5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 27.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 593 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Г. К. срещу решение № 328 от 27.10.2016г. по т.д. № 411/2016г. на Пловдивски апелативен съд, 1 състав, с което е потвърдено решение № 164 от 13.04.1016г. по т.д. № 598/2015г. на Пловдивски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на Байрям И. И. разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отменени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 15.08.2015г. Общо събрание на съдружниците на [фирма], а именно: изключване на Байрям И. И. в качеството му съдружник, притежават 100 дяла всеки един с номинална стойност по 50 лева от капитала на дружеството; дяловете на изключения съдружник Байрям И. И. да се разпределят съразмерно на другите съдружници С. П. К. и Р. Василев Василев; изменение на дружествения договор съобразно разпределените дялове на изключения съдружник; освобождаване на Байрям И. И. от длъжността управител на [фирма] и заличаването му от търговския регистър. С решението [фирма] е осъдено да заплати на Байрям И. И. разноски в размер на 350 лева.
Касаторът поддържа, че първоинстанционният и въззивният съд не са обсъдили наведените от него доводи и възражения относно валидността на взетото решение за освобождаване на Байрям И. И. като управител и заличаването му от търговкия регистър. Поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за изключване на съдружник настъпва веднага и поради това при вземането на решението за освобождаване на Байрям И. И. като управител с гласуването по т.5 от дневния ред същият, тъй като вече е бил изключен като съдружник, не е имал право да гласува. Твърди още, че съгласно чл.141, ал.4 ТЗ Общото събрание е свободно да освободи управителя по всяко време, без законодателят да е въвел основания за това или изискване за квалифицирано мнозинство за вземане на такова решение. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че на Байрям И. И. не е даден подходящ срок за преустановяване на извършените от него нарушения на закона и на дружествения договор. В изложението си по чл.284, ал.31 т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения?” Поддържа, че е налице противоречие с ТР № 1 от 02.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 216 от 04.01.2011г. по т.д. № 87/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът Байрям И. И., представляван от адв. Г. П., оспорва касационната жалба. Поддържа, че касаторът не е поставил конкретен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че видно от въззивното решение, не се установява твърдяното произнасяне по формулирания в изложението въпрос. Счита, че поставеният в изложението единствен въпрос няма характера на правен въпрос, а е свързан с проверка на правилността на обжалваното решение, предмет на производството по същество и на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Възразява, че не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е счел за неоснователни твърденията в исковата молба за допуснати съществени нарушения по свикване и провеждане на общото събрание, предвидени в разпоредбите на дружествения договор и тези по чл.126, ал.3 и чл.139 , ал.1 ТЗ за връчване на писмено предупреждение за изключване и за получаване на писмена покана в срок от 7 дни преди датата на провеждане на общото събрание. Приел е, че ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест да установи наличието на предвидените в закона предпоставки за изключване на ищеца, не е представил други доказателства за неизпълнение на неговите задължения като съдружник и управител в ответното дружество, включително и изчерпателно изброените такива в отправеното писмено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, освен неприсъствието му на проведеното на 25.06.2015г. общо събрание, поради което не е бил налице кворум за приемане на ГФО на дружеството за 2014г. С оглед на това е достигнал до извода, че не са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на крайната мярка, каквато представлява изключването на съдружник в търговското дружество с ограничена отговорност, доколкото не е налице системност на допуснати нарушения, свързани с неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, действия против неговите интереси и неизпълнение на решения на общото събрание.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на всички решения, атакувани по реда на чл.74 ТЗ, поради отсъствието на материалноправните предпоставки по чл.126, ал.3 ТЗ. Изложил е съображения, че отговорността на управителя се различава от отговорността му като съдружник, тъй като и в случаите, в които дествията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл.123, ал.3, т.1 – т.3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправният въпрос, посочен в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, е релевантен, тъй като е от значение за решаване на спора, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика – Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. , решение № 17 от 23.07.2014г. по т.д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т.д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т.д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, като не е обсъдил доводите на ответника в отговора на исковата молба и оплакванията му във въззивната жалба във връзка с иска за отмяна на решението на Общото събрание по т.5 от дневния ред. Поради това е налице основанието чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците в [фирма] за освобождаване на Байрям И. И. от длъжността управител на [фирма] и заличаването му от търговския регистър. Тъй като поставеният въпрос е без значение за произнасянето на въззивния съд по иска за отмяна на решенията на ОС по останалите точки от дневния ред, доколкото не се твърди необсъждане на доводи и оплаквания във връзка с иска за отмяна на тези решения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в посочената част.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 27.10.2016г. по т.д. № 411/2016г. на Пловдивски апелативен съд, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение № 164 от 13.04.1016г. по т.д. № 598/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е отменено като незаконосъобразно взетото решение на проведеното на 15.08.2015г. Общо събрание на съдружниците на [фирма] за освобождаване на Байрям И. И. от длъжността управител на [фирма] и заличаването му от търговския регистър, както и в частта за разноските.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 27.10.2016г. по т.д. № 411/2016г. на Пловдивски апелативен съд, 1 състав.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: