1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 14.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4202 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца С. Г. Р. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. срещу решение № 1308 от 27.06.2013г. по в. гр. дело № 4726/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в частта, с която въззивният съд е приел за неоснователна частната жалба на С. Р. против определение № 15571 от 17.09.2012г. по гр. дело № 5766/2010г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 11 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С решение № 2351 от 16.12.2013г. по в. гр. дело № 4726/2012г. Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав е допуснал поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в смисъл, че потвърждава определение № 15571 от 17.09.2012г. по гр. дело № 5766/2010г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с чл. 36, ал. 4 ЗА и чл. 78 ГПК. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантни процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата: присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е уговорила, но не е представила доказателство за плащането им. Частният жалбоподател поддържа становище, че разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА предвижда възможност за отлагане на плащането на договореното адвокатско възнаграждение, като обвързано с изхода на делото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Т. оспорва частната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт, евентуално за неговата правилност и респективно неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на С. Г. Р. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е приел, че до приключване на устните състезания не са били представени доказателства за направени разноски.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е обосновал изводите на възизвната инстанция. По отношение на този въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно т. 1 и т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението – ако е уговорено плащане на възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка /т. 1/. В съобразителната част на т. 11 е прието, че страната, която претендира присъждане на разноски, следва да представи доказателства за направените разноски най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Дейността на страните и съда по събиране на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява съдебното дирене за приключено и дава ход на устните състезания. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След постановяване на решението страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, каквито са действията по представяне на доказателства, включително за направени разноски за съответното производство. Предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗАдв възможност за отлагане на плащането на договореното адвокатско възнаграждение като обвързано с изхода на делото не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК в смисъл, че следва да се присъди на страната незаплатеното, но дължимо по договора между страната и нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение. Извършеното след постановяване на решението плащане на възнаграждението не обосновава извод за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, тъй като процедурата по посочения законов текст представлява средство за отстраняване на грешки и пропуски на съда при произнасянето му в частта за разноските, но не и средство за коригиране на пропуски на страната. Като е приел, че поради непредставяне на доказателства за направени разноски до приключване на устните състезания не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1308 от 27.06.2013г. по в. гр. дело № 4726/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено определение № 15571 от 17.09.2012г. по гр. дело № 5766/2010г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 11 състав в частта, с която е оставено без уважение искането на С. Г. Р. за изменение на решението от 12.04.2012г. по гр. дело № 5766/2010г. на СГС по отношение на разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], офис 4 чрез адв. Д. С. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100 лв. /сто лева/ – възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.