11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр. София, 29.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2699 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. П. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Г. Г. и ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. К. срещу решение № 746 от 14.04.2015г. по гр. дело № 2045/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
Касаторът Д. П. И. – ищца в първоинстанционното производство обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 23.04.2014г. по гр. дело № 9082/2013г. на Софийски градски съд, ГО, 1 състав в частта, с която искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над присъдената сума 100 000 лв. до пълния предявен размер 300 000 лв. и ищцата е осъдена да заплати на ответника общо сумата 13 284 лв. – разноски за първоинстанционното и въззивното производства на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., т. 10 и 11, решение № 184/08.11.2011г. по т. д. № 217/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. /относно лимитите/, решение № 124/2010г. по т. д. № 708/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 749/2008г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. /относно конкретните икономически условия и нива на застрахователно покритие/:
„При определяне размера на търсеното обезщетение следва ли съдът да вземе предвид невъзможността за възстановяване на отстранени жизненоважни органи, каквито са липсата на слезка и бъбрек, респективно необратимостта на тези увреждания?
Следва ли да се разграничава общият лечебен и възстановителен период от оперативната интервенция за отстраняването на жизненоважен орган, квалифициран от законодателя като тежка телесна увреда по смисъла на чл. 128 НК и да се съпоставя с обективната и ноторно известна невъзможност да настъпи каквото и да било възстановяване на отстранен жизненоважен орган като бъбрек и далак и следва ли съдът да обоснове връзката между липсата на орган и невъзможността липсващият орган да се възстанови, респективно да се отчете пожизнената необходимост от лечение при определяне размерпа на търсеното обезщетение и имат ли правно значение тези обстоятелства?
Следва ли съдът при определяне размера на търсеното обезщетение да квалифицира характера на уврежданията съобразно тяхната правна същност и да съобразява размера на обезщетението с характера на уврежданията и връзката им със застрахователното покритие към момента на настъпване на уврежданията?“
В допълнително представено в срока за касационно обжалване изложение вх. № 5425/23.04.2015г. касаторът Д. П. И. формулира и следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е решен от въззивната инстанция в противоречие с постоянната практика на ВКС: „При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва ли съдът задължително да изложи мотиви относно броя на всяко едно от конкретните увреждания, получени от увреденото лице вследствие на процесното ПТП, довели до оперативното отстраняване на бъбрек и далак и да обсъди характера на всяко от тези пожизнени и необратими увреждания спрямо размера на застрахователното покритие с оглед отговорността на застрахователя на делинквента, произтичаща от ЗЗГОА на увреждащото МПС и какво е значението на характера на уврежданията, когато те са пожизнени и необратими спрямо размера на застрахователното покритие, респективно има ли значение размера на тези вреди съобразно техния пожизнен характер и последици към нормативно определения лимит за едно пострадало лице към момента на настъпване на застрахователното събитие?“
В допълнително представено в срока за касационно обжалване изложение вх. № 6204/11.05.2015г. касаторът Д. П. И. поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, предвидени в чл. 266, ал. 2 ГПК, като е отказал да приеме представените в съдебно заседание на 03.02.2015г. нови медицински документи направление за ТЕЛК и определяне на група инвалидност и ТНР на пострадалата – противоречие с решение № 70/20.03.2014г. по гр. д. № 5120/2013г. на ВКС, ГК, III г. о. и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 3.
В допълнително представено в срока за касационно обжалване изложение вх. № 6601/19.05.2015г. касаторът Д. П. И. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, както и за развитието на правото, с оглед осъвременяване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968г., и предвидения от законодателя лимит, в границите на който застрахователят покрива причинените на трети лица вреди предвид разпоредбата на чл. 223 КЗ /отм./ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
„Следва ли съдът да отчита като обективен критерий застрахователното покритие и следва ли да съобразява наличието на тежка телесна повреда в рамките на застрахователната сума, когато определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, когато се разглеждат искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./?
Какво е мястото на една тежка телесна повреда и как тя се разполага, респективно оценява в рамките на т. нар. застрахователно покритие по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ с оглед разпоредбата на чл. 223 КЗ /отм./?
Какво е значението на тежката телесна повреда в рамките на лимита и какви са гаранциите за обективното й оценяване?“
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. К. оспорва касационната жалба на ищцата и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1 ГПК, като поддържа, че касационната жалба и допълненията към нея съдържат само оплаквания срещу правилността на решението, но не и конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, а посочените от касатора решения на ВКС нямат връзка с обжалвания съдебен акт. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Касаторът [фирма], [населено място] – ответник по иска обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати следните суми: на ищцата на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на травматични увреждания, получени при ПТП, реализирано на 12.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2011г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лв. – разноски по делото; по сметка на САС държавна такса в размер 4 000 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; в полза на адв. Л. Г. сумата 5 400 лв. – адвокатски хонорар за двете инстанции по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в осъдителната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Въпросът относно забраната по чл. 266 ГПК и по-конкретно следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да допусне и да се съобрази с писмено доказателство, което е представено едва пред въззивната инстанция, независимо от това, че страната е могла да го представи с исковата молба съгласно изискването на чл. 127, ал. 2 ГПК? – противоречие с решение № 20/09.03.2011г. по т. д. № 311/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 371/05.03.2014г. по гр. д. № 1906/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 466/27.05.2010г. по гр. д. № 1297/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о.
2. Въпросът дали констативните протоколи за пътни транспортни произшествия са официални документи и се ползват с материална доказателствена сила в частта относно механизма на настъпване на произшествието, когато протоколът е съставен от длъжностно лице, което не е възприело непосредствено настъпването на произшествието? – противоречие с решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 98/25.06.2012г. по т. д. № 750/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
3. Въпросът за задължението на съда да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК? – противоречие с решение № 548/06.12.2010г. по гр. д. № 1119/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о.
4. Въпросът относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички факти, релевантни за определянето на обезщетението за неимуществени вреди, и да посочи значението на тези факти за увеличаването, съответно намаляването на размера на обезщетението? – противоречие с ППВС № 4/1968г., р. II.
Ищцата Д. П. И. чрез процесуалния си представител адв. Л. Г. оспорва касационната жалба на ответното дружество и прави възражение за липса на твърдените от касатора – ответник основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част. Поддържа, че по четирите точки в изложението не са формулирани въпроси, а ако се приеме, че има формулирани въпроси, то същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в тях и изложенията се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да уважи частично предявения иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество: валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, при ответника; настъпване на застрахователно събитие; претърпени от ищцата в резултат на настъпилото на 12.06.2011г. ПТП неимуществени вреди.
Изводът за наличие на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил лек автомобил „Тойота“ с ДК [рег.номер на МПС] е изграден въз основа на комбинирана застрахователна полица № 065100070710 от 25.10.2010г. на името на [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е делинквентът Г. В. И.. Възражението на застрахователя за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие, тъй като полицата не е подписана, е прието за неоснователно по аргументи от чл. 293, ал. 3 ТЗ, предвид приемане на платената застрахователна премия и демонстриране зачитане на действието на изявленията по сделката.
Настъпването на застрахователното събитие, механизма на процесното ПТП и причинените на ищцата травматични увреждания са установени след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка – заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, заключение на тройна комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, заключенията на двете медицински експертизи в първоинстанционното производство и показанията на разпитаните свидетели Г. В. И. и Д. Ж. С..
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан е прието за неоснователно, предвид механизма на ПТП, интензивността на удара, настъпилите деформации на автомобилното купе, местоположението на пострадалата преди ПТП и получените от нея травматични увреждания, установени от заключението на тройната комплексна съдебно-медико-автотехническа експертиза.
При определяне на дължимото застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди въззивната инстанция въз основа на заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени от вещи лица д-р Х. и д-р Г. се е съобразила с вида и характера на причинените увреждания, които са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и са довели до безвъзвратна загуба на два органа – левия бъбрек и далака поради оперативното им отстраняване /травматичен шок, съчетана травма, разкъсване на далака, вътрекоремен кръвоизлив, разкъсване на левия бъбрек, ретроперитонеален хематом, пневмоторакс в лява/, с обстоятелството, че ищцата е била в състояние на компенсиран травматичен хиповолемичен шок вследствие на вътрешна кръвозагуба, чието количество е изисквало провеждане на своевременни реанимационни мероприятия, отчела е начина на лечение /5 оперативни интервенции и амбулаторно лечение/, продължителността на лечебния и възстановителен период /ищцата е пролежала в стационар 41 дни, получила е 30 дни домашен отпуск по болест и възстановителният период е продължил около 6 месеца след изписването й от болницата/, степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. Съдебният състав е отчел, че след около 40 дни след изписването от болницата се установило кръвонасядане на белия дроб, след което започнала бактериална инфекция. Взел е предвид, че при приемането в болницата, в хода на лечението и при изписването пострадалата е била в трайно намалена обща бъбречна функция и въпреки единствения функциониращ десен бъбрек не е имало непосредствена опасност за живота й, като за в бъдеще единственият десен бъбрек напълно ще замести функцията на отстранения ляв бъбрек. Съобразил е, че премахването на слезката не води до функционален дефицит, постигнато е клинично възстановяване; след спленектомия не е налице намалена трудоспособност и инвазия, но остава до известна степен нарушение на имунната система в организма и предразположение към по-чести вирусни инфекции. Въззивният съд е взел предвид даденото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице д-р Г., че премахването на далака и слезката не биха се отразили в бъдеще на трудоспособността на ищцата.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на ищцата:
Всички формулирани от касатора правни въпроси са свързани с критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и в този смисъл са релевантни за спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г., както и постановените множество съдебни решения на различни съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /например решение № 88/09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 16/06.03.2012г. по т. д. № 461/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. д. № 635/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 172/03.12.2012г. по т. д. №1152/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 178/28.10.2013г. по т. д. № 89/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 155/30.09.2013г. по т. д. № 212/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и други/, включително цитираните от касатора, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, техните степен и интензитет, прогнозите за в бъдеще, възрастта на пострадалото лице и други.
В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, съобразил е вида и характера на конкретните увреждания, изложил е мотиви относно всички увреждания, получени от увреденото лице вследствие на процесното ПТП, преценил е необратимия им характер, безвъзвратната загуба на два органа – левия бъбрек и далака, отчел е, че се касае до съчетана травма, преценил е търпените от ищцата болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, продължителността на лечението – болнично, амбулаторно и възстановителния период, взел е предвид прогнозите за в бъдеще на организма и трудоспособността на ищцата, нейната възраст и въз основа на установените факти и обстоятелства е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди като не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и други, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и нивата на застрахователното покритие. По релевирания от ищцата материалноправен въпрос относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 12.06.2012г. и е отчел периода на лечение и възстановяване, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав не е постановил решение в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Останалите оплаквания в изложението и в допълнително представено в срока за касационно обжалване изложение вх. № 6204/11.05.2015г. представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е въведеният в допълнително представеното в срока за касационно обжалване изложение вх. № 6601/19.05.2015г. довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищцата част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпросите относно прилагане на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е формирана обемна постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
По касационната жалба на ответника:
Формулираният от касатора – ответник първи процесуалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в посочените от ответника по иска и много други решения на ВКС. Представянето на застрахователната полица във въззивното производство не е в нарушение на разпоредбата на чл. 266 ГПК, а само в подкрепа на удостовереното наличие на застрахователна полица № 065100070710 със срок на валидност 30.10.2010г. – 29.10.2011г. при ответното застрахователно дружество в констативния протокол за ПТП, който е представен още с исковата молба. Посоченото обстоятелство е могло да бъде удостоверено и от първоинстанционния съд при справка в информационната система на Гаранционния фонд.
Вторият, посочен от касатора – ответник правен въпрос не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, формирана с цитираните от касатора – ответник и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тъй като въззивната инстанция не е установила механизма на процесното ПТП само въз основа на представения с исковата молба констативен протокол № 29/15.06.2011г. за ПТП, а е изяснила фактическата обстановка след обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка – заключения на комплексни съдебни медико-автотехнически експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства.
Неоснователен и доводът за допускане на касационно обжалване по третия процесуалноправен въпрос, посочен от касатора – ответник в изложението към неговата касационна жалба. Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, съдебният състав съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните заедно със събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Съобразно постоянната практика на ВКС относно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въззивната инстанция е установила наличието на необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, а именно: валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, при ответника; настъпване на застрахователно събитие; претърпени от ищцата неимуществени вреди; причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания, липса на твърдяното от ответното застрахователно дружество съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан. В тази насока подробно и мотивирано съдебният състав е обсъдил тройната комплексна медико-автотехническа експертиза заедно с останалите доказателства, въз основа на които е установил фактическата обстановка, към която е приложил относимите материалноправни норми.
Последният формулиран от касатора – ответник правен въпрос относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички факти, релевантни за определянето на обезщетението за неимуществени вреди, и да посочи значението на тези факти за увеличаването, съответно намаляването на размера на обезщетението също не е решен в противоречие с ППВС № 4/1968г., р. II и многобройните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тъй като въззивният съд е обсъдил и съобразил всички относими релевантни факти и обстоятелства относно критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно горепосочените мотиви към касационната жалба на ищцата.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 746 от 14.04.2015г. по гр. дело № 2045/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.