4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 194/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 194/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Н. от[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Г. от АК-Бургас срещу решението на Варненския апелативен съд № 210/30.10.2009 год., постановено по в.т.дело № 373/2009 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Ш. окръжен съд от 16.05.2009 год. по т.дело № 740/2008 год., с което е уважен предявеният от [фирма],[населено място] частичен иск по чл.348 ТЗ във вр. с чл.284, ал.2 и чл.55, ал.1 ЗЗД и е осъден ответника касатор да заплати сумата 26 000 лева като част от общо дължимите 185 000 лева, произтичащи от сключен между страните на 01.05.2002 год. договор за поръчка.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон като е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по съображение, че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД с признание на вземането от страна на длъжника. Наведени са доводи, че в обясненията си пред органите на досъдебното производство ответникът е потвърдил единствено факта на получаване на сумата 125 000 лева, но никога не е заявявал дължимостта на посочената сума, нито е декларирал задължението си за връщането й на ищеца.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага становище, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.116, б.”а” ЗЗД и по-конкретно: налице ли е прекъсване на давността когато длъжникът признава получаването на сумата, но отрича дължимостта на самото вземане. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с трайно установената съдебна практика по посочения правен въпрос, позовавайки се на приложени към жалбата решения на различни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, както следва: р.№ 220/27.01.1969 год. по гр.дело № 2209 на ВС-І г.о., р.№ 860/20.10.1999 год. по гр.дело № 595/1999 год. на ВКС-ІІ г.о., р.№ 1861/08.07.1970 год. по гр.дело № 1103/1970 год. на ВС-І г.о., р.№ 2894/23.11.1972 год. по гр.дело № 1927/1972 год. на ВС-І г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният от [фирма] частичен иск и е осъден ответника-касатор да възстанови получената сума в изпълнение на сключения между страните договор за поръчка от 01.05.2002 год., който е обявен от съда за нищожен поради липса на съгласие и на предписаната от закона форма – чл.26, ал.2 ЗЗД. Потвърждавайки осъдителното решение въззивният съд е счел за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност, като е приел, че давността е прекъсната на основание чл.116, б.”а” ЗЗД, тъй като ответникът е признал пред следствените органи получаването на сумите по двете разписки, с което е прекъснал давността относно вземането за тях.
Така постановеното решение съдържа произнасяне по поставения от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.116, б.”а” ЗЗД, а именно: налице ли е прекъсване на давността, когато признанието касае фактическия състав, от който произтича задължението, а не дължимостта на самото вземане. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД по отношение на процесното вземане – предмет на предявения частичен иск.
Основателен е доводът на касатора за наличие на противоречие на обжалваното решение с постоянната съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Така например в приложените решения на различни състави на ВС и ВКС е прието, че признанието от длъжника като основание за прекъсване на давността трябва да е отправено до кредитора или негов представител и да има за предмет дължимостта на самото вземане, а не фактите от които то произхожда. Признаването може да бъде изразено и с конклудентни действия стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг.
Доколкото посочените от касатора решения на различни състави на ВС и ВКС са постановени при действието на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГК и ТК на ВКС, изхождайки от изложението в касационната жалба ВКС може да уточни и да квалифицира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /съгласно т.1 от цитираното тълкувателно решение/ и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 210/30.10.2009 год., постановено по в.т.дело № 373/2009 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 520 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: