4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 15.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №956/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] –гр. П. срещу решение № 613/14.07.2010 г. на П. апелативен съд/ П./по в.т.д. №438/2010 г., с което е обезсилено решение №15 от 19.02.2010 г. по гр.д. №7/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол-[населено място] за разваляне на договор за приватизационна продажба на 5 971 дяла съставляващи 70 на сто от капитала на търговско дружество [фирма]-гр. П. и е потвърдено решението В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение в размер на 126 610 лева за претърпени в следствие на евикция вреди.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба Агенция за приватизация и следприватизационен контрол-[населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за разваляне на договор за приватизационна продажба на дялове от капитала на ЕООД и за присъждане на обезщетение за претърпени в следствие на евикция вреди – чл.190 ал.1 във вр. с чл.189 ал.1 от ЗЗД . До този извод съдът е стигнал на базата на твърдяните в исковата молба, предявена първоначално като такава по насрещен иск по друго дело и допълнителната такава /стр.190 и 191 от търг.дело №7/2009 г. по описа на ОС-Пазарджик/. В същите се излагат като правопораждащи факти, че след като ищецът е сключил на 02.07.1998 г. процесния договор за придобиване на 5 971 дяла съставляващи 70 на сто от капитала на търговско дружество [фирма]-гр. П. се е оказало, че върху 87 на сто от предадените на купувача активи на приватизираното дружество са налице реституционни претенции на трети лица, съгласно заповед №1056/1999 г. на О. управител-гр.П.. След като е установил тези претенции върху активи на приватизираното дружество, касаторът е спрял плащането на остатъка от цената по приватизационния договор в следствие на което е бил осъден да заплати на АПСК дължимите вноски до пълния размер на цената по договора, ведно с лихвата за забава върху тях и е претърпял изпълнение върху свое имущество на стойност 126 610 лева, която сума се претендира като обезщетение за имуществени вреди настъпили в следствие на обременеността на част от имотите в активите на приватизираното дружество от реституционните претенции на третите лица. Тези права на трети лица са били укрити от страна на продавача по приватизационния договор-Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа като орган по чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП/отм./ към датата на сключване на договора -02.07.1998 г., доколкото в информационния меморандум същите не са били отбелязани.
За да постанови обжалваното решение съставът на П. е приел, че сочените като основание за отговорността на продавача права на трети лица са върху конкретни вещи, които представляват част от имуществото на дружеството [фирма]-гр. П., чийто капитал е бил обект на приватизационната продажба с купувач дружеството- ищец и следователно няма как последният да е активнолегитимиран да търси отговорност за евикция, тъй като обременените с права на трети лица вещи не са част от неговото имущество, а от това на дружеството, част от капитала на което е придобито от ищеца. Приел е също така, че договорът за продажба на дялове от капитала на търговско дружество подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ал.1 от ЗЗД-извънсъдебно, с оглед на което и иск за развалянето му по съдебен ред е недопустим.
Към жалбата липсва изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. В тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
В същото ТР ,т.1 ОСГТК на ВКС, обаче приема също така, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на исковете, с които съдът е бил сезиран по основание, с тези, по които същият се произнесъл налице са индиции за недопустимост на обжалваното решение , поради което следва да се допусне касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 613/14.07.2010 г. на П. апелативен съд/ П./по в.т.д. №438/2010 г..
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 2 532,20 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.