7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 02.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1008 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Т. срещу решение № 60 от 08.07.2011г. по в. гр. дело № 142/2011г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 464 от 23.03.2011г. по гр. дело № 533/2008г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав. С първоинстанционното решение е обезсилено решение № 148 от 06.07.2009г. по гр. дело № 533/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е обявен за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният на 26.09.2007г. предварителен договор, с който [фирма] чрез праводателя си [фирма] /понастоящем [фирма], [населено място]/ се задължава да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху подробно описан недвижим имот, при условие, че на основание чл. 362, ал. 1 ГПК [фирма], [населено място] изпълни задължението си да заплати на [фирма], [населено място] остатъка от продажната цена, дължима при сключване на окончателния договор, а именно сумата 140 000 евро.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона:
1/ процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди приложените към делото доказателства и доводи на страните;
2/ материалноправният въпросът за начините на прехвърляне на вземане по запис на заповед се решава по различен начин от съдилищата – в обжалваното решение въззивният съд приема, че единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед е джиро, а в горепосоченото решение на Великотърновски окръжен съд и решение № 11/23.02.2009г. по гр. дело № 661/2009г. на Бургаски окръжен съд се приема, че вземането по запис на заповед може да се прехвърли и чрез цесия;
3/ като се е произнесъл по въпроса за наличието или липсата на прехвърляне на вземане, въззивният съд е излязъл извън рамките на своите правомощия – съгласно чл. 269 ГПК съдът е ограничен от посоченото в жалбата; във въззивната жалба няма искане за произнасяне по валидността на договора за прехвърляне на вземане; според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона;
4/ въпросът за необходимостта от джиро за надлежно прехвърляне на вземане по запис на заповед не е решаван от ВКС;
5/ в противоречие със съдебната практика /решение № 72/14.07.2011г. по т. дело № 659/2010г. на ВКС/ не е направена компенсация на насрещни вземания нито от окръжния, нито от апелативния съд.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. К. оспорват касационната жалба и поддържат становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е формулирал правния въпрос, който е от значение за изхода на делото и който е решен от въззивния съд.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в законния преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и приложението към нея са изложени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че изложените във въззивната жалба оплаквания относно правилността на първоинстанционния съдебен акт касаят изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на насрещно вземане на купувача, с което чрез прихващане да се извърши надлежно плащане по обявения за окончателен договор за покупко-продажба на имот.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че по силата на запис на заповед от 02.10.2007г. [фирма], [населено място] безусловно и неотменимо се е задължило да плати на Т. С. С. от [населено място] или на негова заповед сумата 600 000 евро на предявяване, като ценната книга е авалирана от В. Д. Д.. По делото е установено, че между Т. С. като цедент и [фирма] като цесионер на 06.04.2009г. е сключен договор за продажба на вземане, с който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от 600 000 евро по записа на заповед от 02.10.2007г. към [фирма] срещу цена 100 000 евро, платима при подписване на договора.
Относно изясняване на спорния правен въпрос за валидността и транслативния ефект на договора за прехвърляне на вземане, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 316 ТЗ прехвърлянето на ценни книги на заповед се извършва чрез джиро, което следва да бъде написано върху ценната книга или прикрепен към нея алонж и да бъде подписано от джиранта. Решаващият съдебен състав е приел, че представеният договор за цесия не може да прехвърли правата по записа на заповед от 02.10.2007г., тъй като прехвърлянето на вземането по ценната книга не е извършено по изискуемия от закона ред чрез джиро. Поради това, че договорът за цесия е без правен ефект, не е породил прехвърлителен ефект поради липса на изискуемата форма – джиро, е направен извод, че не е установено наличие на насрещно вземане на [фирма] по отношение на [фирма], което да компенсира със задължението си за заплащане на цената по предварителния договор, обявен от съда за окончателен.
Искането за обезсилване на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, е прието за основателно поради това, че купувачът по договора [фирма] не е изпълнил в срок задължението си към продавача [фирма] за заплащане на сумата 140 000 евро.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По първия процесуалноправен въпрос:
Доводът на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен процесуалноправен въпрос за задължението на съда за обсъждане на всички доказателства и доводи на страните в противоречие с практиката на ВКС, е неоснователен. Задължителната съдебна практика е в смисъл, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК /преди чл. 188, ал. 1 и 2 от отменения ГПК/. В случая въззивният съд е решил делото като е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е събраните относими доказателства в тяхната взаимна връзка, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС. По делото е от значение обстоятелството дали със сключения между Т. С. С. като цедент и [фирма] като цесионер на 06.04.2009г. договор за продажба на вземане е прехвърлено вземането на Т. С. към [фирма] по записа на заповед от 02.10.2007г. на [фирма]. Решение № 73/14.05.2009г. по гр. дело № 820/2008г. на Великотърновски окръжен съд и решение по т. дело № 29/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. са постановени по частичен иск, предявен от Т. С. срещу [фирма] и [фирма] за заплащане солидарно на сумата 25 000 лв., представляваща част от цялата сума в размер 600 000 евро по записа на заповед от 02.10.2007г., преди сключване на договора за цесия. Задължението на въззивния съд да обсъди посочените две съдебни решения би възникнало, ако съдебният състав беше приел, че вземането по записа на заповед е прехвърлено на касатора [фирма] – ответник по молбата за обезсилване на решението, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен. Като е направил извод, че договорът за цесия е без правен ефект, не е породил прехвърлителен ефект поради липса на изискуемата форма – джиро, поради което не е установено наличие на насрещно вземане на [фирма] по отношение на [фирма], което да компенсира със задължението си за заплащане на цената по предварителния договор, обявен от съда за окончателен, и не е обсъдил горепосочените две решения /на Великотърновски окръжен съд и на ВКС/ и присъдената с тях на Т. С. С. част от сумата по записа на заповед въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По втория и четвъртия материалноправни въпроси:
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно материалноправния въпрос за начините на прехвърляне на вземане по запис на заповед е неоснователен. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Позоваването на противоречиво разрешен въпрос в решение № 11/23.02.2009г. по гр. дело № 661/2009г. на Бургаски окръжен съд е неоснователно, тъй като същото с решение № 72/14.07.2011г. по т. дело № 659/2010г. на ВКС, ТК, І отделение е отменено в частта, свързана с отмяна на условието на купувача да заплати продажната цена поради извършено прихващане, и вместо това е постановено предварителният договор да се счита обявен за окончателен при условие купувачът да заплати на продавача определена сума – цена на недвижимите имоти, предмет на договора. Поради приетото от касационната инстанция, че по иск за обявяване на предварителен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за окончателен, купувачът не разполага с възможност за въвеждане на възражение за съдебно прихващане с неликвидни вземания по отношение плащането на цената на имота, съдебният състав на ВКС не е изразил становище относно начина на прехвърляне на вземане по запис на заповед.
Материалноправният въпрос за способите за прехвърляне на правата по запис на заповед, а именно допустимо ли е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия или прехвърлянето се извършва само с джиро, не е намерил разрешение в постоянната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради липсата на такава практика, вероятността от неправилно тълкуване на приложимите правни норми и необходимостта от създаването на ясна и безпротиворечива съдебна практика, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения въпрос на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
По третия процеусалноправен въпрос:
Въпросът за правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, съгласно която въззивната инстанция е длъжна да извърши проверка на решението в обжалваната част като се произнесе по твърденията на страната в рамките на това обжалване, защитните доводи и възражения на страните, фактическите и правни изводи по спорния предмет на делото. С приетия през 2007г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл. 269 ГПК, който предвижда, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания относно правилността на първоинстанционния съдебен акт относно изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на насрещно вземане на купувача за прихващане на задължението за плащане на остатъка от цената на имота, въззивният съд е изследвал налице ли е насрещно вземане на [фирма] по отношение на [фирма], с което да се компенсира задължението за заплащане на цената по предварителния договор, обявен от съда за окончателен.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК е формирана практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която не се налага да бъде променяна.
По петия правен въпрос:
Неоснователен е доводът на касатора, че в противоречие със съдебната практика /решение № 72/14.07.2011г. по т. дело № 659/2010г. на ВКС/ не е направена компенсация на насрещни вземания от въззивния съд. За да бъде извършено съдебно прихващане на насрещни вземания, е необходимо наличието на насрещно вземане. Въззивният състав не е уважил направеното възражение за прихващане поради това, че не е установено наличие на насрещно вземане на [фирма] по отношение на [фирма], което да компенсира със задължението си за заплащане на цената по предварителния договор, обявен от съда за окончателен. Съдът в изпълнение на задължителните указания по т. 6 от ТР ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, е разгледал релевираното от ответника възражение за прихващане, но е отказал да го уважи поради липсата на насрещно вземане. Доколко тази преценка е правилна е въпрос, относим към правилността на въззивното решение и представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 08.07.2011г. по в. гр. дело № 142/2011г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 25 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.