2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 30.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 82 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Й. П. П. – Василева от [населено място] чрез процесуален представител адв. П. К. срещу решение № 1278 от 14.07.2011г. по гр. дело № 64/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение от 25.10.2010г. по гр. дело № 7478/2009г. на Софийски градски съд, ГК, І-1 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата Й. П. П. – Василева срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 380 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 29.03.2008г., и за разликата над 1 280 лв. до 4 080 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане като неоснователен и недоказан.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложена към касационната жалба молба релевира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Може ли да се разглежда възражение за съпричиняване, направено след установените процесуални срокове; може ли ответникът да обжалва първоинстанционното решение в частта, с която не е прието съпричиняване, при условие, че не е направил възражение за съпричиняване и не е ангажирал доказателства;
2/ Въпроса за точното приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при отчитане на съпричиняване от пострадалата /при липса на причинна връзка и на доказателства, установяващи виновно поведение на пострадалата/ – противоречие с решение № 45/15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/10.02.1968г. по н. д. № 1359/1967г. на ВС, III н. о., решение № 322/28.02.1973г. по н. д. № 234/1973г. на ВС, III н. о.;
3/ Въпросът за приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД – противоречие с ППВС № 4/1968г.;
4/ Въпросът дали се дължи обезщетение при необходимост от постоянна чужда помощ, когато грижите се полагат от член от семейството, е решен в противоречие със съдебната практика – решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 808/06.09.1985г. по гр. д. № 536/1985г. на ВС, IV г. о. и решение № 893/27.11.1986г. по гр. д. № 502/1986г. на ВС, IV г. о.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и неговото отчитане при определяне на справедливия размер на обезщетението е от значение само за конкретния спор, но не и за правото, указанията, дадени с т. 11 на ППВС № 4/1968г. са спазени и поставените от касатора въпроси не се нуждаят от задължително тълкуване, поради това, че са казуистични и от значение за решаване на конкретния спор.
Третото лице помагач И. С. И. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 29.03.2008г. при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № СН 63-02 СА със скорост 119 км/ч при пределно допустима такава 90 км/ч третото лице помагач И. С. И. по непредпазливост е причинило средна телесна повреда на ищцата Й. П. П. – Василева, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, проявена в дълбоко коматозно състояние и десностранна хемипареза, точковидни кръвонасядания в двете голямомозъчни хемисфери, травматичен шок, контузия на таза с подкожен хематом в дясната тазова област, контузия на корема без увреждане на вътрекоремни органи, контузия в дясната черепно-орбитална област на главата, както и контузия и разкъсно-контузна рана в дясната предушна област на главата, пареза на долния прав мускул на дясното око и двойно виждане.
По делото са установени продължителността на проведеното лечение и възстановяване /от 29.03. до 08.04.2008г. болнично лечение, като през първите три денонощия състоянието й е било крайно тежко, 8-10 месеца нямала спомен за случилото се, развитието на травмената болест продължава 3-5 и повече години, поради което все още лечението не е приключило/, възможни са допълнителни усложнения /травматична епилепсия, мозъчен арахноидит, хидроцефалия, мозъчно-съдови увреди/, необходимост от денонощна чужда помощ, рехабилитационни процедури, силно увредено зрение, дължащо се на атрофията на дисковете на зрителните нерви, степента, до която може да се очаква възстановяване на зрителната острота може да варира от минимални до средни подобрения, но с оглед изключително ниската зрителна острота и цялостното здравословно състояние най-вероятно ищцата няма да може да упражнява професията си на стоматолог. Установени са хронични и трудно лечими промени в психичното състояние на ищцата, разстройство на паметта, отслабване на волевата активност, като прогнозата на сложната и комплексна органично-мозъчна и психологична патология е неблагоприятна. На ищцата е определена 100% трайна загуба на работоспособност с чужда помощ със срок на инвалидност до 01.02.2012г.
При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер общо 250 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на претърпените от ищцата тежки и трайни увреждания, продължителността на търпените болки и страдания, провежданото лечение, възрастта на ищцата, пълната загуба на трудоспособност, неблагоприятната прогноза за здравословното й състояние, зависимостта й от други хора, тежкото й психическо състояние.
За да намали определеното обезщетение със сумата 50 000 лв., въззивната инстанция е обсъдила инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач възражение за съпричиняване и е приела, че са налице основанията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като ищцата, управлявайки своя автомобил също със скорост, надвишаваща пределно допустимата, сама се е поставила в рискова обстановка, допринесла е за настъпване на вредоносния резултат и размерът на съпричиняването е определен на 1/5, с каквато част е намалено дължимото обезщетение.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в 2 800 лв. – разходи за болногледач, решаващият съдебен състав въз основа на показанията на разпитания свидетел е установил, че за ищцата са се грижели свидетелят С. В. – неин съпруг, майка й и дъщеря й, плаща ли са и на чужди хора по 200 лв. на месец. За да отхвърли иска за сумата 2 800 лв. въззивният съд е приел, че твърдените разходи не са доказани.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросите „може ли да се разглежда възражение за съпричиняване, направено след установените процесуални срокове; може ли ответникът да обжалва първоинстанционното решение в частта, с която не е прието съпричиняване, при условие, че не е направил възражение за съпричиняване и не е ангажирал доказателства“ могат да бъдат уточнени по следния начин: ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, може ли във въззивната жалба да се позове на инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач /делинквента/ възражение за съпричиняване; дължи ли въззивният съд произнасяне по него. Така конкретизираният правен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело. По отношение на него не е формирана постоянна практика на ВКС, поради което и с оглед въведените преклузии с разпоредбата на чл. 133 ГПК съществува вероятност от противоречивото му разрешаване от съдилищата е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на материалноправния въпрос за точното приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за спора се решава противоречиво от съдилищата. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на релевантния за спора въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, и неблагоприятната прогноза за здравословното й състояние.
Материалноправният въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при отчитане на съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат е от значение за делото, тъй като е формирал правните изводи на въззивната инстанция, но същият зависи от отговора на релевантните за спора процесуалноправни въпроси.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен над 200 000 лв. до 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За разликата над 250 000 лв. до 380 000 лв. не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос дали се дължи обезщетение за имуществени вреди при необходимост от постоянна чужда помощ, когато грижите се полагат от член от семейството, е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975г., както и в множество конкретни решения, напр. решение № 808/06.09.1985г. по гр. д. № 536/1985г. на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986г. по гр. д. № 502/1986г. на ВС, IV г. о. , решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за обезщетението за имуществени вреди по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в размер 2 800 лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1278 от 14.07.2011г. по гр. дело № 64/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение от 25.10.2010г. по гр. дело № 7478/2009г. на Софийски градски съд, ГК, І-1 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. П. П. – Василева срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 200 000 лв. до 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 29.03.2008г., и за разликата над 1 280 лв. до 4 080 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане като неоснователен и недоказан.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1278 от 14.07.2011г. по гр. дело № 64/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.