3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 15.08.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ т.о. в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. д. N 481 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „П. Б. (България)” ЕАД [населено място] срещу въззивно определение № 363 от 12.12.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 477/2013 г. Със същото е потвърдено определение № 800 от 19.09.2013 г. на ОС [населено място] по гр. д. № 716/2013 г., с което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес от предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 716/2013 г. по описа на Окръжен съд [населено място] е образувано по искова молба от „П. Б. (България)” ЕАД [населено място] срещу [фирма] [населено място], с искане за установяване, че сключеният между страните договор за наем от 23.06.2008 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Русе с вх. рег. № 113 от 24.06.2008 г. под № 50, том ХІ дв. входящ регистър: 9 192, е прекратен от ищеца едностранно и съобразно клаузите на същия. С определение № 800/19.09.2013 г. съдът е прекратил производството по делото, поради липсата на правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи, че преюдициалният въпрос дали договорът за наем е прекратен, имплицитно се съдържа в предмета на спора по висящото пред СГС дело между същите страни, образувано по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Този съдебен акт е потвърден от ВТАС с определение № 363 от 12.12.2013 г. по в. ч. гр. д. № 477/2013 г.- предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил множество правни въпроси, които според него са от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед данните по делото, обаче, релевантният правен въпрос е свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и правния интерес от неговото предявяване. По своята правна същност искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е установителен и предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес. Видно от данните по делото, между страните е налице друго висящо производство пред СГС, предмет на което е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване съществуването на вземане в полза на [фирма], произтичащо от сключения с банката договор за наем от 23.06.2008 г. В хода на това производството ще бъде установено дали и кога процесният договор е прекратен от някоя от страните. Това обстоятелство налага извода, че за ищеца липсва правен интерес да предявява отделен самостоятелен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване едностранното прекратяване на същия договор от „П. Б. (България) АД.
Представените от жалбоподателя определения не обосновават наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно по всяко време на производството. Същият се преценява за всеки отделен случай, с оглед конкретните данни по делото. В случая, с оглед данните по делото, правен интерес за ищеца от исканото съдебно установяване за едностранно прекратяване на договора за наем не е установен. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 161/21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 614/2010 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 363/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 283/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др., с която се е съобразил ВТАС при постановяване на обжалваното определение.
Доколкото правния интерес винаги е конкретен и се преценява от съда само въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на делото факти и обстоятелства, то правилността на тази преценка, по арг. от чл. 281 ГПК, не подлежи на проверка в производството по допустимостта на частното касационно обжалване, поради което останалите доводи на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение не следва да бъдат обсъждани. В този смисъл са: определение № 36/19.01.2010 г. по ч. т. д. № 223/2009 г. на ВКС, ІІТО, определение № 423/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 261/2009 г. на ВКС, І ТО, определение № 544/25.09.2009 г. по ч. т. д. № 410/2009 г. на ВКС и др., постановени при действието на новия ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 363 от 12.12.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 477/2013 г
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: