2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 768/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр.София, 05.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 768/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. А. от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Д. от АК-Ст.З. срещу въззивното решение на Окръжен съд [населено място] № 83/09.04.2010 год., постановено по т.дело № 750/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Казанлък № 672/04.11.2009 год. по гр.дело № 1582/2009 год., с което е уважен предявеният от ЗАД [фирма], [населено място] иск по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че дължи на ищеца по заповед за изпълнение № 660/28.05.2009 год. по ч.гр.дело № 1049/2009 год. на РС-Казанлък следните суми: 9 689,55 лева ведно със законната лихва-регресна претенция срещу делинквента, представляваща изплатено обезщетение за вреди от ПТП на третото пострадало лице от ищеца-застраховател по застраховка „гражданска отговорност”; 3 010,45 лева – мораторна лихва върху посочената главница , както и 1 182 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и приложил разпоредбите на Кодекса за застраховането вместо действувалия към момента на настъпване на застрахователното събитие Закон за застраховането.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага становище, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които обобщени се свеждат до момента на възникване правото на регресен иск и приложимия закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато искът е предявен при действието на Кодекса за застраховането, а застрахователното събитие е настъпило при действието на Закона за застраховането/отм./. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с приложените към жалбата решения на различни състави на ВКС по въпросите за приложението на материалния закон към заварени и нововъзникнали правоотношения.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма], [населено място] поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от застрахователя по застраховка гражданска отговорност на делинквента иск по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответникът, причинил ПТП, дължи на основание чл.274, ал.1 КЗ изплатеното от застрахователя-ищец обезщетение за имуществените вреди, нанесени на третото увредено лице и съответните мораторни лихви-предмет на издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 660/28.05.2009 год. по ч.гр.дело № 1049/2009 год. на Районен съд Кюстендил. Прието е за безспорно установено,че на 08.05.2005 год. ответникът, управлявайки собствения си автомобил при неправилно изпреварване е блъснал автомобил собственост на [фирма], [населено място], причинявайки му вреди, като е отказал извършване на проба за алкохол. Установено е също от данните по делото, че собственикът на повредения автомобил е получил обезщетение по застраховка „каско” от [фирма] в размер на сумата 9 689,55 лева, който е предявил претенция пред ищеца в качеството му на застраховател по гражданска отговорност на делинквента и тази претенция е била удовлетворена чрез извършено прихващане на насрещни вземания за щети между двете застрахователни дружества съгласно представеното споразумение за уреждане на насрещни задължения от 01.12.2006 год. При тези фактически данни съдът е направил извода, че за ищеца е възникнало правото на регресен иск срещу делинквента на основание чл.274, ал.1 от приложимия за случая Кодекс за застраховането, който е бил в сила към момента на изплащане на обезщетението от застрахователя по застраховка гражданска отговорност, а не съгласно нормите на отменения Закон за застраховането, действувал към датата на застрахователното събитие.
Обжалваното въззивно решение съдържа произнасяне по поставения от касатора материалноправен въпрос кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането/отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 год. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение за крайния изход на спора предвид направеното от ответника възражение, че действувалият към момента на застрахователното събитие Закон за застраховането не съдържа аналогичен текст на приложения от въззивния съд чл.274, ал.1 КЗ, който въвежда нови основания за ангажиране отговорността на водача,които не са съществували към момента на ПТП, като по този начин е придадено обратно действие на материалноправна норма със санкционен характер.
По така поставения материалноправен въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с константната практика на ВКС, която е в смисъл, че задължението на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента са в корелативна връзка, което обосновава извод за приложимост на едни и същи материалноправни норми от закона, действувал към момента на неговото пораждане – т.15 на ППВС № 7/04.10.1978 год.; р.№ 70/23.06.2011 год. по т.дело № 624/2010 год. и р.№ 75/23.06.2011 год. по т.дело № 643/2010 год. на ВКС-ТК, І-во т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
С оглед на изложеното, изхождайки от съдържанието на касационната жалба, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК/а не по т.3 на цитирания текст както е посочил касатора/ предвид наличието на задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС и след внасяне от страна на жалбоподателя на следващата се държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 83/09.04.2010 год., постановено по т.дело № 750/2009 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 127 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: