О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 20.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 751/ 2017 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1054 от 23.02.2017 г. по в.ч.гр.д.№888/2016 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено Определение №36 от 01.11.2016 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Разлог, с което е отказано вписване на Удостоверение №20160630101343/30.06.2016 г. и Удостоверение №20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. Банка – клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към 20 броя договорни ипотеки, индивидуализирани в Молба за вписване рег.№ 4401/01.11.2016 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Прави оплакване, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16 ал. 4 ТЗ, вр. чл. 2 ал. 4 б. ”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263и ал. 6, вр. чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т. 6 от ТР №7/2012/ 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на ВКС, те подлежат на вписване в Имотния регистър. Сочи постановени от ВКС, І т.о.:Опр. №523/06.07.2015 г. по т.д.№2428/2014 г. и Опр.№84/ 20.01.2014 г. по ч.т.д.№3123/2013 г. относно необходимостта да се отрази в Имотния регистър прехвърляне на вземания, обезпечени с ипотека; описва приетото в Р.№131/26.03.2012 г. по гр.д.№720/2011 г. на ВКС, І г.о. Поддържа, че представените нотариално заверени преписи от посочените две удостоверения, удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие, поради което подлежат на вписване в Имотния регистър и че в молбата за вписване подробно са описани актовете (договорни и законни ипотеки) и обезпечените права, които са надлежно индивидуализирани. Иска да се допусне касационно обжалване, определението да се отмени, както и отказът на съдията по вписванията.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят извежда въпросите: 1. Подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверения, издадени от АВ – ТР за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ; 2. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с ипотека, удостоверението по чл. 263в ал.1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ, подлежи ли на вписване по см. на чл. 4 б.“л“ ПВп; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с ипотека, следва ли да се прилага чл. 171 ЗЗД. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради решаване на въпросите в противоречие с т.6 на ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, и в противоречие с постановените от ВКС: Опр.№523/06.07.2015 г. по т.д.№2428/2014 г. на І т.о.,Опр.№ 84/20.01.2014 г. по ч.т.д.№3123/2013 г.на І т.о.,Р.№ 131/26.03.2012 г. по гр.№720/2011 г. на І г.о. Заявява основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика:Опр. №200/02.11.2016 г. по ч.гр.д.№357/2016 г. на ОС-Видин, Опр.№785/ 07.12.2016 г. по ч. гр.д.№199 на ОС-Кърджали, Опр.№792/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№200 на ОС-Кърджали, Опр.№851/07.12.2016 г. по гр.д.№ 631/2016 г. на ОС – Враца, Опр.№99/31.01.2017 г. по ч.гр.д.№776/ 2016 г. на ОС-София.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и провери данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди Определение №36 от 01.11.2016 г. на съдията по вписванията при РС – Разлог, с което е отказано да се извърши вписване по искането на [фирма], въззивният съд е приел, че представените удостоверения на Агенция по вписванията за вписано в Търговския регистър обстоятелство – прехвърляне на търговското предприятие на „А. банка – клон България” К. по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието [фирма], са само предпоставка за допустимост на производството по вписване на прехвърлянето на предприятието, обективирано в договора за продажба в Имотния регистър по съответните персонални партиди, както и за отбелязването в ипотечните актове по реда на чл. 17 ал. 4 от Правилника за вписванията, но те самите не са самостоятелни актове, подлежащи на вписване, както в хипотезата на чл. 263и ал. 6 ТЗ. Аргументирал е, че твърдяната от частния жалбоподател аналогия с посочената разпоредба не може да бъде направена от съда, доколкото охранителното производство по вписване е строго формално и в императивните норми на чл. 4 и чл. 17 от ПВп изчерпателно са изброени подлежащите на вписване актове, касаещи ипотечни права.
Настоящият състав на ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалвания съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК – да е от значение за изхода на делото – е осъществено само по отношение на първия поставен от жалбоподателя въпрос, тъй като неговото разрешаване от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши вписване на издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в Търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. Останалите два въпроса нямат характер на обуславящи за изхода на делото въпроси, тъй като не са били предмет на обсъждане в обжалваното определение.
Макар и релевантен, първият въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика, съобразно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК и не доказват специфичната за основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в Р.№ 131/26.03.2012 г. по гр.д.№720/2011 г. на ВКС, І г.о. обхваща въпроса за приложението на чл. 346 ал. 2 ГПК (отм.), съответно чл. 452 ал. 2 ГПК и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека и е неотносима към настоящото дело.
Представените от жалбоподателя определения на Окръжен съд – Видин, Окръжен съд – Кърджали и Окръжен съд – Враца доказват противоречива съдебна практика по въпроса дали издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в Търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане, подлежат на вписване в Имотния регистър по партидата на ипотекирания имот и на длъжника.
Въпреки това не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като е постановено от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр.№122/14. 03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на ІІ т.о., с което е преодоляно противоречието в съдебната практика на съдилищата по въпросите: следва ли да бъде извършено вписване в Имотния регистър на основание чл. 171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл: При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД, вр. чл. 4, б. ”л” от Правилника за вписванията, на вписване в Имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл. 16 ал. 1 ТЗ в Търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Съображенията за това са, че хипотезите на вписване в Имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в Търговския регистър вписване по чл. 16 ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в Имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Тъй като обжалваното определение, като е прието, че удостоверенията, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в Имотния регистър, е постановено в съответствие на задължителната практика на ВКС – Определение №122/14.03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на ІІ т.о. – искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е несъстоятелно. С определението, постановено от ВКС, съществуващото противоречие в съдебната практика е преодоляно, затова е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1054 от 23.02.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 888/2016 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: