05.2014г.
Относно неоснователността на предявения иск ответникът релевира доводи за липса на твърдените в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение. Липсата на основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА е аргументирана с обстоятелството, че арбитражното споразумение е валидно – арбитражната клауза е в писмена форма, подробно уредена в чл. 18.4 от Общите условия, които са подписани от ищцата в графа „клиент“, и страните са постигнали съгласие, че споровете, произтичащи от договора, ще бъдат отнесени за разрешаване до посочените в чл. 18 от Общите условия арбитри. Ответникът излага доводи за действителност на арбитражната клауза, тъй като не са злепоставени интересите на потребителите – в Общите условия са определени няколко арбитри, изчерпателно е уговорена арбитражната процедура, арбитражната клауза не препятства правото на защита, нито ограничава средствата на доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Позовава се на разпоредбите на чл. 19 ГПК, чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА и чл. 24 ЗМТА и практика на ВКС.
Ответникът прави възражение за липса на основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА, тъй като ищцата не е изложила никакви аргументи за противоречие на арбитражното решение с обществения ред, както и поради това, че при постановяване на арбитражното решение не са нарушени основни принципи от правопорядъка в Република България.
По отношение на основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА ответникът твърди, че ищцата /ответница в арбитражното производство/ е надлежно уведомена за арбитражното производство – призовка и исковата молба с приложенията по арбитражното дело са й изпратени на посочения в договора адрес за кореспонденция от арбитър Б. Г. съгласно чл. 15.2 и чл. 18.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем. Поддържа становище, че не е необходимо установяване на фактическото връчване на призовките и съобщенията, а подлежи на усановяване единствено фактът на изпращането им от разглеждащия делото арбитър на посочения в договора за револвиращ заем и неговите приложения адрес.
Ответникът моли производството да бъде прекратено, евентуално молбата за отмяна на арбитражното решение да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 47, т. 2, т. 3, предл. 2 и т. 4 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение не е връчено на ищцата.
С решение № 334 от 30.01.2009г. по арб. дело № 334/12.12.2008г. на арбитър Б. Г. Анна С. С. от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 216,33 лв. ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателно погасяване на задължението и сумата 100 лв. – разноски по арбитражното производство. От приложената по арбитражното дело товарителница № 1000000639873 и писмо изх. № 3896/25.07.2014г. на [фирма] се установява, че пратката, изпратена с посочената товарителница от арбитър Б. Г., е съдържала копие от решение по арб. дело № 334/2008г., извършен е един опит за доставка на 25.03.2009г. на адрес [населено място], [улица] е върната поради „отсъствие на получател”. При тези данни и с оглед обстоятелството, че други доказателства за връчване на арбитражното решение на ищцата /ответник в арбитражното производство/ не са представени, настоящият съдебен състав приема, че искът е предявен в преклузивния тримесечен срок съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, който е започнал да тече след връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138410410793/2013г. на ЧСИ Н. М. рег. № 841, район на действие СГС, [населено място], [улица], когато ищцата е узнала за арбитражното решение – 24.02.2014г., факт, който се признава и от ответника. Доводът на ответника, че исковата молба е подадена на 28.05.2014г., е неоснователен, тъй като същата е подадена по пощата на 26.05.2014г. /понеделник/, видно от пощенското клеймо върху плика. Предвид разпоредбите на чл. 48, ал. 3 ЗМТА във връзка с чл. 60, ал. 3, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 ГПК исковата молба е подадена в последния ден на тримесечния преклузивен срок, поради което искът е допустим.
По основателността на иска:
На 26.04.2007г. между [фирма] – кредитор и Анна С. С. – клиент е сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] /ДРЗ/. В раздел VI, б. В от представения договор ищцата е удостоверила, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ за физически лица, които са й предадени и приема, със съдържанието на които се е запознала внимателно преди подписване на ДРЗ, няма забележки и се задължава да ги спазва. Видно от приложените Общи условия, ищцата ги е подписала. В раздел 18.1. от Общите условия е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично, до който и да е от посочените арбитри: Х. С., адв. С. П., адв. Б. Г. или друг арбитър, избран от кредитора ад хок, за който избор клиентът дава предварително съгласие. Ищцата не е оспорила автентичността на договора и общите условия по отношение на положените от нея подписи, нито верността на изходящото от нея волеизявление, че е запозната с получените Общи условия и че ги приема.
[фирма], [населено място] е сезирало арбитър Б. Г. с искова молба срещу Анна С. С. за заплащане на непогасени вноски по договора за револвиращ заем, лихви и неустойка. В арбитражното решение арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 18.1 от Общите условия на договора.
От доказателствата по делото се установява, че арбитър Б. Г. е изпратил препис от исковата молба и призовка, без приложенията към исковата молба до ответницата в арбитражното производство /настояща ищца/ за насроченото на 30.01.2009г. в 9.30ч. заседание на адреса, посочен в договора за револвиращ заем – [населено място], [улица], чрез куриерска фирма „Е. експрес” с товарителница № 71000000109766 на 07.01.2009г. На стикера, с който пратката е върната на 08.01.2009г., е отбелязано: „Лицето не живее в [населено място] от 5 години. Продадена къща.” По делото не са представени доказателства кога служител на куриерска фирма „Е. експрес” е посетил адреса и дали е оставил съобщение до адресата къде да получи пратката. Независимо от това арбитърът е приел, че Анна С. С. е редовно призована, дал е ход на делото, приел е представените с исковата молба доказателства и е дал ход по същество.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА:
Релевираният в исковата молба довод за нищожност на арбитражното споразумение е недействително съобразно закона и противоречи на обществения ред на Република България, както и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, е неоснователен.
Основни принципи на договорното право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори, какъвто е настоящият договор за револвиращ заем. Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на интересите на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 З. включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна процесната арбитражна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: арбитражната клауза да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 З. законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 17 З. са посочени 17 примера на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143, т. 16 З. неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, са тези, които изключват или възпрепятстват правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължават потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон, ограничават необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налагат тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. В конкретния случай арбитражната клауза е уговорена в Общите условия на договора, за които заемополучателят в договора за револвиращ заем изрично писмено е заявил, че се е запознал внимателно с тях и ги приема, поради което съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, респективно чл. 16 ЗЗД същите са задължителни за страните.
Арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на ищцата, нито изключва или препятства правото й на защита, не ограничава средствата за доказване и не предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Разпоредбата на чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи, които уреждат разглеждане на спора от арбитраж – постоянна институция или арбитраж ад хок за конкретния спор, а съобразно чл. 24 ЗМТА страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. Клаузата на чл. 18.1 от Общите условия не е в противоречие с посочената разпоредба, нито е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 З., нито нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 З., тъй като, от една страна учредяване на арбитраж ад хок е допустим, а от друга страна, са определени няколко арбитри, към които може да бъде отнесен конкретният спор, като ищцата изрично е удостоверила, че Общите условия към ДРЗ за физически лица са й предадени, запозната е със съдържанието им, няма забележки, поради което ги приема и се задължава да ги спазват. Допустимостта на възлагане на решаването на определен спор, който не е постоянна институция и се състои от един арбитър е уредена в чл. 4 и чл. 11, ал. 1 ЗМТА. В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не би могло да се приеме, че е уговорено задължение за сезиране на определен арбитражен съд, както и нарушение на целите, предвидени в чл. 1 З., а именно право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове. Изборът на арбитър е предоставен на страната, която предяви иск пред арбитражния съд, като ответната страна разполага и с правото по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМТА – спорът относно арбитъра да бъде разрешен от председателя на Б. или на СГС.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че процесната арбитражна клауза не е сключена във вреда на ищцата и с нея не се злепоставят нейните интереси, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за револвиращ заем. Уговорената арбитражна клауза не е и от категорията на клаузите, които не съответстват на изискванията за добросъвестност, тъй като подобна клауза е допустима и присъща на нормалните договорни правоотношения с оглед разпоредбите на чл. 4 и чл. 11, ал. 1 З., а възможността всяка от страните по договора да повдигне спор пред избран от нея между посочените трима арбитри осигурява равнопоставеността на съконтрагентите.
Поддържаното твърдение, че арбитражната клауза е неравноправна поради това, че не се предоставя възможност за избор между различни градове, както и поради това, че размерът на разходите за път до мястото на провеждане на арбитражното производство е сума, значителна по размер за длъжника, е неоснователно. Фактът, че тримата арбитри са с адреси в [населено място], и размерът на разходите за път не обуславят извод за неравноправност на арбитражното споразумение, тъй като от една страна тези факти не са предвидени в основанията по чл. 143 З., а от друга страна, направените от страните разноски по арбитражното дело следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА
Доводът на ищцата за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА, защото не е уведомена за арбитражното производство, за предявените претенции от [фирма], не е уведомена за назначаване на арбитър, не е призовавана, не е получила книжа относно арбитражното производство, нито арбитражното решение, поради което е била лишена от право на участие по арбитражното дело, е основателен.
С клаузата на чл. 18.4. от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица, представляващ неразделна част от сключения договор, страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство да се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора писмено е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки арбитражна клауза, са изключили общия процесуален ред по ГПК. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. За да бъде удостоверено, че пратката не е потърсена, е необходимо адресът да е бил посещаван, лицето да не е намерено и да е оставено съобщение от къде лицето да получи пратката, каквито данни по делото не са установени. Доколкото в чл. 19.6. от Общите условия е предвидено субсидиарно приложение на разпоредбите на българското търговско и гражданско законодателство, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА уведомлението се счита получено само след положени усилия за връчването му, старателно издирване или удостоверен опит същото да бъде предадено, каквито данни в случая не са налице. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗМТА уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това, като в хипотезата на връчване на съобщение чрез куриерска служба, удостоверяването трябва да бъде извършено от куриерската служба. На основание чл. 31 във връзка с чл. 27 ЗМТА, приложим субсидиарно по силата на чл. 19.6 от Общите условия, на ответницата по арбитражното дело е следвало да бъдат изпратени и доказателствата, приложени към исковата молба, за да бъде осигурена възможност за отговор и ангажиране на доказателства. Това императивно изискване не е изпълнено. Поради обстоятелството, че по делото не е установено дали адресът е посещаван и дали е оставено съобщение от къде адресатът може да получи пратката, и поради това, че арбитър Б. Г. е изпратила само исковата молба и призовката, без доказателствата към исковата молба, се налага изводът, че ищцата /ответница в арбитражното производство/ не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, което представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА:
Съобразно чл. 47, т. 3 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. В настоящия случай ищците се позовават на втората хипотеза. Под понятието „обществен ред” следва да се разбират основните принципи на правовия ред на Република България, охраняващи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Нарушението на състезателното начало и равенство на страните в процеса, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за връчване на призовки и съобщения, за да може ответницата в арбитражното производство /ищца по настоящото дело/ да организира защитата си и ангажира доказателства, е доказано по делото. Нарушението на процедурните правила в арбитражното производство, което е довело и до нарушаване на принципите на гражданския процес за равенство и състезателност /чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБ/, които са основполагащи за действащия в страната правов порядък, представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА, а не по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решение № 334 от 30.01.2009г. по арб. дело № 334/2008г. на арбитър Б. Г. следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 48, ал. 3 ЗМТА и чл. 71 ГПК връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът трябва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 88,65 лв. Разноски на ищцата не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА решение № 334 от 30.01.2009г. по арб. дело № 334/2008г. на арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 88,65 лв. /осемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.