1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 818 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] срещу разпореждане от 18.04.2012г. по гр. дело № 4041/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, с което е отхвърлена молба вх. № 3752/12.04.2012г. на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] за издаване на изпълнителен лист за сумата 6 520 лв., представляваща разноски по делото, присъдени с решение № 910/21.02.2011г., поправено с решение № 5579/25.10.2011г., двете постановени по гр. дело № 4634/2010г. на Софийски градски съд, както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на разпореждането поради това, че съдът не е съобразил, че съгласно чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК произнасянето на съда по въпроса за разноските е задължителна част от съдебното решение, осъдителният диспозитив относно присъдените съдебни разноски представлява част от въззивното решение, поради което подлежи на принудително изпълнение, в който смисъл е определение № 483/20.08.2009г. по ч. гр. дело № 345/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Ответниците К. Н. Б., А. Т. Б. и Н. Т. Техменджиева чрез процесуален представител адв. П. К. оспорват частната жалба и поддържат становище за правилност на определението, тъй като в частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, поради което не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, б. „а” ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок и е насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С молба вх. № 3752/12.04.2012г. ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените от Софийски градски съд разноски в размер 6 520 лв. и разноските за издаване на изпълнителен лист в размер 5 лв., която е оставена без уважение по съображения, че в тази част въззивно решение подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 404, т. 1 пр. 2, чл. 236, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 247, чл. 248 и чл. 250 ГПК, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че разноските не са част от спорното право, в частта за разноските съдебното решение има характер на определение, поради което не подлежи на предварително изпълнение.
Съгласно чл. 404, т. 1, предл. първо и второ ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, а също и осъдителните решения на въззивните съдилища. Понятието „осъдително решение” се дефинира като част от съдебния акт, с която сезираният съд се произнася по спорното право, т. е. при уважаване на осъдителен иск, респективно потвърждаване на първоинстанционното решение – предмет на въззивната жалба в осъдителната му част. В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се прилага. Този извод следва от тълкуване на разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК, в която законодателят изрично е посочил, че на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения, но по отношение на изпълняемите въззивни актове, по които инстанционният контрол не е изчерпан се е ограничил само до решенията, без да въведе и определенията. Следователно невлязлото в сила определение, с което се присъждат разноски, респективно невлязлото в сила въззивно решение в частта за разноските не подлежи на принудително изпълнение до окончателното приключване на спора и изпълнителен лист за присъдените разноски от двете инстанции не може да бъде издаден при висящност на касационно производство. В този смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя – определение № 30/23.01.2009г. на ВКС по ч. гр. д. № 1955/2008г., I г. о., ГК, определение № 70/18.02.2009г. на ВКС ч. т. д. № 404/2008г., I т. о., ТК, определение № 1016/08.11.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 844/2012г., II т. о., ТК и други.
С решение № 508/30.03.2012г. по гр. дело № 4041/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] е осъдено да заплати на К. Н. Б., А. Т. Б. и Н. Т. Техменджиева на всеки един от тях по 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради настъпило ПТП със законната лихва върху тях от 10.08.2009г. до окончателното им плащане, на адв. П. К. адвокатски хонорар в размер 4 650 лв. и държавна такса в размер 8 400 лв., предявените искове са отхвърлени за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер и К. Н. Б., А. Т. Б. и Н. Т. Техменджиева са осъдени да заплатят на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] съдебни разноски в размер 6 520 лв.
Видно от приложеното към настоящето частно производство т. дело № 930/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, с касационна жалба вх. № 14368/18.10.2012г. К. Н. Б., А. Т. Б. и Н. Т. Техменджиева са обжалвали въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част и частта за присъдените разноски, и по делото е насрочено закрито съдебно заседание за произнасяне по нея в производство по чл. 288 ГПК на 04.06.2013г. Суспензивният ефект на касационната жалба препятства влизане в сила на въззивното решение в обжалваната част, включително в частта за разноските в размер 6 520 лв., присъдени с първоинстанционното решение, в която част съдебните актове имат характер на определения.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд законосъобразно е оставил без уважение молбата на ответника по исковата молба за издаване на изпълнителен лист за сумата 6 520 лв., представляваща разноски по делото, присъдени с решение № 910/21.02.2011г., поправено с решение № 5579/25.10.2011г., двете постановени по гр. дело № 4634/2010г. на Софийски градски съд, както и за сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, поради което обжалваното разпореждане е правилно и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.04.2012г. по гр. дело № 4041/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.