6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 04.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 704 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. и касационна жалба на третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ срещу решение № 387 от 18.03.2010г. по гр. дело № 2990/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 1995 от 15.07.2009г. по гр. дело № 4023/2007г. на Пловдивски районен съд, 14 гр. състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот № 054001 – Разсадника „9-ти километър”, находящ се в землището на [населено място], Пловдивска област, [община], с площ 169,743 дка, в местността „Бураго”, ведно с построените в този имот сгради – двуетажен масивен кантон с площ от 82 кв. м., едноетажна масивна помпена станция с площ от 1 220 кв. м., масивна административна сграда с площ от 62 кв. м. и едноетажен масивен кантонерски дом от 42 кв. м.
Касаторът Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. /ищец в първоинстанционното производство и въззивник в производството пред Пловдивски окръжен съд/ прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложени към касационната жалба изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Въпросът относно прилагане на разпоредбите на ТЗ и ЗППДОП /отм./, касаещи случаите, когато при образуване на търговско дружество с държавно имущество се прехвърля и право на собственост върху недвижим имот – кога става прехвърлянето, по какъв ред и кога е налице транслативен, прехвърлителен ефект; прехвърля ли се право на собственост върху недвижим имот само с приемо-предавателен протокол, който не е вписан в службата по вписванията и в който за процесния имот липсва номер, материално отговорно лице и дата на придобиване; 2/ Въпросът за правото на собственост върху земята и други недвижими имоти, предоставени на предприятията за стопанисване и управление, и внасянето им в капитала при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество; 3/ Възможно ли е, след като земята не е била включена в баланса на предприятието, не е оценявана при преобразуването на търговското дружество с държавно имущество, не се ползва от него, да стане част от дълготрайните материални активи на приватизираното предприятие.
Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура” /трето лице помагач/ прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът за пределите на компетентността на визираните в чл. 17а ЗППДОП /отм./ органи /Министерски съвет или посочен от него орган/ при издаване на актове за преобразуване на държавни предприятия и за възможността тази компетентност да се прехвърля без изрично волеизявление върху други субекти, вкл. и върху ръководители и представители на подчинени на компетентния орган териториални звена, на които са предоставени за стопанисване и управление дадени държавни имоти.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. и релевира доводи за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради това, че цитираната съдебна практика на ВКС е постановена по реда на чл. 218а ГПК /отм./ и чл. 288 ГПК и според ТР № 1/19.02.2010г. на ВКС тези актове не попадат в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и поради неизлагане на съображения относно необходимостта от разглеждане на поставените въпроси с оглед формиране на съдебна практика, неизлагане на съображения относно непълна или неясна разпоредба на закона.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” и прави възражение за липса на предпоставката за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът, формулиран от касатора – трето лице помагач, относно пределите на компетентност на визираните в чл. 17а ЗППДОП /отм./ органи и за възможността тази компетентност да се прехвърля, въобще не е бил предмет на правния спор, поради което съдът не се е произнасял по него, както и касаторът не е изложил съображения относно нуждата от формиране на съдебна практика по поставения от него въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот, актуван като държавна собственост с А. № 1780/27.08.1987г., е предоставен за оперативно управление на Окръжен пътен комбинат П., впоследствие Окръжните пътни комбинати към ГУП са преименувани със заповед № 331/1990г. на Министерство на икономиката и планирането и Министерство на транспорта в окръжни пътни управления, а с приемането на новия Закон за пътищата Главно управление на пътищата е преобразувано в Изпълнителна агенция „Пътища”, чиито териториални поделения са областните пътни управления. При тези данни решаващият съдебен състав е направил извод, че имотът, описан в А. № 1780/1987г. следва да се счита предоставен за оперативно управление на Областно пътно управление – П..
Като е констатирала, че през 1996г. имот № 54001 /разсадник – девети километър/, представляващ част от имота по А. № 1780/1987г., е записан на Държавен поземлен фонд, и е проследила обособяването на сградите и разсадника в отделни имоти през същата година /имот № 054002 с площ 152,882 дка и сменено предназначение от „съоръжения за използване на пътища” в „изоставена територия за трайни насаждения”, и имот № 054003, в който се намират сградите, с площ 16,861 дка/, и е приела, че имот № 054002 е причислен към ДПФ незаконосъобразно, въззивната инстанция е стигнала до заключението, че имотът не е преминал в ДПФ, а е останал в оперативно управление на О. – П..
Въз основа на разпореждане № 6/29.06.2000г. на МС за образуване на еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество съгласно приложения № 1-63 на основание чл. 113 и чл. 114 във връзка с чл. 147 ТЗ и чл. 3 и чл. 8 ПРУПСДП от 1994г., решение № 8937/15.08.2000г. по т. дело № 3466/2000г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, с което е вписано учреденото с разпореждането на МС еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма [фирма] с капитал 70 610 лв., разпределен в 7 061 дяла по 10 лв. всеки, поемащо съответна част от активите и пасивите на Пътно управление – П. по счетоводен баланс към 30.06.2000г., който счетоводен баланс не е представен по делото, и приемо-предавателен протокол, допълнение към протокол за съдебна регистрация, без номер и дата, подписан от представители на О. – П. и [фирма], въззивният съд е направил извод, че процесният недвижим имот е преминал в патримониума на ответното дружество. Решаващият съдебен състав се е позовал на чл. 1, ал. 2 ПМС № 201/1993г., възпроизведен по-късно в чл. 17а ЗППДОП /отм./, съгласно който в случаите на образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество в капитала им се внася право на собственост или други вещни права върху земя и недвижими имоти, предоставени на дружествата с акта на образуване. Изложил е съображения, че при образуването на ново търговско дружество правото на собственост върху имотите, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, се придобива от новообразуваното търговско дружество, само ако в акта за образуването му изрично е записано, че този имот се включва в капитала на това новообразувано дружество, а при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества или при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество, собственост на новообразуваното дружество стават само онези предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие недвижими имоти, които са посочени в разделителния протокол, че се прехвърлят и включват в капитала на това новообразувано търговско дружество, какъвто според решаващия съдебен състав е представения приемо-предавателен протокол.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. С оглед данните по делото и доводите на касаторите релевантните материалноправни въпроси могат да се уточнят и конкретизират съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК по следния начин: 1/ въпросът относно елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм./; 2/ по какъв ред и с какъв акт се прехвърля собствеността върху недвижим имот при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, респективно при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество; 3/ въпросът за пределите на компетентността на визираните в чл. 17 ЗППДОП /отм./ органи /Министерски съвет или посочен от него орган/ при издаване на актове за преобразуване на държавни предприятия и за възможността тази компетентност да се прехвърля във връзка с въпроса за вещно-прехвърлителния ефект на приемо-предавателния протокол, подписан от представителите на държавното предприятие, в чието оперативно управление е предоставен недвижимия имот, и на новоучреденото търговско дружество с държавно имущество.
Посочените материалноправни въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 96/06.07.2010г. по т. дело № 886/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 43/03.08.2010г. по т. дело № 506/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 44/03.08.2010г. по т. дело № 678/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 97/25.02.2010г. по гр. дело № 99/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 33/06.04.2011г. по гр. дело № 992/2010г. на ВКС, ІІ г. о. и други, поради което решението на Пловдивски окръжен съд – предмет на касационната жалба следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание горепосочената правна норма.
Поради обстоятелството, че искът е с предмет право на собственост върху недвижим имот – частна държавна собственост на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки от касаторите следва да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС първоначална държавна такса по 25 лв. за разглеждане на касационните жалби. Останалата част от дължимата държавна такса на основание чл. 71, ал. 2 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /аналогичен чл. 55, ал. 1, б. „б” от отм. ГПК/ в размер 2% върху ? от данъчната оценка на недвижимия имот – предмет на иска трябва да се внесе в едномесечен срок от съобщението от касаторите, които следва в същия срок да представят и удостоверение за данъчната оценка на имота, като при необходимост им бъде издадено съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 387 от 18.03.2010г. по гр. дело № 2990/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена първоначална държавна такса в размер по 25 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационните жалби ще бъдат върнати. След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
УКАЗВА на касаторите в едномесечен срок от съобщението да представят удостоверение за данъчната оценка на недвижимия имот – предмет на иска и документи за довнесена държавна такса в размер 2% върху ? от данъчната оценка на процесния имот. При неизпълнение на задължението производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: