Определение №129 от 24.2.2012 по търг. дело №931/931 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
С., 24.02.2012

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седми февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д. № 931 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 12.10.2010 год. решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV – д състав, по гр.д. № 5448 / 2010 год., с което, след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд , ГО, 55 състав по гр.д.№ 28 198 / 2009 год. в осъдителната му част , са отхвърлени исковете на [фирма] против [фирма], с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД , за сумата от 2 429,39 лв. , поради погасяване вземането по същия , чрез прихващане с вземане на ответника от неустойка за забава и иска с правно основание чл.86 ал.1 изр.първо от ЗЗД , за сумата 732,26 лева, за периода 15.05.2007 – 30.05.2009 година , като неоснователен .
Касаторът мотивира неправилност на въззивното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
Излага доводи за допустимост на касационното обжалване в трите хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба, поради неяснота на поставените материално-правни и процесуално-правни въпроси и липса на изискуемите по чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допустимост на обжалването .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 , като е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт .
С въззивното решение съдът е отхвърлил предявения от [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД , в частта – предмет на въззивно обжалване , като е приел за основателно и доказано , в размер надхвърлящ размера на иска с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД / 3 630,74 лева / , възражение за прихващане с активно вземане на [фирма] от неустойка за забава в изпълнението на ищеца . Приел е , че ищецът е следвало да изпълни възложеното в срок до 7 декември 2006 год., поради което и за периода 07.12.2006 – 15.05.2007год. е налице забава, предпоставяща дължимост на максималния размер на неустойката – 10 % върху стойността на договора, съгласно чл.18 от същия – 3754,65 лева . Предвид погасителния ефект на прихващането , съдът е отхвърлил претенцията за обезщетение за забава . Ищецът е противопоставил възражение за забава на възложителя, освобождаваща го от последиците на собствената му забава , но в становище на писмения отговор на ответника, което е депозирано след приключване на устните състезания по делото .Поради това, доказателствените искания в същото не са били предмет на разглеждане от първоинстанционния съд, без да са подновени от страната във въззивното производство , инициирано по жалба на ответника .
Касаторът е формулирал процесуално – правен въпрос, обусловен от поисканите в становището му по отговора на исковата молба доказателства по оспорване възражението за прихващане : дали тези доказателства , поискани с „ отговор на отговора на исковата молба „ са допустими . Намира, че въззивният съд , несъбирайки ги , е процедирал в противоречие с Тълкувателно решение № 1 / 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС по гр.д.№ 1 / 2000 год. / вероятно визирайки т.6 пар.1 от същото, относно допустимостта на събирането във въззивна инстанция и на доказателства , които не са за нововъзникнали или новооткрити обстоятелства , а са непредставени от страната поради собственото й виновно поведение/ . В този смисъл касаторът счита , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , евентуално по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , формално твърдейки разрешаването на въпроса от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така поставен , въпросът е от една страна фактологично обусловен от конкретните процесуални действия на страната и съда , а от друга страна – непрецизен . ГПК в сила от 01.03.2008 год. не въвежда понятие „ отговор на отговора на исковата молба „ в общото исково производство .По същество касаторът цели отговор на въпроса преклудирани ли са в конкретния случай доказателствените му искания, постъпили със становището по спора, след отговора на исковата молба . На този въпрос , чл.146 ал.3 ГПК дава ясен, неподлежащ на тълкуване отговор , въз основа на конкретна преценка на процесуалното поведение на страната . Въпросът не е изведен в аспект на конкретни правни аргументи , при това на въззивния съд , по приложението на закона и практиката във връзка с допускането на доказателствени средства , явили се решаващи за правните му изводи. . Предпоставя отговор за правилността на процесуалните действия на съда , което не е в обхвата на произнасянето по чл.280 ал.1 от ГПК, а в това по чл.281 т.3 от ГПК . Поради това , не е налице правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . За прецизност следва да се посочи, че доколкото въпросът е относим към преклузията относно доказателствените искания , ТР № 1 / 04.01.2001 год. по тълк.гр. дело № 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС е неприложимо в тази му част / т.6 /, с оглед приложимия към спора процесуален ред по ГПК в сила от 01.03.2008 година.
Касаторът формулира материално-правен въпрос : „ отговаря ли изпълнителят , когато забавата му е предпоставена от създадени от възложителя пречки при изпълнението „ . Въпросът не е ясно и точно поставен във връзка с конкретни решаващи мотиви на въззивния съд. На практика е относим към направеното несвоевременно възражение , основано на забава на кредитора и последиците й за длъжника, с оглед собствената му забава – чл.96 ал.1 вр. с чл.95 ЗЗД . Не се касае за конкретен материално-правен въпрос, тъй като формулировката му възпроизвежда нормите на чл.96 ал.1 вр. с чл.95 предл. второ от ЗЗД , даващи пряко отговор . Конкретният отговор на същия е по начало предопределен от спецификата на делото , т.е. е казуистично обусловен . Сочената , в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.2 от ГПК , казуална съдебна практика е по прилагане нормата на чл.83 ал.1 от ЗЗД / отговорност за вреди от неизпълнението, когато същото е обусловено и от обстоятелства , за които кредиторът отговаря /. По начало , въпросът е неотносим към предмета на спора , тъй като , както се посочи по-горе , не е въведен своевременно в същия от страна на ищеца . Не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд , но не и поради негово процесуално бездействие . С оглед изложеното , същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , обусловил решаващите изводи на обжалваното решение .
Поставен е и процесуално-правен въпрос ,свързан с ретроактивното действие на съдебното възражение за прихващане, приложено от въззивния съд в противоречие с цитирана казуална съдебна практика . И тук, идентично на преждепосочения, въпросът не е ясно и точно формулиран , в аспект на конкретни решаващи изводи на съда . Правомощие на настоящата инстанция е само да конкретизира и уточни въпроса, но не и да го подведе към възможните фактически състави , спрямо които отговорът би намерил приложение в конкретния правен спор и с оглед конкретните противопоставени съдебни решения .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 156 / 12.10.2010 год. по гр.д.№ 5448 / 2010 год. на Софийски градски съд , Гражданско отделение, ІV – д състав .
Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top