5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№455
04.07.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1119 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата И. П. З. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Р. Д. срещу решение от 22.06.2010г. по гр. дело № 11818/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Б състав, с което е отменено решение от 14.05.2009г. по гр. дело № 15735/2008г. на Софийски районен съд, 51 състав и е отхвърлен предявеният от И. П. З. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи сумата 1 353,94 лв. – начислена от дружеството коригирана стойност на консумирана електроенергия за периода от м. декември 2007г. до м. март 2008г. като неоснователен и ищцата е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 587,08 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които сe решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а именно:
1/ Кой е приложимият материален закон; къде и по какъв начин е уредена процедурата за изготвяне на процесния констативен протокол; дали тази процедура е надлежно спазена от съставилите протокола лица; кой е приложимият материален закон за извършването на корекции от рода на процесната към датата на изготвяне на констативния протокол – 28.03.2008г.; приложима ли е Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., мълчаливо отменена на 24.08.2004г./; – посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 165/19.11.2009г. по т. дело № 103/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по т. дело № 885/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2/ каква е доказателствената стойност на частния неподписан документ и на официалния документ, кои са критериите за разграничаването на двата вида документи и свързания с това въпрос за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване съдържанието на единия вид и на другия вид документи – противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение по гр. дело № 266/2005г. на СГС, ІV-Д отделение, решение от 25.03.2008г. по гр. дело № 3565/2007г. на СГС, ІІ-Г състав, решение от 15.12.2006г. по гр. дело № 11950/2005г. на СРС, 33 състав, решение по гр. дело № 7512/2006г. на СРС, 27 състав, решение от 25.06.2007г. по гр. дело № 27337/2006г. на СРС, 33 състав, решение от 03.04.2007г. по гр. дело № 27356/2006г. на СРС, 38 състав и решение № 112/09.07.2007г. по гр. дело № 15605/2006г. на СРС, 47 състав /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
3/ въпросът за възможността посредством действието на чл. 25 от „Общите условия” на дружество – монополист да се регламентират отношения, които съобразно ЗНА следва да бъдат регламентирани от закон, включително да се нарушават и изменят императивни правни норми на чл. 7 ЗЕ и З., са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 28.03.2008г. двама представители на [фирма], [населено място] в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите извършили проверка на консумирането на електрическа енергия на абонатен номер [ЕГН] за апартамент 16, жк М. 3, [жилищен адрес] [населено място] на монтиран многофазен електромер в общо ел. табло и констатирали, че липсва десен винт на капачка на клемен блок и има достъп до него, липсва електрическа връзка между токова /U/ и напрежителна /I/ бобини на фази „R” /първа/ и „T” /трета/, като с еталонен уред EMSYST е измерена грешката, с която средството за търговско измерване измерва преминалата през него електрическа енергия и в момента на проверката грешката е минус 77,72%. По делото е установено, че въз основа на констативния протокол и предложението за корекция на сметка от 31.03.2008г. ответното дружество е начислило сума в размер 1 353,94 лв. за консумирана и незаплатена от ищцата електрическа енергия за период от 90 дни от 30.12.2007г. до 28.03.2008г. съобразно методиката по чл. 25 от Общите условия. След като е изложил съображения за характера на констативния протокол като частен свидетелстващ документ и тежестта за доказване извършването на описаното в същия нарушение /на ответника/, решаващият съдебен състав е обсъдил свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза и е направил извод, че констатираната при проверката грешка води до неправилно измерване на електрическата енергия, а размерът, за който е извършена корекцията, е съобразен с цените на дневната и нощната тарифи.
Приемайки за приложими Закона за енергетиката, Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007г. и влезли в сила от 26.11.2007г., и констатирайки липсата на твърдение и доказателства за заявено несъгласие с Общите условия, Софийски градски съд е изложил съображения, че същите обвързват ищцата като потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ. Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на възражението на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 25 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], уреждаща процедурата и методиката за изчисляване на сумата по корекцията, начина за определяне на цената на доставена, но неизмерена ел. енергия при констатирано неточно измерване, по съображения, че целта на Общите условия е страните предварително да се запознаят с всички клаузи, приложими към конкретното отношение , същите уреждат взаимоотношенията между енергийните дружества и потребителите и създават предвидимост в отношенията между страните и като такива не противоречат на повелителните норми.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Въз основа на изложените от касатора въпроси и с оглед данните по делото релевантните за делото материалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: налице ли е нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за минал период; въпросът за приложението на чл. 25 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма] и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007г.
Релевантните материалноправни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 79/11.05.2011г. по т. дело № 582/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по т. дело № 885/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 165/19.11.2009г. по т. дело № 103/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. дело № 39/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 26/04.04.2011г. по т. дело № 427/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., поради което въззивният съдебен акт следва да се допусне до касационно обжалване на основание горепосочената правна норма.
Останалите въпроси и доводи са конкретни, обусловени от извършените от страните и съда процесуални действия по събиране и преценка на събраните по делото доказателства, и са относими към правилността на решението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2010г. по гр. дело № 11818/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Б състав.
УКАЗВА на касатора И. П. З. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 27,08 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.