1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
С., 14.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 405/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. Ш. от АК [населено място], срещу определение № 212 от 18.03.2013 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 153/2013 г. в частта, с която след отмяна за разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу [фирма] [населено място], в качеството му на солидарен длъжник, в частта за сумата от 511 921,02 лв., представляваща неустойка за забава за периода 04.05.2010 г. – 12.12.2012 г., както и за разликата от 8 151,65 лв. до пълния претендиран размер от 23 705 лв. – разноски по делото и е обезсилен частично издадения изпълнителен лист.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска обезсилване на въззивното определение в обжалваната част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (съдържа се в частната жалбата) са наведени доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на постъпилата жалба. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производство пред ОС [населено място] е образувано по частна жалба на длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК. С обжалваната част на въззивното определение след отмяна на разпореждането за незабавно изпълнени е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу [фирма] [населено място], в качеството му на солидарен длъжник, в частта за сумата от 511 921,02 лв., представляваща неустойка за забава за периода 04.05.2010 г. – 12.12.2012 г., както и за разликата от 8 151,65 лв. до пълния претендиран размер от 23 705 лв. – разноски по делото.
В тази част въззивното определение е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В конкретния случай, Сливенският районен съд е уважил изцяло молбата на заявителя за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В чл. 419 ГПК законодателят е предвидил възможност длъжникът да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. В тази връзка въззивният съд е сезиран с частна жалба от длъжника (ответник в настоящото производство) срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповедта. Начинът на защита срещу издадената заповед е чрез възражение по реда на чл. 423 ГПК. Ето защо, постановеното от него определение в частта, с която се отхвърля заявлението на кредитора е недопустимо, тъй като пред него се атакува само незабавното изпълнение, а той се е произнесъл по основателността на подаденото заявление. Това налага в тази му част определението да бъде обезсилено като недопустимо.
В частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист, постановеното определение по чл. 419 ГПК на Сливенския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, в който смисъл е константната съдебна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 212 от 18.03.2013 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 153/2013 г. в частта, с която след отмяна за разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу [фирма] [населено място], в качеството му на солидарен длъжник, в частта за сумата от 511 921,02 лв., представляваща неустойка за забава за периода 04.05.2010 г. – 12.12.2012 г., както и за разликата от 8 151,65 лв. до пълния претендиран размер от 23 705 лв. – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 212 от 18.03.2013 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 153/2013 г. в частта, с която се отменя разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 4 066/12.12.1012 г., издадена от РС [населено място] по ч. гр. д. № 6 127/2012 г. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: