5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр. С., 29,07,2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2999 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв.М. Д., срещу решение № 211 от 03.07.2015г. по в.т.д. № 291/2015г. на Апелативен съд – Варна, с което след частична отмяна на решение № 78 от 30.01.2015г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] за заплащане на сумата 65 615,86 лева, представляваща цената на произведена ел.енергия от В. – по три броя договори съответно: 21 760,61 лева по договор № 283/05.09.2012г., 22 035,15 лева по договор № 284/05.09.2012г. и 21 820,10 лева по договор № 285/05.09.2012г., както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] за заплащане на сумата 8 327,89 лева, представляваща мораторни лихви на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, дължими върху главниците по обективно съединените искове по чл.327 ТЗ, съответно за сумата 2 730,92 лева по първия договор, за сумата 2 809,64 лева по втория договор и 2 789,72 лева по третия договор, за периода от възникване на задължението за плащане на цената по всяка фактура до предявяване на иска, както и в частта, в която касаторът е осъден да заплати съдебни разноски върху отхвърлената част от иска в размер на 371,76 лева. С решението касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 7 540,56 лева – съдебни разноски за двете инстанции.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при необоснованост. Твърди, че въззивният съд е достигнал до неправилния извод за действието на решението, с което се отменя административният акт. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че временни цени, подлежащи на предварително изпълнение, се дължат, въпреки че същите са били отменени от ВАС и едва след приключване на административно производство във връзка с определянето на цена за достъп по чл.82 ЗЕ щели да се съобразят последиците от предварителното изпълнение на отделните обжалвани и отменяни решения на ДКЕВР, съобразно предвидения механизъм на компенсация в чл.32, ал.4 ЗЕ. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че вземането му за част от цената на произведената ел.енергия към момента на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012г. вече е било погасено чрез прихващане. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по следните правни въпроси:
1. Процесуалноправният въпрос относно действието на отмяната на индивидуален административен акт – твърди, че въпросът е решен в противоречие с влезлите в сила решение № 294 от 14.05.2012г. по в.т.д.№ 242/2014г. на Апелативен съд – П., решение № 321 от 10.07.2014г. по т.д. № 155/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, решение по гр.д. № 17292/2013г. на Районен съд – Пловдив, решение № 1182 от 20.03.2014г. по гр.д. № 18376/2013г. на Районен съд – Пловдив;
2. Материалноправният въпрос относно дължимостта на временни цени за такса достъп – твърди, че този въпрос е решен в противоречие с други влезли в сила решения, посочени в т.1;
3. Материалноправният въпрос относно възможността да бъде извършено прихващане с дължими цени за достъп, който размер впоследствие е бил отменен – твърди, че въпросът е решен в противоречие с посочените по-горе влезли в сила решения;
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно не е съществувал в правния мир /т.е. решението за отмяната му има обратна сила/ или решението, с което този акт се отменя, няма такава обратна сила?
2. Дължи ли се заплащането на цена за достъп, ако размерът й не е бил определен от КЕВР или ако актът, с който е била определена цената, впоследствие е бил отменен?
Ответникът [фирма], представлявано от адв. Н. Банков, представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като представените с касационната жалба решения не са допуснати до касационно обжалване, поради което не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита още, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях. Поддържа, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос, макар да е бил обсъждан от въззивния съд, няма съществено значение за крайния му извод. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с протоколи за прихващане на взаимни задължения, съставени с участието на законните представители на ищеца, ответника и [фирма] е признато задължението на ищеца за заплащане на услугата цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] за периода октомври 2012г. – юни 2013г., съгласно описани в протоколите фактури, като в същите протоколи вземането за цена на достъп е прехвърлено възмездно на основание чл.99 и чл.100 ЗЗД от кредитора [фирма] на ответника и е направено волеизявление от цесионера за компенсация с насрещно вземане на ищеца за цената на произведената ел.енергия. Изложил е съображения, че отмяната на решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта му по р. III т.10 от ВАС с влязло в сила решение има действие спрямо всички съгласно чл.177, ал.1 АПК, което задължава гражданският съд да съобрази отмяната на определената от ДКЕВР временна цена на достъп до електроразпределителната мрежа при разглеждане на възникналите гражданскоправни отношения. Приел е, че цената за достъп е само елемент от фактическия състав на търговската сделка – договор за достъп на производителя на ел.енергия до ел.разпределителната мрежа, и същата е определяема от регулаторния орган. Счел е, че регламентираното в Закона за енергетиката административно производство във връзка с определянето на цена за достъп по чл.82 от същия закон все още не е приключило с влязъл в сила административен акт, като едва с приключването му ще се съобразят последиците от предварителното изпълнение на отделните обжалвани и отменяни решения на ДКЕВР съобразно предвидения механизъм на компенсация в чл.32, ал.4 ЗЕ. Поради това е приел, че отмяната на индивидуалния административен акт, с който е определена временна цена, не произвежда твърдените от ищеца последици – задължението за плащане на цена за достъп не е отпаднало и не е отпаднало с обратна сила задължението му относно платената от него цена за достъп. По тези съображения е приел, че извършеното прихващане е произвело погасителен ефект.
Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения, че към момента на отмяна на решение Ц-33/14.09.2012г. вземането на ищеца за част от цената на произведената ел.енергия вече е било погасено чрез извършени въз основа на постигнато между страните съгласие прихващания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора правни въпроси са свързани с действието във времето на решение на ВАС, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, и с правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. Тези въпроси са от значение за решаващите изводи на въззивния съд и за изхода на спора. След подаване на касационната жалба по този въпрос са постановени по реда на чл.290 ГПК следните решения на ВКС: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№353/2015г. на ІІ т.о. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела. Доколкото отговорът на обуславящия изхода на делото правен въпрос, даден в обжалвания съдебен акт, влиза в противоречие с посочените решения на ВКС, следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос, конкретизиран съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.201г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?”. Предвид наличието на постоянна практика по въпроса, липсват основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на поставеният от касатора въпрос относно възможността да бъде извършено прихващане с дължими цени за достъп, чийто размер впоследствие е бил отменен, зависи от отговора на формулирания по-горе правен въпрос, поради което следва да бъде разгледан с решението по същество на спора.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1 479,78 лева по сметка на ВКС.
Такава мотивиран, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 03.07.2015г. по в.т.д. № 291/2015г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1 479,78 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІI т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: