О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 07.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 254 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място] – ответник по исковата молба, за спиране на изпълнението на въззивно решение № 9 от 11.01.2017г. по в. гр. дело № 317/2016г. на Окръжен съд Габрово в частта за присъдената сума в размер 9 400 лв. С въззивното решение е потвърдено решение № 240 от 21.07.2016г. по гр. дело № 1986/2015г. на Районен съд Габрово и [фирма] е осъдено да заплати на Й. Д. С. и Й. Г. М. сумата в размер на 1 500 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищците Й. Д. С. и Й. Г. М. сумата в размер на 9 400 лв., представляваща заплатена без основание възнаградителна лихва по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 274/19.06.2008г. за периода от 15.04.2013г. до 25.08.2015г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 1 151,58 лв. – лихва за забава за периода 15.04.2013г. – 25.08.2015г. на основание чл. 86 ЗЗД и разноски по делото в размер на 1 754 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
За да бъде спряно изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, е необходимо решението на въззивния съд да подлежи на касационно обжалване, касационната жалба да е подадена в преклузивния по чл. 283 ГПК срок, да е редовна и да бъде внесено съответно обезпечение. В настоящия случай не е налице първата предпоставка, тъй като решението на Окръжен съд Габрово, чието спиране се иска, не подлежи на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай с въззивното решение – предмет на касационно обжалване, е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно в размер 9 400 лв. – платена недължима възнаградителна лихва по договор за банков ипотечен кредит, и 1 950 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за определен период.
Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от заплащане на определени суми във връзка с договор за банков ипотечен кредит – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. По отношение на понятието „търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Съдебната практика е постоянна, че критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от заплащане на определени суми във връзка с абсолютни търговски сделки, включително и в хипотезата, когато се твърди, че са платени без основание.
Всеки от предявените в кумулативно съединение искове е под определения минимален размер за касационно обжалване – 20 000 лв. и касационната жалба е подадена на 06.02.2017г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 14 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/2015г./ за касационни жалби, постъпили до 07.07.2015г. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че след като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, то молбата за спиране на изпълнението му трябва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението на въззивно решение № 9 от 11.01.2017г. по в. гр. дело № 317/2016г. на Окръжен съд Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.