9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
С., 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 909/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], Н. Г. Х. – минов, Г. Н. Хаджимаринов (вероятно Х.) и П. Н. К. – тримата от [населено място] – ответници по делото – срещу Решение № 28 от 11.ІV.2011 г. по т.д. № 58/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 25 от 18.Х.2010 г. по т.д. № 62/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което по иска на Т. В. – живущ в Германия, чрез адв. Н.Я. – АК [населено място] срещу [фирма] – [населено място], Н., Мария и Г. Хаджиминови и П. Н. К. – всички от [населено място] е прогласено за нищожно Решение №1789/ 8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., с което са вписани решенията, взети на 24.Х.2007 г. от ОС на [фирма] – [населено място], и срещу допълнително решение, с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., и по касационна жалба на Т. В. – ищец по делото – срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 124 ал. 1 ГПК за обявяване за несъществуващо, като нищожно Решение от 24.Х.2007 г. на ОС на [фирма] – [населено място]. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, с която исковете са разгледани срещу ответницата Мария Т. Х. – от [населено място].
Жалбоподателите – ответници по делото – поддържат в Изложение за допускане на касационно обжалване, че същественият материалноправен въпрос, имащ значение за правилното решаване на спора: кога едно съдебно решение е нищожно, е решен в противоре – чие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Сочат, че съгласно ТР №1/6.ХІІ. 2002 г. на ВКС, ОСТК съдебно решение, с което е извършено вписване, е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидност, и сочат практика на ВКС за валидност на съдебното решение: Р.№ 1099/5.ХІІ. 2008 г. по гр.д.№3039/2007 г., Р. №1129/18. ХІ.2008 г. по гр.д.№3048/2007 г., Р.№1337/13.І.2009 г. по гр.д.№1314/ 2005 г., Р.№1346/14.ХІ.2008 г. по гр.д.№6363/2007 г., Р.№1188 по гр. д.№4694/2007 г. Жалбоподателите поддържат, че съгласно Р.№25/25. ІV.1984 г. по гр.д.№4/1984 г. на ВС, ОСГК и Р.№2213/ 5.VІІ.1983 г. по гр.д.№ 1624/1983 г., подписването на решение от съдия, който не е участвал в състава, разгледал и решил делото, представлява съществено процесуално нарушение. Искат да се приеме, че тъй като съдия Надежда Я. е подписала решението, макар да не е записана като участваща в състава, това не прави решението нищожно, а незаконосъобразно, противно на което е приел въззивният съд. Поддържат, че допълнителното решение, с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8.ХІ. 2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустимо искане-уважаването на установител- ния иск за признаване нищожност на решението, е достатъчно основание съответният орган по вписването да заличи извършеното въз основа на това решение вписване, като самото заличаване е техническа дейност, която се извършва от длъжностното лице на Агенцията по вписванията след влизане в сила на решението за прогласяване нищожността. Поддържат също, че искането за допълване на решението е подадено в нарушение на процесуалните правила за допълване на решение.
Жалбоподателят-ищец по делото – в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че по важния за спора материалноправен въпрос: кога настъпват правните последици от договора по чл.129 ТЗ по отношение на съдружниците и на дружеството, е налице константна практика на ВКС, която е в смисъл, че прехвърлителното действие на договора настъпва за дружеството и за участниците в него веднага с подписването му – Р. №606/22.VІ.2007 г. по т.д.№250/2007 г., Р.№18/4.ІІ.2008 г. по т.д. №523/2007 г., Р.№567/4.ХІ.2008 г.по т.д.№54/2008 г., Р.№690/3.ХІІ. 2008 г. по т.д.№349/2008 г., Опр.№112/20.ІІ.2009 г. по ч.т.д. №2/2009 г. Жалбоподателят сочи приетото от ВКС по въпроса: по отношение на трети за дружеството лица, съответно за съдружниците, от кога имат действие решения за избор и освобождаване на управител на О., съгласно чл. 140 ал. 1, вр. чл. 119 ал. 2 ТЗ, на която практика счита, че противоречи обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Излага, че на посочените решения има други решения на ВКС, които са в противен смисъл – Р.№1061/21.ХІ.2005 г. по т.д.№ 355/ 2005 г., затова поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. По съображения, че има разнообразна съдебна практика по въпроса за транслативното действие на чл.129 ТЗ и момента на настъпването му: един съдия веднъж приел едно (Р. №1061/2005 по 355/2005 г.), а после – друго – (Р. по 451/2006 г.), поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Страните не изразяват съответни становища по така постъпилите касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него са потвърдени първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, уважен е иск за прогласяване нищожност на съдебно решение, и допълнително решение, с което е уважено искане за заличаване на извършено вписване, намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за обявяване за несъществуващо, като нищожно, на решение от 24.Х.2007 г. на ОС на [фирма] – [населено място] относно: приемане на нови съдружници Г. Х. със записани 110 дяла и П. К. със записани 40 дяла от капитала, и е уважен искът за прогласяване за нищожно на съдебно решение №1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., с което са вписани решенията, взети на 24.Х.2007 г. от ОС на [фирма] – [населено място]. Потвърдено е и допълнително решение, с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С.. По въпроса: загубил ли е Н. Х. качеството на съдружник в [фирма], защото с Договор за продажба на дружествен дял от 11.ІV.2007 г., сключен с Мария Т. Х., е продал дружествения си дял, въззивният съд на основание чл. 140 ал. 4 ТЗ е приел, че действието на решението за увеличаване на капитала, за приемане и изключване на съдружник и други изброени в текста, е веднага след вземането му, и съдружниците са обвързани от това решение, но за третите лица това действие е в момента на вписването в търговския регистър. По съображения, че законът – чл. 129 ал. 2 ТЗ – изисква прехвърлянето на дружествен дял с договор с нотариално заверени подписи, да се впише в търговския регистър, съдът е приел, че без това вписване, не могат да се породят правните последици на договора. Посочил е, че разпоредбата на чл. 129 ТЗ въвежда изрично две предпоставки, за да породи прехвърлянето на дялове правно действие, което от своя страна води до промяна на членствения състав на дружеството – излизането на единия съдружник и встъпването като съдружник на третото лице, което вписване на посоченото обстоятелство в случая не е сторено – подписан е договор с нотариално заверени подписи за прехвърляне на дялове от Н. Х. на трето лице, който договор не е вписан в търговския регистър, затова не са настъпили целените правни последици и с оглед и чл. 140 ал. 4 ТЗ, Н. Х. не е загубил качеството на едноличен собственик на капитала и управител по отношение на третите лица-приобретатели на дялове, затова валидно е взето от ОС на [фирма] – [населено място] решението от 24.Х.2007 г. По иска за прогласяване нищожност на Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д. №697/2007 г. на С., с което са вписани решенията, взети на 24.Х.2007 г. от ОС на [фирма] – [населено място], поради неотразяване при изготвяне на решението името на съдията, който го е постановил, което отразяване е извършено по-късно, въззивният съд е приел, че се касае за липса на задължителен реквизит на съдебно решение, съгласно чл. 189 ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.) и че решението е нищожно, който пропуск не се санира с допълнителното изписване на името. За правилно е приел и заличаването на вписването, постановено с допълнителното решение, по съображения, че съдът като е уважил иска за прогласяване нищожност на съдебно решение №1789/ 8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., след влизане в сила на решението, вписването с това решение следва да бъде заличено.
По искането за допускане на касационно обжалване на ответниците [фирма] – [населено място], Н. и Г. Хаджиминови и П. Н. К. – всички от [населено място]:
По въпроса нищожно ли е съдебно решение, поради това, че към датата на създаването му, в него не е изписано името на съдията, който го е постановил и подписал, което отразяване на името е извършено по-късно. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода на спора по иска за прогласяване нищожност на Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С..
Задължителната практика на ВКС – ТР №1/6.ХІІ.2002 г. на ВКС, ОСТК, посочено и от жалбоподателите, е в смисъл, че е нищожно съдебно решение, с което е извършено вписване, което решение не отговаря на изискванията за валидност. Налице е и последваща съдебна практика на ВКС: ТР на ОСГТК на ВКС №1/10. ІІ.2012 г. по тълк.д.№1/2011 г., в което е прието, че нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен съдебен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдилища Р.№35/23.ІІ.2010 г. по т.д.№ 707/2009 г. на ВКС изрично е прието, че подписаното съдебно решение от съдията, участвал в постановяването му, чието име неверно е посочено в решението, не е нищожно, като меродавно за определяне кой е постановил решението, е кой съдия е подписал акта и при безспорното установяване, че решението е подписано от съдиите, разгледали делото, се касае за техническа грешка, допусната при показване на имената им, която може да бъде отстранена. Като е вписано допълнително името на съдия Н.Я., подписала Р. №1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., не е налице нищожно решение, в противоречие с която задължителна съдебна практика е решен с обжалваното решение изложеният въпрос. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По въпроса недопустимо ли е допълнителното решение. Въззивният съд е извел извода, че е основателно искането за заличаване на вписаното обстоятелство, предмет на Р.№1789/8.ХІ. 2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., от уважаването на иска за нищожност на съдебното решение, с което е извършено вписването. Основателно жалбоподателите поддържат, че е недопустимо допълнителното решение, тъй като съдът се е произнесъл по недопустимо искане – съгласно ТР №1/6.ХІІ.2002 г. на ВКС, ОСТК целената правна последица на иска за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, е прилагането на чл. 498 ГПК (отм.) – заличаване на вписаното обстоятелство. Ищецът няма правен интерес от искане за заличаване на вписването, което ще бъде заличено при евентуално уважаване на иска за обявяване за нищожни на взетите от ОС на О. решения на 24.Х.2007 г., направеното от ищеца искане е недопустимо и допълнителното решение, с което искането е уважено, е недопустимо. Затова следва да се допусне касационно обжалване на допълнителното решение, като евентуално недопустимо, по който въпрос съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба на ответниците.
По искането на ищеца за допускане на касационно обжалване:
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът за обявяване за нищожно решение от 24.Х.2007 г. на ОС на [фирма] – [населено място] относно приемане на посочените нови съдружници със записани съответни дялове от капитала, обусловен от въпроса: загубил ли е Н. Х. качеството си на съдружник в [фирма], когато е продал дружествения си дял на Мария Т. Х. с Договор за продажба на дружествен дял от 11.ІV.2007 г., който договор не е вписан, съответно – валидни ли са решенията, взети от ОС на [фирма] – [населено място] на 24.Х.2007 г.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, вписването в търговския регистър на договора за продажба на дружествен дял с нотариално заверени подписи, има конститутивно действие, тъй като с него се завършва фактическият състав на прехвърлянето, който включва кумулативно: договор за прехвърляне с нотариална заверка на подписите, и вписване в търговския регистър, липсата на един от които елементи прави незавършен фактическия състав на прехвър-рлянето и транслативният му ефект не може да породи действие – чл. 129 ал. 2 ТЗ и чл. 140 ал. 3 ТЗ. Изрично в постановеното решение на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции – Р.№90/11.ІХ.2009 по 439/2008 г. – ВКС е приел, че тълкувано съдържанието на чл. 140 ал. 3 ТЗ относно въведеното изискване за вписване решенията на ОС на О., касае само тези, отнасящи се до промени на подлежащите на вписване обстоятелства, т.е. водещи до изменение на изрично визираните в чл. 119 ал. 2 ТЗ вече вписани обстоятелства, и по силата на чл. 129 ал. 2 ТЗ вписването е относимо до осъщественото прехвърляне на дружествени дялове.
По въпроса за действието на вписването на решение на ОС относно обстоятелства, посочени в чл. 140 ал. 3 ТЗ, в постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Р.№39/15.ІV.2011 г. по т.д.№ 526/2010 г. е прието, че вписването има конститутивно действие по отношение на третите за дружеството лица и до вписването му решението обвързва съдружниците, но не и третите лица. Посочено е, че когато се касае за решение на ОС на дружеството за приемане на нов съдружник по чл. 140 ал. 4 ТЗ, действието му по отношение на дружеството и на съдружниците настъпва веднага, а не от вписването му, което е обосновало активната легитимация на ищеца, като съдружник, да води иска по чл. 74 ТЗ.
В постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Решение № 690 /3.ХІІ.2008 г. по т.д.№ 349/2008 г. на ВКС е прието, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които се включва и чл. 140 ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект, явява се елемент от правопораждащия фактически състав – условие да настъпване на целената правна промяна, но за дружеството и за неговите съдружници правновалидният момент на настъпване на подлежащите на вписване обстоятелства, е моментът на постигане на съгласието, формиращо волята на ОС, затова във вътрешните отношенията между О. и неговите съдружници взетите решения пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140 ал. 4 ТЗ констититутивен ефект на вписването, намира своето проявление само спрямо трети за същото лица, същият касае крайния окончателен правен резултат, а не всички последици на така взетото решение от ОС на дружеството.
Или може да се обобщи, че постоянната съдебна практика на ВКС е в смисъл, че действието на подлежащо на вписване в търговския регистър решение на ОС по отношение на дружеството и на съдружниците – настъпва веднага и законът е придал с цитираните разпоредби чл. 140 ал. 1, вр. чл. 119 и чл. 129 ал. 2 ТЗ конститутивно действие на вписването по отношение на трети на дружеството лица и до извършване на вписването са обвързани (с решението на ОС на дружеството, респ. с договора за прехвърляне на дружествен дял) единствено съдружниците на дружеството, но не и третите лица.
В съответствие с посочената практика е приетото с обжалваното решение, че тъй като не е вписан в търговския регистър (конститутивно действие на вписването за третите лица), договорът за прехвърляне на дружествен дял, сключен от Н. Х. с трето лице, не е породил действие по отношение на третото лице и транслативният му ефект не е настъпил, Н. Х. не е загубил качеството на едноличен собственик на капитала и управител, затова валидно е взето от ОС на [фирма] – [населено място] решението от 24.Х.2007 г.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят се позовава на цитираното по-горе Р.№690/3. ХІІ. 2008 г. по т.д.№349/2008 г., което интерпрепира неправилно, тъй като с решението изрично е посочено, че в изчерпателно предвидените от закона случаи, в които се включва и чл. 140 ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект за третите лица, а във вътрешните отношения между О. и неговите съдружници, взетите решения пораждат незабавно действие. В случая се касае за сключен с трето лице договор за прехвърляне на дялове, затова за третото лице – купувача – транслативният ефект ще настъпи от вписване на договора и вписването в случая има конститутивно действие.
С посочената съдебна практика жалбоподателят не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК: в Р.№606/22.VІ.2007 г. по т.д.№250/2007 г. по въпроса от кога се поражда действието на решение на О. за нов управител, в съответствие с посочената утвърдена съдебна практика е прието, че следва да се прави разграничение между действието на решенията на ОС по отношение на съдружниците, и по отношение на всички трети лица, като действието на решението за нов управител за съдружниците е веднага от взимане на решението от ОС, а не от вписването. Посоченото Р.№18/4.ІІ.2008 г. по т.д. №523/2007 г. е за прехвърляне на дружествен дял от един на друг съдружник, без договорът да е вписан, и е зачетен транслативният ефект спрямо О. и останалите съдружници. Р.№567/4.ХІ.2008 г. по т.д.№54/2008 г. е по въпроса прилага ли се забраната по чл. 38 ЗЗД по отношение на управител на О., което няма приложение към спора на страните по настоящото дело. В Опр.№112/20.ІІ.2009 г. по ч.т.д. №2/2009 г. на ВКС по въпроса новият управител може ли да представлява О. и да предявява искова молба, когато не е вписано решението за избора му, съдът е приел, че по отношение на третите лица вписването има конститутивно действие и до вписването му решението обвързва единствено О. и съдружниците, затова новият управител няма право да представлява дружеството.
Не е основателно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което жабоподателят основава на съдебни решения и твърди, че по идентичен правен въпрос в един момент – Р.№1061/21.ХІ.2005 г. по т.д.№ 355/ 2005 г. – се застъпва едната таза, а в следващ момент – Р. от 22.ХІІ.2006 г. по т.д. № 451/2006 г. – същият съдия застъпва точно обратната теза. Основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е налице когато кумулативно: разрешените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 28 от 11.ІV.2011 г. по т.д. № 58/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд по жалбата на ответниците [фирма] – [населено място], Н. и Г. Хаджиминови и П. К. – всички от [населено място] в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска за прогласяване нищожност на Р.№1789/8.ХІ.2010 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С. и в частта, с която е потвърдено допълнителното решение.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30.00 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищеца.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ ТО на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: