3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр. София,07.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 258 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Руска И. Г. срещу определение № 4 от 07.02.2011г. по ч. гр. дело № 23/2011г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, с което след отмяна на разпореждане от 20.04.2010г. по ч. гр. дело № 301/2010г. на Районен съд Нова Загора за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 ГПК срещу Д. Г. Т., С. И. Т. и З. В. Арнаутски като солидарни длъжници на сумата 5 321,68 лв. главница, договорна лихва 1 273,54 лв. за периода 08.11.2006г.-18.04.2010г., наказателна лихва 723,39 лв. за периода 10.12.2008г.-18.04.2010г., със законната лихва от 19.04.2010г. до окончателното заплащане на сумата и 508,68 лв. разноски, е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допускане на незабавно изпълнение срещу Д. Г. Т., С. И. Т. и З. В. Арнаутски, тримата от [населено място], като солидарни длъжници и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
Частният жалбоподател прави оплакване за необоснованост на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са инвокирани доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците Д. Г. Т., С. И. Т. и З. В. Арнаутски не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения:
Въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно, постановено по чл. 419 ГПК и с него е отменено разпореждането на първоинстанционния съд, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение и същата е оставена без уважение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, заявените претенции са под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 16.02.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 4 от 07.02.2011г. по ч. гр. дело № 23/2011г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.