О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153/02.03.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия , Второ търговско отделение , в закрито заседание на двадесет и трети февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. кас.д..№ 778 по описа за две хиляди и единадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 95 от ГПК , по отправена от Н. И. Н. молба за правна помощ , във връзка с подадената от същия частна жалба срещу постановеното от ВКС, ТК, ІІ търг.отделение по настоящото дело , определение № 1068 / 30.12.2011 год. . Молбата за правна помощ се съдържа в раздел „ Особени искания „ п.І на самата частна жалба . С атакуваното определение са оставени без разглеждане частна и частна касационна жалби на Н. И. Н. срещу определение № 2498 / 16.09.2010 год. на Окръжен съд Пловдив , по ч.гр.д.№ 2328 / 2010 год. , в частите в които с въззивното определение : 1 / е оставено без уважение искането за приемане възражението на жалбоподателя, на основание чл.423 от ГПК , срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и 2 / е потвърдено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумите 203,97 в. и 134,14 лв. разноски .
В подадената от Н. Н. жалба , неточно именувана „ възражение – протест”, но с петитум , съответен на гореизложеното , същият е поискал предоставяне на правна помощ , за осигуряване на безплатна адвокатска защита / Особени искания, т.І / , без да е конкретизирал вида на търсената помощ , съгласно чл.21 от Закона за правната помощ / ЗПП / . С оглед предмета на инициираното от страната процесуално действие , във връзка с което се претендира правната помощ , се касае за единствено възможна такава по чл.21 т.2 – подготовка на частната жалба, в смисъл на допълване и коригиране на същата , осигуряващо адекватна защита на страната . С последваща молба от 03.02.2012 год. жалбоподателят е представил декларация за семейно, материално и имотно състояние .
Съдът и за да се произнесе съобрази следното :
Атакуваното определение на Върховен касационен съд, ТК, ІІ търговско отделение подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.2 ГПК . Последното не изисква обосноваване допустимост на касационно обжалване , съгласно чл.280 ал.1 от ГПК и задължително приподписване от лице с юридическа правоспособност . Преценката – подлежи ли на обжалване пред Върховен касационен съд определение № 2498 / 16.09.2010 год. на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д.№ 2328 / 2010 год. – на която би се основало произнасянето на новия касационен съдебен състав по подадената от Н. Н. частна жалба , съобразява процесуалния закон и не е фактологично обусловена, което да предпоставя нуждата от специфично мотивиране на жалбата . Още повече, че касационната жалба, по която е произнесено атакуваното определение , е била приподписана и допълнена от назначен чрез системата за правна помощ процесуален представител – адвокат Росица К. / вх.№ 19793 от 31.08.2011 год. по ч.т.д.№ 778 / 2011 год. / .
Съгласно чл.23 ал. 2 от Закона за правната помощ, системата за правна помощ обхваща и случаи , в които страна по гражданско дело желае да има адвокат, но не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието изискват това . Чл.23 ал.4 от Закона за правната помощ визира предпоставките и доказателствата , при които съдът извършва преценка за липса на средства .
Съобразявайки предмета на исканата правна помощ – по чл.21 т.2 ЗПП, сведен в случая до възможността за коригиране и допълване на подадената в срок частна жалба срещу определение № 1068 / 30.12.2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по настоящото дело , изхождайки от основанието на производството по същата – чл.274 ал.2 ГПК и липсата на специфика в мотивиране обжалваемостта пред касационна инстанция на атакуваното въззивно определение , като преценима въз основа процесуалния закон , настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение намира , че не е налице кумулативното изискване на чл.23 ал.2 вр. с чл.21 т.2 от ЗПП , а именно , наред с желанието на страната за безплатна адвокатска защита , интересите на правосъдието ,вкл. с оглед осигуряване адекватност на защитата на страната , да изискват това .
Предвид основанието на отказа, конкретна преценка по реда на чл.23 ал.4 от ЗПП съдът не дължи .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ по молбата на Н. И. Н. , инкорпорирана в частна жалба вх.№ 1115 / 01.02.2012 год. / „Особени искания „ п.І / , с предмет по чл.21 т.2 от ЗПП – за ангажиране безплатна адвокатска защита с оглед изготвянето й . .
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС , на основание чл. 95 ал.5 от ГПК .
След влизането му в сила преписката да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ТК на ВКС, за образуване на дело .