4
решение по гр.д 64/11 СГС-ТК-VІ-2
Решение
№ 200
гр. София, 09.12.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и девети ноември , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №64/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от синдика като представител на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност [населено място] дол срещу [фирма]- [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3, предл.1 ЗМТА за отмяна на решение от 04.10.2010 г. на АС при Б. по В. № 22/2008 г..
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че предметът на спора не подлежи на арбитраж. А. съд е разгледал спорове по вземания, попадащи в предмета на специалната уредба по чл. 637 ал. 3 от ТЗ, без да се съобрази с разпоредбата на ал.4 на същия законов текст като погрешно е извършил прихващане с насрещни вземания на С. България” срещу [фирма]-в открито производство по несъстоятелност, без да е имал законовата възможност за това, с оглед установителното действие на съдебното решение,съгласно чл.637 ал.4 от ТЗ.
Ответникът С. БЪЛГАРИЯ”Е.- –гр. С. – оспорва иска като недопустим и неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА.
Арбитражното решение, чиято отмяна се претендира е постановено по искова молба от 14.02.2008 г. на [фирма] –гр.Б. дол, с която са предявени като частични обективно съединени искове срещу [фирма] основани на договор за наем между страните и по насрещни искове, предявени на 26.05.2008 г. от [фирма] за вземания за стойността на доставки на азот, стойност на подобрения , за обезщетения и за заплащане на неустойка. С решение от 18.03.2009 г. на ОС-Кюстендил по т.д. №3/2006 г. е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност. С прот.определение от 25.06.2009 г. по арб. дело № 22/2008 АС по Б. спира производството по насрещния иск на основание чл.637 ал.1 от ТЗ, като впоследствие възобновява производството с определение от 25.10. 2009 г. на основание чл. 637 ал.3, т.1 от ТЗ.
С оглед последното обстоятелство, ищецът твърди, че арбитражният съд е разгледал спорове по вземания, попадащи в предмета на специалната уредба по чл. 637 ал. 3 от ТЗ, без да се съобрази с разпоредбата на ал.4 на същия законов текст като погрешно е извършил прихващане с насрещни вземания на С. България” срещу [фирма]-в открито производство по несъстоятелност, без да е имал законовата възможност за това, с оглед установителното, а не осъдително действие на съдебното решение,съгласно чл.637 ал.4 от ТЗ. Навежда се довод, че с оглед постановеното решение по чл. 630 ал.1 от ТЗ предметът на спора по насрещните искове на [фирма] за вземания срещу длъжника по несъстоятелността за стойността на доставки на азот, стойност на подобрения и за обезщетения и неустойки подлежи на спиране, съгласно чл.637 от ТЗ ал.1 от ТЗ, а при възобновяване на разглеждането исковите претенции по насрещните искове при условията на чл. 637 ал.3,т.1 от ТЗ , арбитражният орган е следвало да постанови решение като по установителен иск и не е следвало да уважава насрещните и да присъжда суми в полза на [фирма]. Последното противоречало на универсалното производство по несъстоятелност като давало възможност на този кредитор да се снабди с изпълнителен лист и да събира вземането си по реда на индивидуалното изпълнение в ущърб на кредиторите на несъстоятелността.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложените правни доводи от страна на ищеца за неарбитруемост на споровете по насрещните искове в арбитражното производство по следните съображения:
Съгласно общата принципна правна разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговарят арбитражна подведомственост, освен в изрично предвидените случаи: спор за вещни права или владение върху недвижим имот, за издръжка или за права по трудово правоотношение. Разбира се има и други хипотези , които изключват арбитраж по имуществени спорове, с оглед тяхната процесуална специфика като част от производството по търговска несъстоятелност: исковете по чл.646 и 647 от ТЗ и 694 ал.1 от ТЗ. Заварените от решението за откриване на производство по несъстоятелност висящи спорове за парични притезания срещу длъжника по несъстоятелността, обаче не попадат сред тях. Същите са предмет на изричната специална уредба в чл.637 от ТЗ, която повелява спиране на заварените арбитражни производства срещу длъжника /ал.1/ и при неприемането на съответните вземания от синдика, производството по тях се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора/ал.3/. Във всички случаи производството продължава пред арбитражния съд, след като делото е образувано пред него. В същото време няма изрична норма, която да разпорежда трансформирането на първоначално предявения осъдителен иск в установителен във фазата на възобновеното арбитражно производство. Конкуренция на осъдителното съдебно решение и евентуално издаден въз основа на него изпълнителен лист с правата на кредиторите в универсалното производство по несъстоятелност е изрично разрешена с правната разпоредба на чл. 637 ал.4 от ТЗ , според която решението в този случай има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и кредиторите по несъстоятелността, а според чл.691 от ТЗ при включването на такова вземане в списъка на приетите вземания , същото се явява неоспоримо. От това законово разрешение следва, че независимо от осъдителното решение кредиторът, в чиято полза същото е постановено, следва да поиска включването на вземането в списъка изготвен от синдика, респ. и в сметката за разпределение и удовлетворяването на носителя на вземането става в рамките на универсалното производство по несъстоятелност, а не независимо от него, каквито са опасенията на синдика изложени като основания на иска по чл.47 ал.1, т.3 от ЗМТА.
Ответникът, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК има право на присъждане на разноските в настоящето производство в размер на заплатения адв. хонорар от 22 200 лева, съгласно приложените към отговора на допълнителната искова молба списък, договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение като постановено по спор, неподлежащ на арбитраж се явява неоснователни и следва да се отхвърли, поради което
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на синдика като представител на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност със седалище: [населено място] дол срещу [фирма]- [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3 ЗМТА за отмяна на решение от 04.10.2010 г. на АС при Б. по В. № 22/2008 г..
ОСЪЖДА [фирма]-в открито производство по несъстоятелност да заплати на [фирма]- [населено място] сумата от 22 200 лева-разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: